Литературен клуб

мернах у дома непрочетена книгата на исабел алиенде за зоро. взех си я през лятото, но после се тръшнах на легло за 3 седмици и съм забравила за нея.
някой може ли да изкаже мнение? да я започвам ли?

Поседлните дни изчетох "Франки Фърбо", на Уортън, "Момичето, което обичаше Том Гордън" на Стивън Кинг и
"Шестото клеймо", Дан Браун.  Определено съм доволна и от трите

Да, общо взето, тя така си пише- именно с цел да провокира, да шокира, да те извади от нормалното ти възприемане на света. Аз съм чела "The Character of Rain" (истинското заглавие е "Метафизика на тръбата"-не съм сигурна, че превеждам правилно), "Речник на собствените имена", "Изумление и трепет", "Козметика на врага". От всичките единствено "Козметика на врага" не ми хареса никак, направо ми беше гадна; затова и не си купих "Хигиена на убиеца"- почти съм сигурна, че е нещо подобно. Но "Изумление и трепет" според мен е доста остроумна, макар и хаплива книга, и не е толкова натоварваща....През цялото време се чудех дали наистина е такава действителността в корпоративна Япония, или тя си доукрасява?

Ако може да се включа и аз в препоръките, бих препоръчала "Пътешественикът във времето и неговата жена" от Одри Нифнегър. Прекрасна книга! Главният герой, Хенри, е роден с необикновената особеност да пътува във времето. Само че това не става по негово желание, а неволно, и е извън неговия контрол. Освен това, той не помни преживяното, докато е бил в друг отрязък на времето. Хенри не познава бъдещата си жена, която среща случайно в един работен ден в библиотеката, но тя го познава от шестгодишна. Романът е написан много увлекателно; минало, настояще и бъдеще се смесват по много особен начин. Любовната история е много красива-любовта на двама души, изживяна в поредица от завръщания и изпреварвания на времето, и белязана от трагичността на това да не можеш да живееш само и единствено в мига сега. Както се оказва, преходността може да бъде и дар....

Аз не си я взех. Неочаквана финансова дупка. Чакам Ден Заплатен и тогава. През това време събирам и други предложени от вас имена. Във всеки случай ми е много интересно да ви чета.

sweetkids_mama, май идеята на bookcrossing-а е точно за този клуб. Разкажи ни нещо повече... Аз защо ли си мисля, че трудно ще намери почва у нас...

Umbra , ти си направила истински литературен маратон
Между другото именно "Шестото клеймо" е книгата, която най ми допадна от тези на Дан Браун.

Trislon , аз така и не намерих "За писането". Май ще трябва да я поръчам чрез някоя он-лайн книжарница. Но ще изчакам да си харесам поне още едно-две заглавия. Ако нещо в книгата те впечатли особено, моля те, сподели го тук.

sweetkids_mama , "Пътешественикът..." звучи много интригуващо. Честно казано, досега дори не бях чувала за този автор...

На мен много ми хареса.

И най-големите му критици трябва да признаят, че е много добър писател. Не ти е това Дан Браун, който пише като репортер във вестник средна ръка. 

Препратката ти към Буккросинг ме заварва тъкмо в голямо размишление да пусна една тема за това....не знаех дали тук или в отделна тема, ама май тук си му е мястото....

Като начало, кратко резюме на идеята. По-нататък, ако има интерес, ще отговарям по-подробно на всички въпроси :
------------------------------------------------------------------------
Какво е Буккросинг?
Буккросинг представлява пускане на книги „на свобода“( „в дивото“) и проследяване на техните пътешествия и хората, чийто живот са докоснали. Това е възможно благодарение на сайта на Bookcrossing.com.
Кога е създаден?
Идеята за Буккросинг възниква през март 2001. Уеб-сайтът стартира около четири седмици по-късно, на 17 април 2001. През първите 11 месеца посещението на сайта е слабо, само 100 нови членове всеки месец. През март 2002, обаче, всичко се променя след публикация в „Book magazine“,която дава началото на големия медиен интерес към Буккросинг, който продължава и днес. Резултатът от голямата идея и големите медии е, че понастоящем около 300 нови буккросъри се регистрират в сайта всеки ден.
Кой го прави?
Буккросинг се прави от 467 803-те буккросъри, които са регистрирали 3,040,277 книги (по данни от 22.05.2006). Те идват от всякакви възрастови и демографски категории. Членството в сайта е безплатно, така че всичко, което е необходимо, е Интернет достъп и любов към Буккросинг.
Къде се прави?
Буккросинг е глобален феномен, с членове от над 130 страни от Антарктика до Зимбабве. Разбира се, Съединените Щати водят с най-много регистрирани членове. Но общността в Европа расте с всеки изминал ден. Книгите не познават георгафски граници и често се пускат да пътуват отвъд океана.
Как работи?
Буккросърите регистрират книгите на сайта, така че всяка книга да получи свой собствен номер (BCID= Bookcrossing ID number; буккросинг идентификационен номер), който се използва за да се означи книгата. Хората, които „хванат“ освободена книга, следват инструкциите дадени на етикета: да посетят сайта на www.bookcrossing.com, за да видят къде е била книгата и да направят нов запис, за да узнаят буккросърите преди тях, че тя е в добри ръце. След като я прочетат (или не я прочетат:-)), те отново я освобождават на пейка в парка, в кафене, телефонна будка....на всякакви места, където тя може да бъде отново намерена.
Защо се прави?
Буккросинг по уникален начин синтезира случайността, приключението, алтруизма и литературата. Това е неповторима амалгама, на която истинските библиофили не могат да устоят. Буккросинг ни връща към детските ни години, наподобявайки игрите с бележки в стъклено шише или в балон от хелий. Можете да погледнете на Буккросинг и като на световна безплатна библиотека.

За повече информация на български език:http://bookcrossing.hit.bg
------------------------------------------------------------------------------

По отношение на разпространението й в България- нещата много са напреднали в сравнение с преди три години, например. Има 431 регистрирани български членове на сайта на Bookcrossing.com. От тях има и активни-т.е., такива, които пускат книги. През май тази година се състоя една забележителна акция на Асоциацията на българските книгоиздатели: те пуснаха на свобода 300 книги, дарени от различни издателства. Поне 20 от тези книги бяха "прихванати" и регистрирани. Аз лично се познавам с 4 момичета в София, които активно (макар и в различна степен) се занимават с буккросинг. Интересът на медиите към буккросинг не стихва- мине не мине време, и получавам покана за участие в някое предаване или интервю за вестник. Просто у нас, изглежда, почвата е "по-камениста" за такъв род движения, но това не значи, че е безнадеждна....За да бъдеш буккросър, не е достатъчно само да обичаш книгите (е, това е първото и най-важното условие, все пак ); като с всяко хоби, човек трябва да е готов да се занимава постоянно с това, да поддържа регистъра на книгите си на сайта на bookcrossing.com, да поддържа контакти с други буккросъри и т.н. Не отнема време, но се изисква постоянство. За мен това е част от живота ми; както всеки ден съм тук във форума, така и непрекъснато получавам, изпращам книги, пускам на свобода.

Една форумска заемна дали няма да бъде по-бързо и ефективно решение?
А може да си правим и седмично "кафене", за да си разменяме който каквото.
За бук-кросинг... ами аз съм старомодна, ужасявам се от мисълта книгата просто да бъде унищожена физически, занесена на вторични суровини или използвана за подпалки.

За първи път чувам, но само да се похваля, че явно съм стигнала до вътрешно прозрение, защото, когато давах миналата седмица "Името" на една съфорумка, казах "Книгите трябва да пътуват"

Голям фен съм на Уортън. Не съм чела Франки Фърбо, дай мнение!

По отношение на буккросинга - аз съм член. Да си призная, преди 2 години бях много по-активна, пусках книги. Все още получавам на пощата си съобщения, когато книга е пусната на свобода в София, но не ми се е случвало да намирам. Не са връщали на свобода и книга, пусната от мен. Откакто забременях - родих - върнах на работа, все по-рядко се сещам. Не, че отнема време. Явно просто ентусиазмът ми се е поизчерпил. Иначе приветствам идеята.

Виждам, че сте на индийска тематика. Препоръчвам Брик Лейн на Моника Али (въпреки, че става въпрос за бангладешки имигранти в Лондон). Не съм сигурна само дали е преведена, но на английски я има в нашите книжарници.

В линка от подписа си съм дала кратък откъс.
А иначе... В началото ме изненада, очаквах повече. Лисици и хора ми дойде малко в множко за Уортън. Но като се абстрахирах от големите си надежди, много ми хареса. Под тази приказна, нереално звучаща история се крият много истини, много дълбоки проникновения за човешката природа. И макар да се говори повече за лисици, всичко ме довежда до хората..
Образите на семейството се припокриват с тези от Илюзии. Предполагам, че това е истинското семейство на автора, макар да се знае доста малко за него. Описания начин на живот отговаря напълно на моите въжделения, които за съжаление са трудно достижими тук, сега и в България.
Книгата ми хареса много, заслужава си. Няма да зидавам точно за какво се разквазва, за да има момент на изненада
Само ще кажа, че мечтите за един по-добър свят, са оцветени в оранжево, а не в розово 

Размяната на книги е съществена част в практиката на буккросърите. През тази година с моите познати буккросърки се виждахме през няколко месеца да си говорим за това кой какво е прочел и да си разменим интересни книги. Аз самата разменям най-различни книги и с хора в чужбина. Смисълът на самата идея за освобождаването на книгите, обаче, не е в практичността и ефективността. Тук основното е играта на "открий ме", в провокацията да " пресрещнеш" индиректно случайния минувач с една книга, която не се продава, а е оставена именно за да бъде взета и прочетена. Оставянето на книги изважда книгата от контекста й на материална стока с определена цена и акцентира върху самото й присъствие в нашия свят, върху самия акт на четенето.

Разбирам много добре страховете ти...лично аз, обаче, имам вътрешната увереност, че в много по-голяма част от случаите книгите ми се взимат и се четат, дори когато не ги регистрират. Дори не ме притеснява мисълта, че някой ще се възползва материално от тях- т.е., ще ги сложи на щанд за антикварни книги, защото в края на краищата, и това е начин посланието на Буккросинг чрез етикета и маркировката на книгата да стигне до този, който си я купи.

Хайде включ и аз  
Към месеца на индийската литература добавям това


"Малинче"-то си седи недочетено, барабар със "Сняг" на Орхан Памук. Нещо не ме грабна и това е. Друго на Лаура Ескивел не съм чела, но май няма и да прочета
Василинде, и аз много любя "Баудолино"

След "Името ми е червен" се въодушевих и захванах "Сняг"....И аз не я дочетох.
А да питам, има ли фенове на Тери Прачет и света на диска?