Литературен клуб

Публикувана: 12 окт. 2006, 08:35 ч.
Последно мнение: 3 ян. 2007, 10:17 ч.

50 707
546

{Тони} - Потребител

Новак

# 60 13 окт. 2006, 13:36 ч.

{Тони}, благодаря за идеята за Google, но на мен ми се искаше да прочета нещо препоръчано и стойностно, защото иначе мога да си купя какви ли не книги и по Нет-а, разбира се, но като майче с бебче и още един палавник на 3 г. ми остава малко време да се отдавам на това удоволствие, четенето, затова искам да си оползотворя времето максимално. Simple Smile

Simple Smile

Знам, че всеки е с различен вкус, но вече доста време не съм в България и не знам кои са съвременните 'даровити' автори, които е интересно да се прочетат, та затова питам за 'препоръки'. Ох, много дълго ми стана обяснението... Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

Хипатия

Регистриран

# 61 13 окт. 2006, 13:38 ч.

Тейтам Хаус, 38-а Източна улица 138, Ню Йорк 10 ноември 1934 г.
Скъпа Клара,
Стореното - сторено, така че сега съм на изписания по-горе адрес. Тейтам Хаус е пансион, в който предлагат апартаменти за самоиздържащи се жени (надявам се скоро да се присъединя към тях). Много е чисто, добре поддържано и доста удобно. За първите няколко дни, докато намеря това убежище, ме приютиха Джак и Дорис Халпърн. Семейство Халпърн живеят „по-нагоре", както казват тук, което означава на няколко десетки пресечки от Тейтам Хаус, но метрото тъй бързо те развежда из града, че дори не усещаш огромните разстояния. Всички улици се простират на изток или на запад, докато авенютата са само на север и на юг. И всичките са номерирани с изключение само на Парк Авеню и Медисън Авеню, а също и на Лексинггьн Авеню. Но колко е шумно, за Бога! Шофьорите на тукашните таксита непрекъснато натискат клаксоните с все сила и наистина трябва много да внимаваш, когато пресичаш някоя улица. Всички изглеждат адски забързани нанякъде (а пък аз си въобразявах, че в Торонто било много шумно). По всяко време на денонощието улиците са изпълнени с хора, ама наистина с хиляди хора. И трябва да ти призная, Клара, че никога досега не бях виждала толкова много красиви мъже, струпани на едно място, макар че не малко от тях са тъмнокожи. Или поне по-мургави от нашите канадски мъже. Предполагам, че трябва да са италианци или гърци, но може и да са евреи. Е, националността тук явно няма никакво значение. По-важно е, че изгледат ужасно привлекателни. Ах, да, забравих да спомена, че освен тях тук, на юг, има и много чернокожи.
А сега за работата ми! В четвъртък Джак ме заведе при "Бен-джамен, Хекър и Фрийд" (рекламна агенция) и ме запозна с доста от работещите там. Включително и с тяхната авторка на
рекламни текстове - Ивлин Даулинг. Как да ти я опиша? Тя ми напомня за песничката, която харесвахме, когато бяхме деца:
Аз съм малък чайник, Нисък, но широк и як, Ето я дръжката моя! Ето го и моя чучур!
Помниш ли тази детска песничка? Е, припомням ти я, ако си я забравила, понеже Ивлин е висока някъде към метър и петдесет и точно толкова широка. Освен това има буйна червена коса. Носи елегантно скроени костюми, а обувките й изглеждат ужасно скъпи. Е, не се е втурнала да печели награди по разните там конкурси за красавици, но е много мила и за^ бавна и очевидно се справя доста успешно с работата си. Обаче пуши на поразия. Пали цигарите "Кемъл" една след друга и затова пръстите й са пожълтели от никотина. Е, поне преминах през гласовото изпитване (всъщност бяха няколко изпита) и на тях им хареса това, което чуха. Или поне така ми заявиха. Хм, засега обаче нищо не ми обещаха... Ама пък Джак твърдо вярва, че точно аз съм тази, която те са търсели за новото радио шоу - онова де, за което Ивлин вече се била заела да пише репликите. Междувременно, както споменах пред Джак, след като се озовах съвсем самичка в ужасно големия град, аз съм принудена да си плащам сметките за такива крайно важни разходи като храната и наема и така нататък, но той ме увери, че през следващата седмица все ще ми намери някаква работа в рекламата и тогава всичко ще бъде наред. Божичко, така се надявам все нещо да се уреди! Е, да, засега поне имам достатъчно пари, за да изкарам някъде около шест седмици, след това обаче ще трябва да търся подаяния или - което ми се струва по-вероятно - ще ме изгонят от тяхната толкова привлекателна страна. Ако искаш да знаеш истината обаче, ще ти призная, че все пак не съм изгубила надежда, че всичко с мен все някак си ще се уреди. Още миналия вторник, когато прочетох обявата им, ме бе обзело обнадеждаващо предчувствие. А сега, на излизане от изпита, ми се стори, че им хареса това, което чуха, докато ме прослушваха. Особено радушно ме посрещна същата госпожица Даулинг, за която вече ти споменах. Така че ще видим какво ще се получи накрая! Джак и Дорис след един час
ще дойдат да ме вземат, за да отидем на вечеря. Те се държат чудесно с мен. И така, общо взето бих могла да кажа, че първата ми седмица тук премина добре и аз все още не съм започнала да тъгувам за дома. Но много те моля, пиши ми по-често.
С любов, Нора
Р. S.: В коридора на моя етаж има телефон, така че при спешни случаи можеш да ми се обаждаш, като набереш номер 5-0040 (само не забравяй, че е към централата на Университета). Бих искала ти да имаше свой телефон, но вече разисквахме този въпрос, нали така? Затова си мисля, че ако ти се наложи, ще можеш да ползваш телефона на съседите - семейство Брайдън. Но бих искала пак да премислиш решението си, да се откажеш от свързването на телефонен пост в нашия бащин дом, Клара. Няма ли да бъде прекрасно, ако можем да си бъбрим по телефона ние двете с теб веднъж или даже два пъти седмично? Забрави ли какво обичаше да повтаря баща ни? Да си пестиш дъха, защото ще ти потрябва, за да духаш горещата овесена каша.

Виж целия пост

Регистриран

# 62 13 окт. 2006, 13:40 ч.

Цитат на: milada в пт, 13 окт 2006, 12:59

Момичета, моля да ми препоръчате някои съвременни български автори, които си заслужава да се прочетат. Брат ми ще ми идва на гости за Коледа, та ми се ще да си поръчам да ми донесе няколко книги.
Благодаря! Hug

Hug

Последното българско в библиотеката ми - Димитър Шумналиев и "Влюбени разкази" - жив език, но твърде предвидим.
Елена Алексиева и "Читателска група 31" - хареса ми.
Подариха ми "Образцов дом" на Ваня Щерева - от рекламата преди това се бях настроила за голямо преживяване.
Не бих я подарила на приятел.
Много ме изкушихте с Кристин Димитрова.

Може би в литературния клуб трябва да споделяме и за заглавия, от които сме очаквали повече.

Поръчвам основно от Пингвините, защото плащам с Транскарт.

Виж целия пост

Хипатия

Регистриран

# 63 13 окт. 2006, 13:46 ч.

Петък, 16 ноември
Тази сутрин се събудих ужасно потисната. През последните няколко дни ветровете донесоха в селото първата зимна буря. През отминалите години винаги съм се радвала на първия сняг, защото прикриваше грозната сивота на ноември. А ето че сега снегът се оказа за мен само досадна пречка, от която няма отърване. Непрекъснато трябва да го чистя и само с това се занимавам още от сряда сутринта. Освен това много се безпокоя за онези последни сто долара, които ми дължи Уилкинс за колата на баща ми. Трябваше да ми ги изплати на първо число на месеца, както се бяхме уговорили, затова през цялата седмица аз си мислех само как той е решил да ме изиграе и че ще ми се наложи да потърся услугите на някой от адвокатите, за да успея да си прибера парите. Може би съдя прекалено прибързано за другите и въобще съм настроена твърде песимистично относно човешката природа. Така си мислех тогава,
а ето че сега отново гледам на света като на доста приятно място за обитаване! И на какво се дължи тази рязка промяна в настроението ми? На това, че в един слънчев следобед (доста рядък случай за ноември по нашия край) - тъкмо когато се прибирах от училището - на прага се появи господин Уил-кинс, за да ми донесе същите тези сто долара и да ми се извини за закъснението. Бог да го благослови! Сега ще мога да изплатя дяла на Нора. В писмото й се прокрадва тревога. Тя явно много се нуждае от тези пари.

