Събиране след раздяла

  • 5 890
  • 47
Точно в момента ми се четат истории където е имало раздяла за по-дълго време, изглеждало е без никакви надежди за сдобряване,но все пак любовта е победила.
Моята история е,че бяхме 9 месеца заедно,но сякаш нещо все беше против мен.Беше много ревнив и все излизаше че съм виновна до деня,в който просто си тръгна. По странен е,но винаги съм усещала че ме обича мен и детето ми(не е от него) Вече 2 месеца не сме заедно,от 1 нямаме контакт,но аз все повече мисля че с него бях най-щастлива и спокойна. Чувствах се щастлива като по детски,обичах го,но той е най-големия инат каже ли нещо го изпълнява.даже да му липсвам няма да си признае.аз пробвах да излизам, да общувам с други и за себе си знам защо искам пак да съм с него.ще се радвам ако споделите с мен
Виж целия пост
# 1
Ревнив-допълнително проблеми, изчезнал...ако държеше на теб нямаше да изчезне без обяснение, хванала си се като удавник за сламка, просто продължи напред без него в мислите си...Ако те обичаше, нямаше просто така да си тръгне...и ще е глупаво ако се върнеш при него....просто на господина му се праи секс...
Виж целия пост
# 2
Идеализираш, нормално е след като мине време. Забравяш каква е била ревността и преувеличаваш хубавото.
Виж целия пост
# 3
Ще мине време и ще осъзнаеш, че изобщо не си била спокойна и щастлива с този индивид, особено както ни го описваш.
На мен ми се е случвало година след раздялата по негова вина да потърси контакт отново. Но след толкова страдания така бях изтръпнала, че седях и се чудех какво, какво аджеба съм намирала в него и защо съм се тръшкала толкова.
Пуста нелогична женска природа! Simple Smile
Виж целия пост
# 4
С това напълно съм съгласна, че като мине време в което не те потърси, ти вече си го изживяла,  изстрадала и после се връща с добрите намерения и надежда да се оправят нещата. Винаги при мен са се връщали,  давала съм и шансове, но нещата отново забиват в същите проблеми. Е, при някои се получава...с мъжа ми сме се разделяли поне 5 пъти и винаги аз го зарязвах, но той не се отказа.
Така,че винаги има шанс, въпросът е доколко човека е осъзнал грешките си и доколко те обича.  Както се вика" Любовта винаги побеждава "
Виж целия пост
# 5
Имах един бивш с който си дадохме втори шанс и то след години раздяла, но завърши зле и за двама ни. И двамата объркахме носталгията с възраждане на чувствата и сякаш от инат изкарахме няколко години. Тогава си мислех, че имаме много романтична история и любовта винаги си намира път, а на сегашния акъл не бих му дала шанс дори за далечно приятелство. Новата ми философия е, че хора на които им е писано да са заедно, просто не оставят магията да изчезне. А магията може само да за създаде, не се повтаря. Като човешкия живот.
Виж целия пост
# 6
Връщала съм се при бивш веднъж. При първата ми сериозна връзка. След като му бях казала защо съм се разделила с него, и след дълго убеждаване от негова страна, че ще се промени.. ами промяна имаше за месец - два. Резултат никакъв. Та от там нататък не съм се връщала при бивш.

В твоя случай също не мисля, че ще има промяна. Казваш, че е много ревнив,това си е до характер и ти няма да го промениш. Според мен си го идеализирала защото приема теб и детето. Два месеца не са много, дай си време и ще приемеш спокойно раздялата.
Виж целия пост
# 7
Направих грешката да му се моля след раздялата и последва блокиране навсякъде. В момента се уча да контролирам емоциите си,най големия ми проблем. Просто четох из форума други такива теми и ми става някак хубаво,че хората се борят
Виж целия пост
# 8
Направих грешката да му се моля след раздялата и последва блокиране навсякъде. В момента се уча да контролирам емоциите си,най големия ми проблем. Просто четох из форума други такива теми и ми става някак хубаво,че хората се борят

Любовта трябва да носи спокойствие и удоволствие. Света е достатъчно жесток в днешно време и ми се струва неоправдана загуба на каквото и да е ресурси да се бориш за мъж или пък те за нас. Влюбените хора са щастливи, другото е някакви тъмни сили. Не се поддавай на емоции. Повечето двойки буксуват след третата година вие още в медения период сте се изпокарали.
Виж целия пост
# 9
Направих грешката да му се моля след раздялата и последва блокиране навсякъде. В момента се уча да контролирам емоциите си,най големия ми проблем. Просто четох из форума други такива теми и ми става някак хубаво,че хората се борят

Сетих се за един любим цитат :

“Да си представим, че 20 крачки делят един мъж и една жена. Ти трябва да направиш своите 10 крачки и да спреш. Ако никой не те посрещне там, не прави 11-та крачка. След това ще се наложи да правиш 12-та, 13-та., и така цял живот. Всеки трябва да направи своите 10 крачки.”
Виж целия пост
# 10
Неговото изчезване имало ли е нещо общо със забременяването ?
Виж целия пост
# 11
Бях бременна, когато бях с корона и след това се оказа,че едното бебе е паднало другото не се развиваше,но раздялата стана след това. Дочух разговор между него и брат му,но само част от него и реагирах бурно и обидих и брат му.
Виж целия пост
# 12
Сигурно има и такива двойки, които са успяли да се съберат заедно и продължават да живеят.
Ако той си е тръгнал и сега се върне при теб, ще го приемеш ли ? А ако го приемеш и после си тръгне пак ?
Много тънък е този момент със самоуважението на жената и много бързо мъжете го усещат и се възползват от него.
Ако можех да избирам, бих направила така, че мъжът да ме обича повече. Защото, ако е обратното, много се страда.
Дръж се на дистанция и продължавай напред. Ако си е тръгнал - ок, на теб ти трябва мъж със силен характер, не такъв, който бяга за щяло и нещяло, та било то и ако си обидила брат му.....
Виж целия пост
# 13
Като чуя за борци с трупове и ми призлява, честно!
Да имаш нишан, да се бориш. Повратности на съдбата, принуда в раздялата, време, разстояние... когато има любов и страст - ма на олимпийски игри по борба върви!
То, умряла работа, пък авторката с дефибрилатор тръгнала. Не знам, не разбирам.
Виж целия пост
# 14
Не е моето това - или има любов, разбирателство, нещо... или няма. Щом единият е излязъл от връзката, тя е изчерпана. Такова ми е разбирането от момиче и никога не съм попадала в ситуацията да се "боря". Бившият си е бивш. Инаме познати, през годините тя е правила много компромиси, борила се е - сега и при най-малкото недоразумение приплаква "аз, за него толкова неща съм направила..." Не за него, за "тях" уж ги направи, ама сега се изживява мъченица и като че той й е длъжен. С времето, почнах да му симпатизирам, а тя ми е досадна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия