Литературен клуб

И аз така. А, Амели Нотомб си чака.
Ади, пишете си рецензиите, тях ги чета бързо и с удоволствие.

Посипвам си главата с пепел и отивам да се срамувам в ъгъла. Забравих днес сутринта да взема книжките, които съм обещала  Ще се постарая утре, вдругиден, четвъртък, петък ......или най-късно до края на годината  Дано да имате какво да четете, че ако чакате на мен, безпросветни си останАхте. Съжалявам, наистина ще гледам да ги довлека до службата, оттук по-лесно ще ги дистрибутирам.

Едно ЛС на Чесън ми напомни за друг любим автор, който горещо препоръчвам - Кристофър Мур. Ако някой има нещо негово, извън Похотливецът от град Тъга и Агнецът. Евангелие според Биф Шамара, се нареждам на опашката.

Майките, Теодора Димова.
Анда я спомена в предишната тема.

"Майките" е написан не за четене, а за изстрадване".

Много ме разнебити тази книга.
А съм съвсем в началото.
Страдам.

а ти имаш ли ги тези? Заглавията ми звучат любопитно. Дай назаем!

Имам ги. За Агнецът съм убедена, че е в къщи, на скоро я мернах, Похотливецът не съм виждала скоро, може да съм я дала на някой, тя е стара книга, излезе прези 2-3 години, но ще я потърся. Обещала съм вече към 5-6 книги, остава само да ги изровя и да ги довлека до офиса, като пункт за раздаване.

ПС. За останалите членове на библиотека "мкп" - пак се изложих  Сутринта девойката ми спретна събуждане в 6.30 и покрай нея, пак забравих да взема книгите....Съжалявам!

Метнете го насам после, този Мур, а?

 
Не се притеснявай - поне за моето членство.
Между другото имам идване в неделя до София, но ще ми е доста натоварен ден и не знам дали ще можем да се координираме да се срещнем някъде. А и с тези мои перипетии с бавачката... всъщност не знам дали изобщо ще пътувам...
После на 17-ти и 18-ти сме на конференция... Но дотогава има време...

Verdad, не знам кой го е казал това за изстрадването по отношение на "Майките", но е безумно прав. Ама че книга... Много, много тежка. Силна, въздействаща. И между другото - не ми хареса. Умори ме... Не я четох с удоволствие... Което не значи, че книгата не е добра.

Има и филм,създаден по книгата.Ако проявяваш интерес:http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=13433&hit=1

И аз да се отчета! Взех си "Парфюмът" на Патрик Зюскинд - някой май го беше споменал по напред.
Началото ме заинтригува - страхотно описание на смрадтта, която витае във всички кътчета на Париж през 17в. - чак аз я усетих.

Gercho, приятно четене!
Зюскинд е истински майстор!

Някой да е чел нещо друго от този автор?

Момичета, чували ли сте за „Едж“?
Или така наречената Трета култура.

"Да стигнеш до ръба на световното знание, да издириш най-сложните и интересни умове, да ги събереш заедно в една стая и да ги накараш да си задават взаимно въпросите, които си задават насаме."
През 2005 г. въпросът на „Едж“ беше подсказан от психолога теоретик Никълъс Хъмфри:

Великите умове понякога могат да отгатнат истината, преди да имат доказателства или аргументи, за да я докажат. (Дидро наричал това esprit de divination, „дух на прорицание“.) В какво вярвате, въпреки че не можете да го докажете?

Събраните тук отговори са фокусирани върху съзнателността, върху знанието, върху идеите за истина и доказателство. Ако трябва да обобщя, бих казал, че тези отговори представляват един коментар върху това как се справяме с излишеството от увереност. Ние сме в епохата на културата на търсенето, в която Гугъл и други търсачки ни водят към бъдеще, изобилстващо от правилни отговори, придружавани от наивно усещане за убеденост. В бъдеще ние ще можем да отговаряме на въпросите - но дали ще бъдем достатъчно умни, за да ги задаваме?"

Джон Брокман

Съкровищница на вълшебните приказки

"Няма по-красив, по-добър и по-мъдър свят от този на приказката, а вие притежавате цяло съкровище от най-добрите вълшебни приказки, които човечеството познава - тези на Братя Грим, Шарл Перо, Андерсен, Вилхелм Хауф, български, руски, френски, африкански приказки, приказките на Шехерезада."

Може би е ексцентрично да си любител на приказките, когато вече отдавна не си дете и дори не претендираш да си запазил така рекламираното "детско в себе си"... Без срам си признавам обаче, че приказките са едно от малкото ми хобита. Затова чета приказки. Този сборник ми допадна, защото не съдържа приказки с напарфюмиран и облекчен край, а са дадени класическите версии с цялата им средновековна бруталност.

Внимание, нататък става страшничко, не е за слаби нерви.



Всички сме чували за Снежанка, няма дете, което да не е чувало тази приказка. Популярна е версията, събрана от Братя Грим; съществува обаче и албанска версия, където Снежанка се приютява не при седем джуджета, а при 40 дракона; в друга версия джуджетата са разбойници. Предполага се, че приказката е с азиатски произход.
Представяте ли си, как разказът се носи от село на село, с десетилетия, столетия, от човек на човек, всеки разказвач добавя по малко от себе си, и накрая я улавят и записват, спирайки по този начин развитието й...
Едно от мрачните обяснения на историята е, че "джуджетата" са били деца-миньори, използвани насила заради дребния им ръст като работници в мина на феодален владетел в земите на днешна Германия. Благородникът е бил известен с похотливото преследване на красиви девойки, една от тях успяла да му се измъкне и се приютила при децата-миньори. Полудял от ярост, той впрегнал всичките си сили в търсенето на изплъзналата му се плячка. Когато най-сетне успял да я открие, децата предпочели да убият Снежанка, отколкото да я предадат на най-омразния си враг.

Кое е фантазия и кое е истина? За една от приказките се знае, че е уловила истината... "Свирачът" на Братя Грим. В нея е отразена трагедията на едно градче - Хамелин, която се е случила на 26 юни 1284 година. Историята се препредава от уста на уста близо 500 години след това.
Град Хамелин е страдал от напаст от плъхове - били навсякъде... станали толкова нахални, че нападали спящите хора. Общината обещала на този, който отърве града от гризачите, по един шилинг за всяка глава. Една сутрин се появил странен човек в шарени дрехи и обещал да унищожи плъховете. Надул свирката си и плъховете наизлизали, подавали се от всяка дупка и от всяка къща. Свирейки, непознатият ги подмамил с музиката си в реката Весер и там били издавени всичките 999 999 плъха.
Когато се върнал за наградата за добре свършената работа, общинарите отказали да му платят под предлог, че не е представил главите на гризачите. Свирачът нищо не казал, напуснал града. Върнал се след няколко седмици, когато всички възрастни били на църква. Надул свирката си и този път не излезли плъхове, а децата на хамелинци. Сто и тридесет дечица последвали свирача, влезли заедно в една пещера и повече никой никога не ги видял.
Много са теориите зад тази "приказка", запечатала така силно болката на цял един град... май много се разписах, не съм сигурна, че ще ви е интересно. Само ще добавя тук официалният сайт на град Хамелин, който сега се "издържа" от Свирача - явно и потомците са добри търговци :

http://www.hameln.com/

и "Свирачът" на Робърт Браунинг - поема с илюстрации, 1888 година, наистина прекрасни стихове (на английски):

http://www.indiana.edu/~librcsd/etext/piper/

Дано да ви е било интересно (ако някой е достатъчно търпелив да го прочете).

Да.Описаното от Лизбет ми напомня за "приказките" за Исус Христос и за начина,по който винаги съм ги възприемала,задавайки си същия въпрос.

Хубав избор! Невероятен роман! А какво ще кажеш за описанието на главния герой като бебе? Още изтръпвам при спомена за този сюжет, а изминаха доста години, откакто прочетох книгата...

"Гълъбът". Всъщност най-напред него прочетох. Но беше отдавна