лъжете ли понякога?прощавате ли лесно когато ви излъжат?има ли такова нещо като" благородна лъжа"?
Виж целия пост
за лъжата
- Публикувана: 12 окт. 2006, 11:59 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2006, 16:05 ч.
# 1
12 окт. 2006, 12:08 ч.
Ами честно да си кажа умишлено не го правя 
Но по някога се налага да се слъгне например:
-Добро утро(ми казва някой) .....а на мен не ми е добро да речем,но и аз му отвръщам с -Добро утро- и така в такива случаи
След като го е измислил народа това "благородна лъжа "сигурно го има
Виж целия пост
Но по някога се налага да се слъгне например:
-Добро утро(ми казва някой) .....а на мен не ми е добро да речем,но и аз му отвръщам с -Добро утро- и така в такива случаиСлед като го е измислил народа това "благородна лъжа "сигурно го има
# 2
12 окт. 2006, 12:30 ч.
Последният път когато излъгах 
... баща ми ме накара да изпиша една 10-листова тетрадка с "Аз повече няма да лъжа!" 
Беше преди около 35 години 
и от тогава ... просто премълчавам ... 
Не понасям да ме лъжат ... обижда ме, сякаш съм глупак ...
"Благородна лъжа" - не знам ... чувал съм за издаването на две епикризи, една реална, друга за пред пациента ... навярно е благородно, но ... аз лично ще искам да знам истината за себе си и ... не бих приел "благородната лъжа" ...
Виж целия пост
... баща ми ме накара да изпиша една 10-листова тетрадка с "Аз повече няма да лъжа!" Беше преди около 35 години и от тогава ... просто премълчавам ... Не понасям да ме лъжат ... обижда ме, сякаш съм глупак ...
"Благородна лъжа" - не знам ... чувал съм за издаването на две епикризи, една реална, друга за пред пациента ... навярно е благородно, но ... аз лично ще искам да знам истината за себе си и ... не бих приел "благородната лъжа" ...
# 3
12 окт. 2006, 12:35 ч.
По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.
Виж целия пост
# 4
12 окт. 2006, 12:37 ч.
лъжата си е лъжа, каквато и да е: черна, бяла, долна, горна, безочлива, със-очлива, благородна или от неблагороден произход... остава си лъжа.
имаше такава тема неотдавна. и там също писах, че лъжата, ако не друго, е израз на неуважение и към другите, и към теб самия.
Виж целия пост
имаше такава тема неотдавна. и там също писах, че лъжата, ако не друго, е израз на неуважение и към другите, и към теб самия.
# 5
12 окт. 2006, 12:41 ч.
Даааа, наистина тези дребни лъжички които се намесват в живота ни... Има ги , и ние лъжем също.
Но за лъжа.... Ненавиждам я! Никога не съм лъгала близките си и се вбесявам ако някой ме лъже мен. По обидно и унизително нещо не мога да си представя!
Виж целия пост
Но за лъжа.... Ненавиждам я! Никога не съм лъгала близките си и се вбесявам ако някой ме лъже мен. По обидно и унизително нещо не мога да си представя!
# 6
12 окт. 2006, 12:42 ч.
Лъжа не прощавам била тя благородна или не.Приемам го като неуважение и губя доверие в 4овека който ме е излъгал.
Виж целия пост
# 7
12 окт. 2006, 13:04 ч.
Няма нужда от силни думи или от крайни изявления.
В живота се случва всичко - и да излъжеш, и да те излъжат, и да сгрешиш, и да простиш... Монетата винаги има две страни и не е случайно това, че " Умният човек не се обижда, прави си изводи!"
А да сте чували :" Тебе лъжа, мене истина !"
Виж целия пост
В живота се случва всичко - и да излъжеш, и да те излъжат, и да сгрешиш, и да простиш... Монетата винаги има две страни и не е случайно това, че " Умният човек не се обижда, прави си изводи!"
А да сте чували :" Тебе лъжа, мене истина !"
# 9
12 окт. 2006, 13:10 ч.
Много е относително - от лъжа до лъжа има голяма разлика (може да излъжеш за цената на обувките си 
). 
Случвало се е да спестявам някои неща , но да лъжа за сериозни неща - не 
Виж целия пост
). Случвало се е да спестявам някои неща , но да лъжа за сериозни неща - не
# 11
12 окт. 2006, 14:09 ч.
Лъжа - много трудно мога да простя! Мразя и да лъжа, макар, че ми се е случвало да премълчавам за някои неща......
Но всичко е много относително!!!
Виж целия пост
Но всичко е много относително!!!
# 12
12 окт. 2006, 14:50 ч.
Лъжите съсипват доверието и уважението.Според мен това важи и за "благородните" лъжи.
Първата лъжа простих,следващите не можах .
Виж целия пост
Първата лъжа простих,следващите не можах .
# 13
12 окт. 2006, 14:55 ч.
Сигурно съм много недостойна, но лъжа По-скоро премълчавам или преувеличавам, при това много често с напълно ясното съзнание, че това е лъжа. Понякога избирам лесния начин и така си постигам целите. Дали за важни или маловажни неща - не знам, зависи от камбанарията. Не лъжа мъжа си и детето си. С тях сме едно цяло. С другите - гледам да оцелявам.
Да, прощавам "социалните" лъжи, както на себе си, така и на другите.
Виж целия пост
По-скоро премълчавам или преувеличавам, при това много често с напълно ясното съзнание, че това е лъжа. Понякога избирам лесния начин и така си постигам целите. Дали за важни или маловажни неща - не знам, зависи от камбанарията. Не лъжа мъжа си и детето си. С тях сме едно цяло. С другите - гледам да оцелявам.Да, прощавам "социалните" лъжи, както на себе си, така и на другите.
# 14
12 окт. 2006, 14:58 ч.
Мисля, че лъжата си е лъжа, каквито и имена да и слагаме - "благородна", премълчаване или спестяване. Не познавам човек, на който да му е безразлично, че са го излъгали, особено за важни и значими неща.
Виж целия пост
# 15
12 окт. 2006, 15:05 ч.
Никой не обича да бъде лъган. Аз пък мразя и когато ме лъжат глупаво. Да лъжеш си е цяло изкуство, затова ме дразнят хора, които въпреки, че не го умеят, го правят. От малка ми се налагаше да измислям оправдания за пред нашите за постъпките на по-голямата ми сестра. Те са доста умни и досетливи хора, така че беше предизвикателство да успееш да скалъпиш нещо, на което да повярват. 
Станах доста добра, въпреки че от доста време ми се е налагало да лъжа само веднъж.
Основната ми мисъл е, че когато лъжеш, трябва да оцениш и уважиш излъгания поне с това да измислиш добре лъжата. Другото си е направо двойна обида! А на мен ми се е налагало дори да се правя, че вярвам!
Виж целия пост
Станах доста добра, въпреки че от доста време ми се е налагало да лъжа само веднъж. Основната ми мисъл е, че когато лъжеш, трябва да оцениш и уважиш излъгания поне с това да измислиш добре лъжата. Другото си е направо двойна обида! А на мен ми се е налагало дори да се правя, че вярвам!
# 16
12 окт. 2006, 15:14 ч.
Не лъжа, но понякога премълчавам.
Лъжа мога и да простя, но от този момент нататък не е същото - отношението ми към този човек се променя коренно
Благородна лъжа съществува - да. Ако по този начин ще спестиш някаква болка на някого - защо не
Виж целия пост
Лъжа мога и да простя, но от този момент нататък не е същото - отношението ми към този човек се променя коренно
Благородна лъжа съществува - да. Ако по този начин ще спестиш някаква болка на някого - защо не
# 17
12 окт. 2006, 15:25 ч.
Не лъжа и мразя да ме лъжат ... понякога когато ме е страх да кажа истината, си повтарям непрекъснато, че никой не бива да живее в лъжа, повтарям си го дотогава, докато набера достатъчно смелост и в едно изречение я изтърся - цялата истина ...
но нямам предвид клюкарска работа ... в такива случаи премълчавам и не взимам отношение ..
Виж целия пост
но нямам предвид клюкарска работа ... в такива случаи премълчавам и не взимам отношение ..
# 18
12 окт. 2006, 16:22 ч.
Не лъжа и мразя да ме лъжат. Единственото нещо, което не бих простила е лъжата - не виждам просто симсъл от нея.
Виж целия пост
лъжете ли понякога?прощавате ли лесно когато ви излъжат?има ли такова нещо като" благородна лъжа"?
Не лъжа и мразя да ме лъжат. Единственото нещо, което не бих простила е лъжата - не виждам просто симсъл от нея.
# 19
12 окт. 2006, 16:30 ч.
Така си е.
Виж целия пост
лъжата си е лъжа, каквато и да е: черна, бяла, долна, горна, безочлива, със-очлива, благородна или от неблагороден произход... остава си лъжа.
Така си е.
# 20
14 окт. 2006, 12:15 ч.
Няма благорогна лъжа за мен.Чудил се е някой как да си оправдае лъжата и решил,че е благородна.Че какво благородно има в една лъжа!?
А дали прощавам лесно лъжа-не,не мисля.Помня и винаги си имам повече от едно наум за излъгалия ме.
Виж целия пост
А дали прощавам лесно лъжа-не,не мисля.Помня и винаги си имам повече от едно наум за излъгалия ме.
# 21
14 окт. 2006, 13:28 ч.
На всички ни се е налагало да излъжем понякога. Кога с користна цел, кога съвсем невинно. Ежедневието ни е пълно с лъжи, като започнем от обещания за по-добър живот като влезем в ЕС и стигнем до обещанията, давани ни от управляващите, за да бъдат избрани - всички тези обещания са един вид лъжи, защото никой няма намерение да ги изпълнява.
На работата ни се налага ежедневно да излъжем - я данъчните, я клиенти, я контрагенти... Съмнявам се да има хора, които показват 100% приходите от труда си и да ги делят с държавата.
Но важното е вкъщи да си почиваме от тези отрицателни емоции и да сме ако не на 100, то поне на 95% честни и откровени с близките си.
За себе си мога да кажа ДА - аз лъжа, но навън - просто живота ми го налага, но вкъщи не толерирам лъжата, премълчавам понякога, но си налагам да не лъжа.
Виж целия пост
На работата ни се налага ежедневно да излъжем - я данъчните, я клиенти, я контрагенти... Съмнявам се да има хора, които показват 100% приходите от труда си и да ги делят с държавата.
Но важното е вкъщи да си почиваме от тези отрицателни емоции и да сме ако не на 100, то поне на 95% честни и откровени с близките си.
За себе си мога да кажа ДА - аз лъжа, но навън - просто живота ми го налага, но вкъщи не толерирам лъжата, премълчавам понякога, но си налагам да не лъжа.
# 22
14 окт. 2006, 14:12 ч.
абсолютно съм съгласна
Виж целия пост
По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.
# 23
14 окт. 2006, 19:00 ч.
Мога да премълча, но не лъжа, мразя и да ме лъжат.
Като ученичка послъгвах майка ми от време на време, но винаги след това ме гризеше съвестта и си признавах.
Виж целия пост
Като ученичка послъгвах майка ми от време на време, но винаги след това ме гризеше съвестта и си признавах.
# 24
14 окт. 2006, 19:33 ч.
да, лъжа, винаги с благородни намерения.
прощавам лесно лъжа също така.
не обичам неприятности, големи и тежки филми,
които да се разиграват
в живота ми, поезията около лъжата също ми е досадна.
извинявам се, извиняват ми се и продължаваме да си играем
Виж целия пост
прощавам лесно лъжа също така.
не обичам неприятности, големи и тежки филми,
които да се разиграват
в живота ми, поезията около лъжата също ми е досадна.
извинявам се, извиняват ми се и продължаваме да си играем
# 25
14 окт. 2006, 19:47 ч.
Мразя лъжата.
Прощавам я много трудно.
Обикновенно лъжа когато искам да помогна на някой, но това ми се случва рядко.
Виж целия пост
Прощавам я много трудно.
Обикновенно лъжа когато искам да помогна на някой, но това ми се случва рядко.
# 26
14 окт. 2006, 21:01 ч.
Знаеш, ли замислям се, че от както съм с моя сладур /1,5 год/ никога не съм го лъгала и много пъти съм му казвала, че не искам да ме лъже и това да ме излъже не бих му го простила.Но в интерес на истината знае ли човек какво може да стане.Май съм прекалено крайна и всъщност и аз не си вярвам.А за благородната лъжа - 
, стига да е наистина благородна.
Виж целия пост
, стига да е наистина благородна.
# 27
14 окт. 2006, 23:59 ч.
Единствено "благородната лъжа" приемам, ако наистина Е благородна. Да, има такава за мен -- пример: Когато майка ми влезе в болница и не се знаеше ще се оправи ли... беше преди години, баба ми се обади от село... излъгахме, че е отишла до магазина и затова не може да отговори по телефона. Жената просто щеше да получи инфаркт по телефона, ако беше научила, там е и сам-сама, няма кой да я успокои, щеше да полудее. След няколко дни майка ми се подобри и тогава й казахме истината, вуйчо ми беше на село при нея и я докара, поне жената не беше сама. Това е благородна лъжа за мен. Без ония "мъжки изцепки". 
Иначе съм лъгала, но не за нещо сериозно.
Виж целия пост
Иначе съм лъгала, но не за нещо сериозно.
# 28
15 окт. 2006, 12:52 ч.
Изневярата не е ли лъжа? Ако питаш мен - доста сериозна! Не е въпросът в това дали излъганият ще разбере за нея, а в самият акт - ограбване на доверието.
Какво е благородна лъжа? Благородна за кого, през чии очи преценена като такава? За мен може да е благородна, но за излъганият...дали?
Случвало ми се е да излъжа, нормален човек съм. И да прикривам истината също (не и благородно). Не се гордея с това в никакъв случай, но чувството за самосъхранение, което притежава абсолютно всяко човешко същество - надделява.
Винаги, абсолютно винаги съм предпочитала и държала да чуя/видя истината, колкото и болезнена да е тя. Лъжата само може да забави нещата, не и да ги промени. За пореден път ще кажа, че за мен важи принципът "Право куме в очи!".
Виж целия пост
По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.
Изневярата не е ли лъжа? Ако питаш мен - доста сериозна! Не е въпросът в това дали излъганият ще разбере за нея, а в самият акт - ограбване на доверието.
Какво е благородна лъжа? Благородна за кого, през чии очи преценена като такава? За мен може да е благородна, но за излъганият...дали?
Случвало ми се е да излъжа, нормален човек съм. И да прикривам истината също (не и благородно). Не се гордея с това в никакъв случай, но чувството за самосъхранение, което притежава абсолютно всяко човешко същество - надделява.
Винаги, абсолютно винаги съм предпочитала и държала да чуя/видя истината, колкото и болезнена да е тя. Лъжата само може да забави нещата, не и да ги промени. За пореден път ще кажа, че за мен важи принципът "Право куме в очи!".
# 29
15 окт. 2006, 17:40 ч.
за лъжата...какво за лъжата,ами лъгала съм да.и мен са ме лъгали.има лъжи които обаче не толерирам и си взимам мерки каквито аз намеря за необходими.
ама като си на 15 (години не ракии) и казваш ,че ще преспиш у Катето,а всъщност няма да стане така-има си ситуации които си изискват лъжене и то здраво
Виж целия пост
ама като си на 15 (години не ракии) и казваш ,че ще преспиш у Катето,а всъщност няма да стане така-има си ситуации които си изискват лъжене и то здраво
# 30
15 окт. 2006, 19:01 ч.
Не,не лъжа,но не защото понякога не ми се е искало,а просто ,защото не мога.
Не мога да си представя,че ще излъжа някой и после ще си живея спокойно,само при мисълта ми става гадно.Не обичам и мен да ме лъжат.
Привърженик съм на чистите отношения "право куме в очи",пък каквото ще да става,мисля ,че таак е редно.
Виж целия пост
Не мога да си представя,че ще излъжа някой и после ще си живея спокойно,само при мисълта ми става гадно.Не обичам и мен да ме лъжат.
Привърженик съм на чистите отношения "право куме в очи",пък каквото ще да става,мисля ,че таак е редно.
# 31
15 окт. 2006, 21:19 ч.
Не обичам нито да лъжа, нито да ме лъжат. Ще излъжа, ако кажа, че не съм лъгала никога в живота си. Правила съм го, макар и много рядко. По принцип не лъжа. Дори съм прекалено откровена с хората. В работата ми понякога се налага да излъжа, за да успея за си я свърша. Иначе често ми се налага да премълчавам особено на работното си място, за да не се впускам в интриги с колегите.
Виж целия пост
# 32
15 окт. 2006, 22:31 ч.
лошо нещо е лъжата.както прочетох по-горе с нея нещата само се забавят малко ,но не се променят.ако ти се налага да излъжеш ,то тогава го направи добре - от уважение към лъгания , защото в живота и без това не може. 
Виж целия пост
# 33
16 окт. 2006, 00:05 ч.
Не лъжа по принцип.
В благородните лъжи не вярвам (или поне в 95% от тях).
Ако ме излъжат ... много трудно ми е да простя. Истински рядко прощавам. Винаги ми остава едно на ум, което малко или много влияе на взаимоотношенията между мен и лъжеца.
Виж целия пост
В благородните лъжи не вярвам (или поне в 95% от тях).
Ако ме излъжат ... много трудно ми е да простя. Истински рядко прощавам. Винаги ми остава едно на ум, което малко или много влияе на взаимоотношенията между мен и лъжеца.
# 35
17 окт. 2006, 19:35 ч.
стремя се да не лъжа, но се хващам, че доста преувеличавам 
Виж целия пост
# 36
17 окт. 2006, 20:05 ч.
лъжата .... не мисля, че има човек, който да не лъже ... по една или друга причина, даже със съвсем благовидни предлози... ако ми е лошо и не искам да тревожа близките, ами на въпроса отговарям, че ми е добре, защото знам, че ще се оправя... ако ми е тревожно и знам, че това са само мои тревоги и няма как да ми помогнат - пак така.
... когато казваш на някой болен, че изглежда добре... за да вдъхнеш кураж
... когато казваш на детето, че нещото, което не му е полезно е свършило (шоколад, например)...
... когато казваш, че не си гладен на любезната домакиня, за да не обидиш положените и усилия за вечерята...
... когато... има много случаи, когато го правя с подобни добри намерения... сигурно не е правилно, но пътят на мисълта винаги избира кратките пътища и лъжата се оказва често такъв...
за сериозни неща ... там лъжата е недопустима по никакъв начин
Виж целия пост
... когато казваш на някой болен, че изглежда добре... за да вдъхнеш кураж
... когато казваш на детето, че нещото, което не му е полезно е свършило (шоколад, например)...
... когато казваш, че не си гладен на любезната домакиня, за да не обидиш положените и усилия за вечерята...
... когато... има много случаи, когато го правя с подобни добри намерения... сигурно не е правилно, но пътят на мисълта винаги избира кратките пътища и лъжата се оказва често такъв...
за сериозни неща ... там лъжата е недопустима по никакъв начин
# 38
17 окт. 2006, 21:07 ч.
Ох, аман от съвършенство и блясък!
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Виж целия пост
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
# 39
17 окт. 2006, 22:53 ч.
Много точно казано/написано!!!
Искрени поздравления и благодарности, че ми спести писането - к`во пиеш, да те черпя едно виртуално!
Виж целия пост
Ох, аман от съвършенство и блясък!
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Много точно казано/написано!!!
Искрени поздравления и благодарности, че ми спести писането - к`во пиеш, да те черпя едно виртуално!
# 40
23 окт. 2006, 15:32 ч.
Хех, чак сега го виждам това
Една биричка ще ми дойде добре
Виж целия пост
Една биричка ще ми дойде добре
# 41
23 окт. 2006, 16:05 ч.
Не мога и не мога да лъжа. Опитам ли за "благородствам" проличава ми от хеликоптер. Някой път трябва, налага се, било то за постигане на цели, било то за да предпазим някого, но смотаното си е смотано. 
Виж целия пост
проличава ми от хеликоптер. Някой път трябва, налага се, било то за постигане на цели, било то за да предпазим някого, но смотаното си е смотано. Препоръчани теми