Уитфийлд, Онтарио Събота, 17 ноември 1934 г.
Скъпа Нора,
Радвам се, че си успяла да си намериш прилична квартира за своя престой там, която при това не е много скъпа. Надявам се да бъдеш щастлива в този толкова голям град. Зная, че ако бях на твое място, щях да се объркам още щом си подам носа от входната врата. Чудя се как, за Бога, хората съумяват там, където си ти сега, да изкарват парите за прехраната си, след като са струпани толкова много на едно място? И откъде се взима достатъчно храна за толкова много гърла? Сигурно там има хиляди работни места. А пък ние в нашето село все пак живеем, при това не много зле, макар че онези от Линдън не споделят това мнение. От фабриката за мебели уволниха много работници и сега много от работническите семейства трябва да разчитат единствено на помощите.
В училището общо взето всичко е наред, макар че Милтън и аз трябва да работим за трима. И тъй като през пролетта ние двамата се справяхме много добре със задълженията си, онези от съвета на училищните настоятели решиха, че училището може да бъде ръководено само от двама преподаватели. Училищните настоятели заявиха, че за тази година не разполагали с пари за трети учител и може би наистина е така, ала аз съм по-склонна да приема, че те просто се канят да затворят училището. Обаче ние двамата - Милтън и аз - нищо не можем да сторим, за да осуетим тяхното намерение. Милтън е свестен мъж и с него може да се работи, обаче е много плашлив и му липсва авторитет като директор на училището. Предполагам, че не бива много да го притискам, макар да разкрих, че той не е достатъчно строг с някои от по-невъзпитаните ученици, които непрекъснато се възползват от добротата му. Според мен ние с Милтън трябва да се държим по-строго с тях, особено с братята Крей, които напоследък са се превърнали в истинска напаст.
Вчера господин Уилкинс най-после изплати последната вноска за колата на баща ни, така че приложените към това писмо петдесет долара са твоят дял от продажбата. Сигурна съм, че ще ти свършат добра работа. Ако искаш да бъда напълно откровена,.трябва да ти призная, че вече се ядосвам, че я продадохме. Напоследък на няколко пъти ми се случваше да съжалявам, че така и не се научих да шофирам. Откакто баща ни умря, само за това си мисля. Може би много прибързах да уредя всичко. Като стана дума за уреждане, спомних си: не съм споменавала, че говорих с онзи мъж от "Линдън Мону-ментс", който преди една седмица най-после склони да се отбие при мен. Този майстор на надгробни паметници явно не си дава голям зор - та още от лятото аз се мъча да го убедя да ми обърне внимание! И на всичкото отгоре се опита да ми пробута някакви абсолютно ненужни украшения към надгробната плоча и ми показа каталог, от който цялата настръхнах: страниците в него бяха изпълнени със стотици кратки стихчета, целящи да убедят живите, че на мъртвите не им било толкова зле, колкото си го представяме. Кой знае, може и така да е, но във всеки случай аз му заявих, че по-добра работа ще свършат няколко скромни слова. И така, до имената и годините на-мама и брат ни Томас ще бъде изписано само: Едуард Дж. Калан, 1869-1934. Надявам се, че ще се съгласиш с този мой избор.
Мисля, че успях да се оправя и с пещта към котела за отоплението на къщата. Тази работа много ме тревожеше през цялата есен, но господин Брайдън ми предаде няколко полезни урока, как да стъкмявам огъня и как да го поддържам. За всичко на този свят си имало чалъм - точно така ми го обясни Брайдън. Трябва да внимаваш за всичко около паленето: отначало трябва да следиш да се подсили огънят, за да се разгори добре, а после да внимаваш да не се задуши пламъкът и в същото време да гледаш да не прегори решетката. Едва сега оценявам защо баща ни посвещаваше толкова часове на следенето на пещта в избата. Помниш ли, че я наричаше "онова чудовище в мазата"? Е, тъкмо това "чудовище" изисква да се грижиш неотстъпно за него и да го засищаш през всеки ден от седмицата от сега, та чак до средата на април. През последните дни винаги бързам да се прибирам по-скоро за вечеря, за да се убедя, че чудовището още диша и че пастта му е пълна с цепеници и въглища. Освен това се научих как да го зареждам с достатъчно въглища след закуската ("Трябва да изградиш огъня", както обича да повтаря господин Брайдън), така че огънят да не загасва чак до късния следобед, когато се прибирам от училище. Наистина доскоро нямах представа каква шетня се изисква около поддържането на топлината в дома. Същевременно не може да се отрече колко доволен се чувства човек, когато знае, че сам се е справил с всичко това.
Очарована съм от твоето цветисто описание на госпожица Даулинг, с нейните пожълтели от никотина пръсти и елегантно скроени костюми. Сигурно там долу, на юг, се срещаш с най-различни екзотични създания, не е ли така?
Преписах си телефонния номер, който ми даде, и го дадох на госпожа Брайдън, за да те поздрави и да ти пожелае късмет. Тя ще се свърже с теб, ако ми се случи нещо неприятно - например ако падна по стъпалата към избата и си строша главата или нещо подобно. Но нямам никакво намерение да си прекарвам телефон и да плащам такса за него. Както ти казваш, ние сме разговаряли вече по този въпрос и аз продължавам да се придържам към мнението, че това е само прахосване на пари. Съмнявам се дали бих позвънила на повече от трима души месечно, а освен това не разбирам защо да не продължим да поддържаме връзка чрез писма. Пази се в онзи голям и ужасно пренаселен град, Нора.
Клара
Р. S.: Тази седмица ни връхлетя първата зимна буря, но аз (макар и с много усилия) успях да изгреба снега!

