Бихте ли събирали чеиз като едно време

  • 4 544
  • 157
# 75
Кога да идвам, едно ми трябва?
Виж целия пост
# 76
Ценни неща, за спомен, човек да подарява, да. Но ако получателят изрично каже, че ги харесва. Сещам се за една огромна, масивна ваза от жилището на баба ми, много подходяща за гладиоли например. Не я искам вкъщи, нямам къде да я сложа. Иначе пръстени ми е подарявала тя. Компактно. Sunglasses

Моето жилище не е голямо. Повече съм склонна да изхвърлям, отколкото да събирам вещи. Ако имах много площ, не знам как щях да подходя. Grinning
Виж целия пост
# 77
Жалко, че форумът не толерира търговските отношения. Иначе вече да съм ви предложила одеала на „добра цена” Sunglasses
Виж целия пост
# 78
Жалко, че форумът не толерира търговските отношения. Иначе вече да съм ви предложила одеала на „добра цена” Sunglasses
Одеалата ми са по-добри от одеалата ти.
Виж целия пост
# 79
То аз нямам къде да събера дрехите на дъщерята, камо ли чеиз да й събирам.
Виж целия пост
# 80
Когато съм се родила, баба ми подарила какво ли не с уговорката, че са за чеиза ми. Като малка ги разглеждах и мечтаех за деня, в който ще ги получа. То не бяха юргани, родопски одеала, бархетни нощници, хавлии, комплект тигани, просто цял катун. И сред тях една златна пендара, понеже е имало традиция да се слага такава на булката на червен конец. Възхищавах им се до около 10 годишна възраст, после се чудех защо баба ми е купила тези неща. Всичко е много качествено, но и адски ретро и далече от вкуса ми. Взех си само едно одеало от камилска вълна, всичко друго го изядоха молците, въпреки килограмите нафталин, изсипван периодично връз тез красоти. Миналата година казах на майка ми да вземе вече да ми я даде тая пендара да си я нося, че то се е видяло, че до сватби няма да стигна, а сега са модерни. Та толкова за чеиза.
Виж целия пост
# 81
Ако ти е подарено от баба с любов и нея вече я няма, ще примъкваш и за счупена чиния пръст ще режеш.

Явно за теб между подарък и чеиз няма разлика. За мен има и тя е огромна, двете неща нямат допирни точки.
Виж целия пост
# 82
Само ти се разбра.
Виж целия пост
# 83
Родопско одеало не ми трябва, но се записвам за чаршафи, нощници и бижута. Ама не от левчето. От на ссф.
Виж целия пост
# 84
Имам бели чаршафи, търся пепелник с натискане, кошница и нова черга Laughing
Виж целия пост
# 85
Бижута, ценности и подобни не са били чеиз навремето, а семейни ценности. Те нямат общо с чеиза и наистина са (без)ценни.
Чеиз са точно ежедневните неща - килими, одеяла, покривки, нощници, чорапи, ямурлуци, пердета, мильо (така ли се казваше), чинии, чаши, посуда. Все неща, които младото семейство да ползва всеки ден в домакинството си.
Понеже съм привърженичка на минимализма и на принципа да ползвам това, което имам и да имам това, което ползвам, винаги изпадам в ужас от излишни предмети. От бабите ми получих (подарък, а не чеиз) няколко сервиза - сребро и порцелан, но си ги ползвам и нямам намерение да ги отстъпя на децата ми.
Моя приятелка получи от свекърва си "чеиз" и се беше видяла в чудо. Събирала жената от детството на сина си - ленени ризи, бархетни нощници, найлонови чорапогащи, бродирани покривки, кожени чанти модели от соца, 2 палта от лисица, прахосмукачка Тайфун (май такава беше), парфюми (в стил Пани Валевска), мокетени черги и подобни. Че и години наред все се интересуваше дали ги ползва и не смееше да ги хвърли.
За протокола - ожениха се на голяма възраст - над 35 г.

Аз родопски одеяла специално ходих до Юндола със съпруга ми, за да си купим за вилата. Много приятно топлят.

Хора, пише се одеЯло!
Виж целия пост
# 86
Дублет беше, не е ли вече така?
Виж целия пост
# 87
Не е дублета. И не е било никога.
Дори в речника при одеАло пише, че е грешно изписване на одеЯло.
Виж целия пост
# 88
Вие ли знаете по-добре или гугъл редактор?
Виж целия пост
# 89
Родопски одеяла имам при нашите, тамън 3 съм забърсала от гардеробите за мен. Като си ида зимата, се завивам само с тях. Страшно топлят, единствено лошото е, че ресните им много ме гъделичкат.

Дублет беше, не е ли вече така?
Не е. Потърсих сега, наистина е одеЯло.

Това с чеиза не е само въпрос на вкус. Едно време (още преди соца) 1.е нямало вещи, 2.е нямало пари, 3.населението е живеело предимно в селата, 4.е било срамота девойкит да седят с кръстосани ръце. И са седели с ръкоделие - предене, плетене, тъкане, везане. Това им е било хобито, не е като днес фотографии , моделинови бижута и рисуване с маслени бои. И пак, за разлика от днес, не са хвърляли. Грешен бод - разшиват и везат наново  Грешна примка - разплитат и плетат наново. При тъкането шарката объркана - разтъкават и тъкат наново. Крайният продукт отива в чеиза на момата, щото се ползва в домакинството, няма да се занимават с глупости само за красота. После по соца, когато селяните се местят в градовете за работа на заплата, чеизът ,от събрани ръкоделия, се изменя в накупени домашни потреби и текстил.
В 2021ва очевидно не стоят вече така нещата, затова чеизът е излишен.

Ако е за сватба, няма да откажа кухненски ножове от най-най-стомана, ама специалист да ми ги избира, а не...  изделия от Алибаба на десеторни цени в Дука и Инглиш хоум.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия