Родителите ми плачат като заминавам

  • 6 315
  • 117
Здравейте,
Обръщам се към вас да чуя и друга гледна точка. Живея в единия край на България, а родителите ми в другия. Прибираме се с ММ за всички празници, Коледа, Великден, лятото, за рожденните им дни и оставаме около 10 дена, предният път 3 седмици.
Но родителите ми вечно плачат и защо не останете още. Подмятания те ми обещаха, че ще останат още месец, при положение че казвам денят в който ще си тръгна. Чувствам се доста неприятно, въпреки че оставам по седмици, аз пак съм виновна че си тръгвам. Постоянно ми казват, ти нямаш деца и за това не го разбираш. На 33 години съм, ако има някакво значение.
Виж целия пост
# 1
Каква друга гледна точка? Мислиш ли, че някой ще те посъветва да се преместиш да живееш с мама и тате?
На вашите им е време да пораснат, но пък това не е твое задължение.
А може и само да намекват, че искат внучета. 😁
Виж целия пост
# 2
Баща ми преживя доста тежко, когато се изместих при ММ в друг град. После още по-тежко, когато семейството на сестра ми замина в друга държава. Все още му се насълзяват очите, кога си тръгваме. Нормално е, просто не изпитвай вина.
Виж целия пост
# 3
Ами не, няма значение на колко си. И като имаш деца, не смятам, че нещо в твоето отношение ще се промени. Да, липсваме си, нормално е щом се обичаме. Но всеки си има своя живот, така трябва да бъде.

На мен ми звучи като емоционално изнудване. Дали за да отидете вие там или да вземете тях при вас, не знам, ти си ги познаваш. Но не се поддавай. На всяко ходене казваш ясно и високо кога си тръгвате, повтаряш ако се наложи и повече дискусии по въпроса няма. Веднъж да клекнеш, после ще стане кошмар.

Не виждам причина да се чувстваш виновна.
Виж целия пост
# 4
Емоционални манипулатори. Няма да става по-леко и лесно. Подготви се. Няма да стават и по-млади..Ще реагират все по-драматично. Не ми се мисли като се появят внуци.
Виж целия пост
# 5
Да бе, как така седиш със седмици при тях? Не работиш ли?
Виж целия пост
# 6
Мъжът ти явно е доста търпелив. Внимавай, някой ден може да му писне и да си тръгне от теб.
Аз не мога да си представя как младо семейство ще прекарва толкова много време с нечии родители. На работа не ходите ли? Личен живот нямате ли?
Разбирам гости, но гостито е до 3 дни. След това си е направо заселване.
Моят съвет е да намалиш времето, което прекарвате при тях. Ако държиш на собственото си семейство, разбира се.
Виж целия пост
# 7
Искат да са близо до теб!? Да се преместят. Иначе всеки може да си реве до откат, ама да иска някой друг да му направи удобството, да му изпълни желанията, толкова тъжно, че чак смешно.
Виж целия пост
# 8
Е, тя е написала само за веднъж, че са останали 10 дни. Вероятно инцидентно, покрай тия ковид дивотии. Ако работи нещо, което непрекъснато го отварят и затварят...
Виж целия пост
# 9
Можем да работим дистанционно. Но да определено ми изглежда на емоционално манипулиране. И ми помагате много с мненията си.
Виж целия пост
# 10
Доста гадничко те манипулират. Аз не приемам такива драматургии за нормални и ги режа веднага, бабите ми го правят този номер като се прибера, но пък и те са на по 90 години..
Аз бих разредила посещенията при тях. Пътувай с мъжа си докато сте без деца, какви са тия нон стоп посещения, че чак и месец искат да оставате, ужас.
Виж целия пост
# 11
На родителите винаги им е мъчно за децата им.Уреждайте си своя живот.Достатъчно е да им гостувате няколко пъти в годината.Какво да кажат хората с деца в далечната чужбина,които ги виждат само по скайп.
Как така ходите при твоите родители на всички празници? Мъжът ти родители няма ли? Нямате ли свои забавления и приятели?
Виж целия пост
# 12
Пътуваме си с ММ доста главно си пускаме отпуските през останалото време. А за съжаление много, много не оставаме при родителите на ММ. Няма къде да спим там, а и той казва че не е много близък. Макар че го смятам за доста несправедливо.
Виж целия пост
# 13
Е, тя е написала само за веднъж, че са останали 10 дни. Вероятно инцидентно, покрай тия ковид дивотии. Ако работи нещо, което непрекъснато го отварят и затварят...

Не, не е написала, че само веднъж. А всеки път, че и по повече.

Прибираме се с ММ за всички празници, Коледа, Великден, лятото, за рожденните им дни и оставаме около 10 дена, предният път 3 седмици.
Но родителите ми вечно плачат и защо не останете още. Подмятания те ми обещаха, че ще останат още месец, при положение че казвам денят в който ще си тръгна. Чувствам се доста неприятно, въпреки че оставам по седмици, аз пак съм виновна че си тръгвам. Постоянно ми казват, ти нямаш деца и за това не го разбираш. На 33 години съм, ако има някакво значение.

Просто според родителите ѝ младите си живеят у тях и затова реагират болезнено всеки път, когато си тръгват. Явно решението е да осъзнаят, че младото семейство си има собствен дом, а при родителите са само на гости.
Виж целия пост
# 14
Много лошо си ги научила и с възрастта ще става по-зле. Колкото и да оставаш, все ще е малко за тях. Съчувствам на мъжа ти, аз бих луднала, то отпуски остават ли ви въобще? Избери си следващ празник и ги предупреди отрано, че ще го карате семейно само с мъжа ти. Другият вариант е директен разговор. Семейство сте вие с мъжа ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия