Всичко това съм го разбрала отдавна, затова и ценя това, каквото имам.
Тема, която можете и да не четете...
- Публикувана: 12 окт. 2006, 17:33 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2006, 00:39 ч.
# 16
12 окт. 2006, 20:01 ч.
Тъжно е, но найстина Лин е права! 
..... за съжаление......
Виж целия пост
Добре си го написала-човешки.
Недей се чуди като видиш погребение с 5 човека--помисли дали не са много тия 5 човека.Та кой кво заслужил--в живота няма нищо случайно.Всичко е навързано и се връща по някакъв начин.
Недей се чуди като видиш погребение с 5 човека--помисли дали не са много тия 5 човека.Та кой кво заслужил--в живота няма нищо случайно.Всичко е навързано и се връща по някакъв начин.
..... за съжаление...... 
# 17
12 окт. 2006, 20:54 ч.
MamaZ, това, което си разказала е много тъжно.
Обаче....Лин ме е изпреварила... Просто на света има хора, които не могат да оценят стореното им добро. За съжаление това не винаги са децата. Спомена се нещо да оценим свекървите. Как ли да оценя моята след като се държа с мен като с куче и почти успя да ме докара до нервна криза?
Виж целия пост
Обаче....Лин ме е изпреварила... Просто на света има хора, които не могат да оценят стореното им добро. За съжаление това не винаги са децата. Спомена се нещо да оценим свекървите. Как ли да оценя моята след като се държа с мен като с куче и почти успя да ме докара до нервна криза?
# 18
12 окт. 2006, 21:06 ч.
Тъгувам с теб за загубата ти.
Аз съм обградена от хора, които ме обичат и ценя това. Да наистина понякога сме груби с близките си. Или не можем да познаем близки в лицето на свекърите и пр. Трябва по-често да мислим за такива неща. И трябва де сме заедно приживе, а след края.... няма значение какво ще се случи. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в сръдни и дребнавост.
Виж целия пост
Аз съм обградена от хора, които ме обичат и ценя това. Да наистина понякога сме груби с близките си. Или не можем да познаем близки в лицето на свекърите и пр. Трябва по-често да мислим за такива неща. И трябва де сме заедно приживе, а след края.... няма значение какво ще се случи. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в сръдни и дребнавост.
# 20
12 окт. 2006, 23:24 ч.
MamoZ, благодаря ти за тези думи! Дават страшно много заразмисъл!
Виж целия пост
# 21
13 окт. 2006, 09:00 ч.
Припомни ми нещо, което всъщност никога не съм забравяла. Благодаря ти!
Виж целия пост
# 22
13 окт. 2006, 09:17 ч.
"Тема, която можете и да не четете..." - напротив! Това е тема, която всички трябва да прочетем... и да се замислим.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
Виж целия пост
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
# 24
13 окт. 2006, 10:02 ч.
Добра тема за размисъл! Съжалявам за загубата!
Идвало ми е на ума, на кого ще липсвам утре, ако днес умра /изобщо не държа някой да идва на погребението ми/... и все се намира някой за когото съм сигурна, че ще липсвам /на този етап!/. Когато му дойде времето, ще видим...
Виж целия пост
Идвало ми е на ума, на кого ще липсвам утре, ако днес умра /изобщо не държа някой да идва на погребението ми/... и все се намира някой за когото съм сигурна, че ще липсвам /на този етап!/. Когато му дойде времето, ще видим...
# 25
13 окт. 2006, 10:29 ч.
Напълно съм съгласна...
Виж целия пост
"Тема, която можете и да не четете..." - напротив! Това е тема, която всички трябва да прочетем... и да се замислим.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
Напълно съм съгласна...
# 26
13 окт. 2006, 10:57 ч.
Насълзиха ми се очите ... съжалявам за загубата ви ...
Наистина трябва всеки да се замисли над това ... аз отдавна ги мисля тия неща, даже понякога се плаша от мислите си .. но те са неизбежни и трябва всеки да си направи една равносметка - какво имаме, какво можем да загубим и колко ще боли когато го загубим .. защото ще дойде ден, когато ще искаме да се върне времето назад и да поправим грешките си, но това не се връща ...
Вчера от един филм чух за пореден път една реплика, която си я повтарям от години ... "Какво имаме?! Само настоящето!" Миналото е свършено, бъдещето е неизвестно, днес ни има, за утре или дори за след час - не може да сме сигурни ...
Затова това настояще трябва да го изживеем пълноценно и да не се оправдаваме със завъртялото ни ежедневие, а да отделим от това натоварено ежедневие време за самите нас и за обичаните от нас хора - да им казваме, показваме и доказваме любовта си, за да не страдаме после, че сме могли, а не сме го направили ...
Виж целия пост
Наистина трябва всеки да се замисли над това ... аз отдавна ги мисля тия неща, даже понякога се плаша от мислите си .. но те са неизбежни и трябва всеки да си направи една равносметка - какво имаме, какво можем да загубим и колко ще боли когато го загубим .. защото ще дойде ден, когато ще искаме да се върне времето назад и да поправим грешките си, но това не се връща ...
Вчера от един филм чух за пореден път една реплика, която си я повтарям от години ... "Какво имаме?! Само настоящето!" Миналото е свършено, бъдещето е неизвестно, днес ни има, за утре или дори за след час - не може да сме сигурни ...
Затова това настояще трябва да го изживеем пълноценно и да не се оправдаваме със завъртялото ни ежедневие, а да отделим от това натоварено ежедневие време за самите нас и за обичаните от нас хора - да им казваме, показваме и доказваме любовта си, за да не страдаме после, че сме могли, а не сме го направили ...
# 27
13 окт. 2006, 11:01 ч.
И на мен ми стана тъжно, защото и аз загубих свекърва си преди няколко години .Беше прекрасен човек и много ми липсва .Почина от рак и когато трябваше да се грижим за нея ,никой не се оплака, че му тежи. Ние сме голяма фамилия- мъжът ми има брат и сестра .Всички се редувахме да направим последните месеци от живота и по- добри. Cъгласна с Василиса умница ,че чувството за дълг и умението да носиш отговорности се възпитават от най- ранна детска възраст ,но обичта идва от сърцето. Моята свекървa от първия ден отвори сърцето си за мен и аз и отвърнах със същото и така до края. Е хайде че се разстроих.
Виж целия пост
# 28
13 окт. 2006, 12:27 ч.
Загубата е неразделна част от живота на всеки.Но когато има ред в тая пуста загуба по-леко се понася.Редно е родителите да си идат преди децата.Вчера бях на помен-6 месеца от смъртта на 25 годишно момче.
Много неестествено--бабата и дядото стоят до гроба и плачат.Нормална ли е такава загуба?
Виж целия пост
Много неестествено--бабата и дядото стоят до гроба и плачат.Нормална ли е такава загуба?
# 29
13 окт. 2006, 12:40 ч.
за себе си:
по-добре 4-5 верни и истински другари, да те съпътстват към вечения ти дом, отколкото 200-300 човека, дошли от кумова срама (а защо не и от любопитство).
За жената - жалко и тъжно... съболезнования 
.
И припомням: една майка може и 10 деца да отгледа, но 10 деца не могат една майка да гледат. Чиста истина, даваща отговор и на Темата ти.
Виж целия пост
по-добре 4-5 верни и истински другари, да те съпътстват към вечения ти дом, отколкото 200-300 човека, дошли от кумова срама (а защо не и от любопитство).
За жената - жалко и тъжно
... съболезнования .И припомням: една майка може и 10 деца да отгледа, но 10 деца не могат една майка да гледат. Чиста истина, даваща отговор и на Темата ти.
Препоръчани теми