Виж целия пост

Потребител

# 64 13 окт. 2006, 13:48 ч.

Цитат на: milada в пт, 13 окт 2006, 13:36

{Тони}, благодаря за идеята за Google, но на мен ми се искаше да прочета нещо препоръчано и стойностно, защото иначе мога да си купя какви ли не книги и по Нет-а, разбира се, но като майче с бебче и още един палавник на 3 г. ми остава малко време да се отдавам на това удоволствие, четенето, затова искам да си оползотворя времето максимално. Simple Smile

Simple Smile

Знам, че всеки е с различен вкус, но вече доста време не съм в България и не знам кои са съвременните 'даровити' автори, които е интересно да се прочетат, та затова питам за 'препоръки'. Ох, много дълго ми стана обяснението... Embarassed

Embarassed

Леле, днес мисля, че оставам тотално неразбрана - дали защото е петък 13-ти?!? Joy

Joy

Дали ще проявя нахалство, цитирайки себе си:

Цитат на: {Тони} в пт, 13 окт 2006, 13:17

Мilada, Блажка на два пъти в темата препоръчва Кристин Димитрова и всъщност тъкмо се ровех в гугъла/верно, че всичко знае Laughing

Laughing

/ за информация. Ако искаш, потърси и ти.

Посочих тази авторка като препоръчана и стойностна, а не защото просто съм чувала името и и колкото да напиша нещо.

Виж целия пост

I

# 65 13 окт. 2006, 13:51 ч.

Цитат на: Verdad в пт, 13 окт 2006, 13:40

Цитат на: milada в пт, 13 окт 2006, 12:59

Момичета, моля да ми препоръчате някои съвременни български автори, които си заслужава да се прочетат. Брат ми ще ми идва на гости за Коледа, та ми се ще да си поръчам да ми донесе няколко книги.
Благодаря! Hug

Hug

Последното българско в библиотеката ми - Димитър Шумналиев и "Влюбени разкази" - жив език, но твърде предвидим.

В "Шивачката на очи" не е чак толкова предвидим. Има интерсен стил.

Кристин Димитрова - "Любов и смърт под кривите круши" Peace

Peace

Виж целия пост

M

Регистриран

# 66 13 окт. 2006, 14:23 ч.

Хехе, Анде, вече няма да познаваш читателите на Името поименно Laughing

Laughing

Умбра, мисля че си строга към Никил/Гогол. И към Лахири, де Laughing

Laughing

Твърде човешки образ, със съмненията, лутанията и несигурността. На мен ми допадна. Стилът също. Ето два нейни разказа за четене онлайн:
ТРЕТИЯТ И ПОСЛЕДЕН КОНТИНЕНТ
Временно положение

Виж целия пост

Регистриран

# 67 13 окт. 2006, 14:30 ч.

Цитат на: мюриель в пт, 13 окт 2006, 14:23

Хехе, Анде, вече няма да познаваш читателите на Името поименно Laughing

Laughing

за сметка на това ще ги знае по никове, ще знае кой какви миризми обича и кой с кого би изневерил на половинката си.

получих книгата и нямам търпение да я зачета. взех си и един тъничък маркес - старо издание.

Виж целия пост

H

# 68 13 окт. 2006, 15:25 ч.

[

Цитат на: мюриель в пт, 13 окт 2006, 14:23

Умбра, мисля че си строга към Никил/Гогол. И към Лахири, де Laughing

Laughing

Твърде човешки образ, със съмненията, лутанията и несигурността. На мен ми допадна. Стилът също. Ето два нейни разказа за четене онлайн:
ТРЕТИЯТ И ПОСЛЕДЕН КОНТИНЕНТ
Временно положение

Строга, но справедлива Mr. Green

Mr. Green

Шегувам се, разбира се. Hug

Hug

Не съм аз човекът, който може да съди тази писателка или творчеството й, книгата ми допадна, макар недоволството ми. Може би просто не е имало в мен нещо нужда от нея, за да бъде докоснато.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 69 13 окт. 2006, 15:26 ч.

Книгата ми пристигна точно в 15:00 часа......много били заети днес.....закъсняха с един час

Трябва да си призная, че заради Умбра бях започнала да се съмнявам, че ще ми хареса......но още на третата страница щях да се разрева.......наистина има нещо......онова чувство, че си малко самичко детенце в един голям и непознат свят...........уязвимостта.........особено е, но чувството ми е много познато.......убедена съм, че всеки се е чувствал така понякога......продължавам с една добра нагласа

Виж целия пост

# 70 13 окт. 2006, 15:49 ч.

Да, Кристин Димитрова, не е лоша. Но аз кой знае защо съм фен на Алек Попов и Деян Енев.
Относно любовните истории на Буковски - мога да помогна с книжка, ако някой има огромно желание да чете. Аз лично харесвам Буковски, нищо че понякога е дори вулгарен.

Виж целия пост

Новак

# 71 13 окт. 2006, 15:50 ч.

За Кристин Димитрова, разбрах. Laughing

Laughing

Wink

Слагам я на първо място в списъка. Давайте още!

А нещо от поезията?

Виж целия пост

K

Регистриран

# 72 13 окт. 2006, 19:57 ч.

Тъй, тъй, давайте нататък с "Името", става все по-интересно. Аз много обичам да чета, а пък си нямам, с кой да споделям, тъй че ме заинтригувахте.

въпросчето ми е колко парички е книжлето?

Виж целия пост

Регистриран

# 73 13 окт. 2006, 20:34 ч.

Цитат на: krasykm06 в пт, 13 окт 2006, 19:57

Тъй, тъй, давайте нататък с "Името", става все по-интересно. Аз много обичам да чета, а пък си нямам, с кой да споделям, тъй че ме заинтригувахте.

въпросчето ми е колко парички е книжлето?

около 9 лв - зависи от книжарницата, отстъпката, доставката...
аз вече чета. bowuu

bowuu

Виж целия пост

Регистриран

# 74 13 окт. 2006, 22:45 ч.

Хм, ето къде сте били. Изпразвате складовете на онлайн книжарниците.

На мен стила на "Името" много ми хареса, граматическото време наистина дава една документалност на събитията, по-скоро повествованието е малко накъсано (популярната "критика" е, че Лахири прескача много големи периоди в живота на Гогол, и един вид се получава поредица от разкази с еднакви главни лица). Мюриелъ е дала линкове към два разказа от Interpreter of Maladies, препоръчвам ги и тях.

Трейси Шевалие не ми хареса (Дамата и еднорогът съм чела). Перлената обица на филм съм я гледала, и по-добре Grinning

Grinning

. По принцип си падам по "исторически фикшън", ама тази по-скоро на Арлекин роман ми довадяше.

Блажка, Кристин Димитрова от България ли си я купувала или я има и по нашия край?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Литературен клуб - V

41 552
296

Литературен клуб

Бременна ли съм?

2 112
48

Бъдещи майки

Дразнене в очите

5 790
3

Очно здраве

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.