Любители на кучета - 118

Нещо се назландисва на гранулите. Чака да го подканя, да изиграя някакъв театър, та чак тогава да отиде с бавна стъпка до купата и да почне да хрупа.
Тази сутрин е снесъл вече. Може да му е дискомфортно на изхода, защото се ближе често и не дава да му пипна подопашието, но се надявам да се оправи скоро.
Ухото не проявява признаци, че го боли. Този път се размина само с упойката, без физически да има последствие за тъпанчето. Цялото повръщане след нея е заради това, че беше закусил доволно с консерва. Как няма да не му дам закуска. Изобщо не ми е било в плановете за деня да го приспиват и вадят осили още в 9:30 часа сутринта.
Довършваме антибиотика до четири дни. Мазането на оплешивялото място от кожния проблем ще продължи поне до края на месеца.  
Но е малко уморен сякаш. Предпочита да се тръшне някъде и да дреме вместо да играе.

А с Кая се разбират повече от чудесно. Тя му е леля, строяваше го като бебе, уж й има уважението, но по-скоро тя с годините уляга още повече и става изключително толерантна с всякакви навлеци като него. Четири приемни кучета е приютявала в тях и с всички се държи спокойно, дава да се хранят преди нея, да й пият от водата, да й спят в леглото. Душичка златна е тази наша леля Кая.
Швепса ревнува като почна да я галя, но успявам да го правя едновременно и с двамата и не се нападат, а всеки се радва на неговата порция чесане с една ръка.

Цвете, бях пропуснала, че сте на село. Има пудри за бебета, а в магазините съм засичала и билкови противопаразитни каишки. С шампоан само ще го почистиш за кратко. Щом е по двора и ще се омърлячи бързо и действието на един шампоан няма как да се сравни с това на препарат против паразити. Питай ветеринарите за подходящ препарат. Няма начин да няма.

Питаш ли ме, всеки ден е това .
Почна да целувам Бизу, Каду застава между нас, така нахално го изтиква. Сутрин, в почивните дни първо ходи и си проси ласки от приятеля ми, после идва и от мен да иска. Така един час аванта. 😂

Цвете, понеже и ние сме в къща с двор, моите  от 2-рия месец ги “захраних” с нексгард спектра - за външно и вътрешно обезпаразитяване (без тения, за нея друго). Но трябва да питаш вет, тъй като това са си яки химии.
Абе как да се справим с гадните кърлежи? Наблизо има овце и е ужас някакъв. На Нъки свалям лазещи по няколко на ден. И двамата са с каишка + нексгард спектра всеки месец. Какво още да добавя?

Като беше бебе Гея от Стефанов ни препоръчаха ето това
https://zoomagazin.eu/bg/kategorii/canina-27805/canina-petvital- … sprej-100-ml-2744

Аз мисля, че си направила всичко, което е необходимо, за да не се разболят при контакт със заразен кърлеж. Предполагам, визираш вариант, в който кърлежите въобще да не ги доближават - такъв препарат още не съм срещала - говорим за кучета, които почти по цял ден са на открито. Вчера и аз свалих и  изгорих 9 кърлежа, но със сигурност съм пропуснала и някой забит, който умира и изсъхва при ухапване и не причинява беди - споменавала съм, моите са превентирани с Бравекто срещу кърлежи.

Леон кастриран ли е и кога? Защото на нас треньорката ни обясняваше, че няколко месеца след кастрацията, когато спадне тестостеронът е възможно да се появят разни страхове. И въобще при страхливо куче трябва да се работи за повишаване на самочувствието и самоувереността.

По повод на осилите ще се включа, въпреки че миналата година мисля споменах и тук. На Макс още като бебе му влезе един в ухото и точно скимтене, тръскане на главата, накраняне леко на главата на една страна, болка при допир са симптомите, които да подскажат че се касае за осил в ухото. Миналата година в полето лепна един, но понеже не ми беше в полезрението само си помислих, че вероятно се касае за осил. Дойде при мен като само тръскаше глава, ухото беше клюмнало. Тръска известно време главаа и спря. Тоя път без скимтене. Явно само дискомфорт създаваше осила, без болка. Не ходих на вет веднага, защото не бях сигурна дали е осил, а той само стоеше с клюмнало ухо. Спря и да тръска главата. След 2-3 дена понеже не вдигна ушака отидохме на преглед и вет му извади новия осил и още някъде 6-7 стари почернели. Погледна и в другото ухо и от там извади още 5 броя осилчета, черни. Каза, че това са стари осили влезли кой знае кога, просто не са били създавали проблем или причинявали болка и за това и не съм разбрала, че е имал. Тук вече е време да похваля Макс и ветеринаря ни, че ги махна без да му слага упойка. Аз го държаш, устата му беше за всеки случай вързана, а ветеринаря със страшно спокойствие, хладнокръвие и увереност бъркаше и вадеше осил след осил. Е, стоеше като опция да дойдем гладни и жадни на другия ден за упойка, но се справихме.
Тааа дълго стана, ама ако не сте обърнали внимание миналата година като съм разказвала сега се повтарям, но с идеята профилактично поне веднъж годишно да карате вет да преглежда ушите, защото може да има осили, които стоят и все още не са започнали да създават проблеми, но в някакъв момент могат да се задействат.
Кришка най-добре е да намерите спокойни и неагресивни големи кучета, с които да се разхождате заедно, дори може човека с голямото куче да върви първо пред вас, а вие да спазвате някаква дистанция и да го следвате. Малко ще е бавен процеса, но не е невъзножно да превъзмогне страха си.
Момичета, забравих вече и какво още щях да пиша, ама ще се включа после като прочета пак коментарите назад 🤗

Швепса е пример за това, че след кастрацията се обостриха някои стари и появиха нови страхове. Но пък и се отървахме частично от реакции на определени дразнители и страшни неща. Вече понася значително по-спокойно гърмежи, силни шумове.

А други промени, освен страховете, в поведението на кучето има ли след кастрацията?

Днес взех документи да попълвам за кучето. Да го регистрирам в общината, да платя данък и т.н. Разбрах, че дават медальон, който кучето трябва да носи. Моят Макс няма каишка на врата, а го разхождам с нагръдник, който слагам преди разходка. Как да процедирам?

Много гадни тези осили...
Желая от сърце на Швепса бързо да оздравява. Тотално!
Леон е кастриран от почти година вече...Не правя връзка с това.
Вчера срещнахме приятели с хъски. Женско, познато на Леон. Побегна. Приближи се до нея, тя е душичка и го близна. След около минута, започна  лаят. Не знам чували сте как лаят джаковете, но който няма опит, ще кажа, че е неописуемо...
Чета, опитвам да измисля как да се справим...Забелязвам сякаш, че когато се разхожда в група, не се проявяват страховете му толкова.

Може да му вземете обикновенна каишка, за украса, или да го закачите на нагръдника.
като стана на въпрос, тази година е платен данъка, за кастрация как се процедира - другата година ли трябва да се ходи да се декларира, че е кастрирано кучето или тази?

Знам, че мога да му взема каишка, но не искам. Не от стиснатост, а от това, че не виждам смисъл от нея, при условие, че на разходките е с нагръдник.

Значи на нагръдника го закачете някъде.

Аз извеждам Нейо с нагръдник и там е закачен медальон с име и номер.