Трябва ли да кажем истината...

  • 11 030
  • 83
Скоро разбрах, че познат на родителите ми е болен от рак на белите дробове. Семейството му крие от него истинската диагноза и го замотват с някаква фалшива. На мен ми стана много чудно ,защо никой не му казва  newsm78 Дори и лекарите...Днес в "Искрено и лично" темата беше подобна.Там казаха, че пациента може да съди лекарите, ако го лекуват от болест, за която той не знае.Било незаконно.Влязох в спор с майка ми, според която В НИКАКЪВ случай не трябвало да се казва на човек, че е болен от рак.Аз съм на мнение, че е по-хуманно "осъденият" да не се залъгва, а да му се казва истната.Ами какво ще стане когато вече е на легло и тогава разбере...как ще се почувства...няма ли да съжалява, че не успял да направи някои неща...
Вие на какво мнение сте?
Виж целия пост
# 1
Напълно съм съгласна с теб. В края на краищата не е дете, възрастен човек е, който вероятно е научен да приема нещата такива, каквито са.
Виж целия пост
# 2
Трябва да се съобщава от лекаря на пациента всичко за здравословното му състояние.  Това, само роднините да знаят и тайно да оплакват болния ми се види нездравословно за всички. Трябва да се говори за болестта и да се вдъхва вяра. Или поне да се изживеят последните моменти по най-добрия начин... Понякога психическата нагласа върши чудеса, от тази гледна точка разсъждавам на първо място...
Виж целия пост
# 3
Това беше коментирано вече... Една мама от чужбина писа, че там лекарят казва първо на пациента диагнозата, а той ако реши я споделя с близките си.
Всеки заслужава да знае истината, независимо каква е.
Виж целия пост
# 4
Хората са различни, някои биха искали да знаят истината, други не. Ако въпроса ти е принципен, да- според мен истината трябва да се казва на болния.
Виж целия пост
# 5
Твърдо съм за казване на истината. Особено ако положението е сериозно. Според мен не е честно спрямо болния, да се крие истината за състоянието му.
Въпреки че аз самия не знам как бих могъл да кажа на мой близък, че е неизлечимо болен.
Виж целия пост
# 6
Категорично НЕ трябва да му се казва. Ако е възможна интервенция или определена терапия изискваща знанието на болния - ДА, защото това все пак ще отложи присъдата, но в противен случай КАТЕГОРИЧНО НЕ. Баща ми е с рак, досеща се за какво иде реч, но не смее да изрече истината на глас. НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА - ако знаеш, че си истински обречен искрицата живот ще загасне от само себе си.
Виж целия пост
# 7
 Аз пък не искам да ми се казва такава новина.
Ще се срина психически и дори малък шанс да имам ще го съсипя.

Един приятел пък иска да знае, за да го ударел на живот и да изживеел пълноценно последните си дни.

Разни хора...
Виж целия пост
# 8
  Разбира се,че трябва да се казва! Знаете ли какъв шок е за човек,който разбира последен,че е болен от тази неизлечима болест-та,той дори нямаше време за толкова много неща....Всеки има право да знае от какво е болен и колко му остава/не дай Боже Praynig/. Майка ми беше болна от рак,но не се отчая-бори се и победи! Защото знаеше!Ако всички бяха крили от нея,нямаше да е между нас....
Виж целия пост
# 9
Аз за себе си искам да знам. За да имам шанс да изживея оставащите дни пълноценно.
За останалите хора не мога да кажа обаче.
Виж целия пост
# 10
Категорично НЕ трябва да му се казва.

 Shocked
Всеки има ПРАВО да знае какво се случва със здравето му!
Друг е въпросът дали иска. Ако той самият не желае да научава лоши новини - ОК.
А лекарят е ДЛЪЖЕН да информира пациентите си за реалното им състояние.

За другото има психолози.
Виж целия пост
# 11
Това беше коментирано вече... Една мама от чужбина писа, че там лекарят казва първо на пациента диагнозата, а той ако реши я споделя с близките си.



Да, така е. Но също така и там болният има доста по-големи шансове да оздраве( в смисъл да не е с летален изход болестта), защото здравната система е на много по-високо ниво. Прилаганото лечение също...Факт е, че там умират много по-малко раково болни, от колкто тук...Затова и лекарите в Бг не казват на болният, че е има рак, защото тук рак= на сигурна смърт! И за това е виновна и самата държава, че не може да осигури най-адекватното лечение.....


Какво да ви кажа там и тук е много, ама много различно, затова и подходът е различен. Съгласна съм да е така......до моментът, в който можем да се конкурираме с напредналите страни...
Виж целия пост
# 12
Да, но сега възниква друг въпрос...Всички казват"Искам да знам, за да изживея пълноценно дните си" А при такава вест, дали можеш да живееш пълноценно...
Виж целия пост
# 13
Въпроса е много спорен. Аз съм го преживяла - свекърва ми беше оперирана и се разбра , че има напреднал стадии на болест , докато беше в болница не и казахме - изчаквахме подходящ момент.Когато я изписахме и казахме (защото трябваше да се предприеме незабавно лечение по най - бързия начин).Имаше роднини , които бяха много "загрижени " и ни казваха , че трябва да скрием истината - т.е да оставим нещата по течението - болестта да се развива и да не се лекува.Според мен трябва да се казва и да се говори за това , да се вдъхва вяра на човека , неотлъчно бяхме до нея.Много е лошо да знаеш нещо за толкова близък човек и да не го казваш , когато и казахме ни олекна и ни даде сили да се борим заедно.
Виж целия пост
# 14
Аз пък не искам да ми се казва такава новина.
Ще се срина психически и дори малък шанс да имам ще го съсипя.

Точно това имам предвид. Ако имаш шанс да се бориш - Да, но ако така или иначе си обречен по-добре да съхраниш и малката си надежда, че ще се оправиш.

Аз за себе си искам да знам. За да имам шанс да изживея оставащите дни пълноценно.

А как ще живееш пълноценно ако знаеш примерно, че никога повече няма да можеш да ядеш нищо от това, което искаш, че не можеш да пиеш това, което искаш, че не можеш да планираш така желаната екскурзия, например или каквото и да било друго, само защото тази диагноза ти дава примерно три месеца и т.н., и т.н.?

Друг е въпросът дали иска. Ако той самият не желае да научава лоши новини - ОК.
А ти как бши разбрала той какво иска?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия