Идвам да ви съобщавам, че през ФЕВРУАРИ мама аз ще ставам!

  • 32 834
  • 719
# 315
По въпроса със споделянето, ние още на никой не сме казали (в 9+3 съм). На каката също не мисля все още да казваме, защото ще разнесе на всичко живо. Предпочитам по-нататък. Иначе в първите 2-3 седмици усещах по-сериозно гадене и нямах апетит. Сега по-рядко ми се гади, но усещам зверска умора, от обяд нататък мога да заспя права. Толкова подута се чувствам, все едно съм в 5ти месец. Дано да отшуми скоро тази тежест и да се почувствам по-енергична.
Виж целия пост
# 316
Ние мислим да кажем на родителите си като чуем сърчицето. Надявам се всичко да е наред ❤ , след 1 седмица съм на преглед. Сега съм в 6гс и 2 дни
Виж целия пост
# 317
Аз казах, защото така или иначе ако нещо се случи пак ще им кажа.
С несполучливата ми бременност март месец направих медикаментозен аборт и си бях вкъщи. Но нещата се случиха толкова бързо, че мъжа ми не можеше да си вземе отпуск и трябваше да пратя дъщеря ни за 2 дни при моите родители. И не виждам нищо лошо да се каже на най- близките, освен ако не са такива, които разгласят нещата.
Виж целия пост
# 318
Аз също не съм казвала още. Не че ще разгласят после, просто като че ли искам да е максимално сигурно всичко.
Момичета дайде съвет, от вече месец не мога да спя, смисъл по скоро не мога да се наспя. Заспивам трудно, неудобно ми е леглото все едно не съм спала никога на него и задължително към 5 6 се събуждам и после няма заспиване.
Виж целия пост
# 319
Аз мисля поне до края на третия месец да не разгласям много, предпочитам да мине рисковия период и след това вече да кажа новината, иначе таткото доста избърза и още преди първия преглед се беше похвалил на приятелите хаха. Аз 6-тата и 7-мата седмица така се бях подула чак се стреснах че толкова бързо ми расте корема, но от няколко дена съм си като преди, нямам и качени килца. През цялата бременност лошо ми стана само веднъж и то за кратко, да видим до края дали ще е така леко хихи
Виж целия пост
# 320
Здравейте, момичета! Да попитам има ли от вас момичета от Пловдив и към кой лекар сте се ориентирали? Първата си бременност я следях при един лекар за който не искам да чувам изобщо (не откликна на моите постоянни проблеми и накрая бях с прееклампсия), март неуспешната бременност имах записан час при Кичеков, но така и не стигнах до уговорения час, тогава в Торакс ме прегледа Лазороски, той беше на смяна. Като цяло съм се насочила към клиника Торакс, но ако имате мнение за някой лекар там, ще съм доволна да го чуя 😊
Виж целия пост
# 321
Нашите са бая лабилни с психиката и затова ги пазя аз. Мега паники са, вечно мислят за най-лошия вариант. Като говорехме с една приятелка по темата, тя ми обяснява, аз първо на майка си казах, защото и нещо да беше станало, тя щеше да ми е най-голямата подкрепа. Нооо,не при всеки е така.
И аз спя лошо. Заспивам без проблем, но между 2 и 5 се събуждам и понякога с часове не мога да мигна, а хем съм уморена. Отдавам го на нервно напрежение, как ще се справя с две бебета, как ще ги издържаме, ще можем ли да им осигурим хубав живот, кой ще ми помага (на баби не можем да разчитаме) и т.н. Отделно се тревожа за килограмите си, за тялото си, за кариерата си, за социалния си живот и какво ли не.
Виж целия пост
# 322
Здравейте, момичета! Да попитам има ли от вас момичета от Пловдив и към кой лекар сте се ориентирали? Първата си бременност я следях при един лекар за който не искам да чувам изобщо (не откликна на моите постоянни проблеми и накрая бях с прееклампсия), март неуспешната бременност имах записан час при Кичеков, но така и не стигнах до уговорения час, тогава в Торакс ме прегледа Лазороски, той беше на смяна. Като цяло съм се насочила към клиника Торакс, но ако имате мнение за някой лекар там, ще съм доволна да го чуя 😊

Аз съм от Пловдив и се следя при д-р Борислав Иванов, кабинета му е в медицинския център към Медлайн, иначе изражда в Селена. За Торакс не мога да препоръчам никой, тъй като не са ми познати.
Виж целия пост
# 323
Нашите са бая лабилни с психиката и затова ги пазя аз. Мега паники са, вечно мислят за най-лошия вариант. Като говорехме с една приятелка по темата, тя ми обяснява, аз първо на майка си казах, защото и нещо да беше станало, тя щеше да ми е най-голямата подкрепа. Нооо,не при всеки е така.
И аз спя лошо. Заспивам без проблем, но между 2 и 5 се събуждам и понякога с часове не мога да мигна, а хем съм уморена. Отдавам го на нервно напрежение, как ще се справя с две бебета, как ще ги издържаме, ще можем ли да им осигурим хубав живот, кой ще ми помага (на баби не можем да разчитаме) и т.н. Отделно се тревожа за килограмите си, за тялото си, за кариерата си, за социалния си живот и какво ли не.


Ще справиш, как не! Килограми се свалят, особено като проходят. 😉
А и не е задължително да качиш много кг. Всичко е много индивидуално.
Да ти кажа, на мен като ми идваха роднини за помощ, повече ми пречеха отколкото да помагат. И сами с таткото ще се оправите, влиза се в час. Не е толкова страшно колкото го описват всички. Горе главата. Господ дава на всеки толкова, колкото може да понесе! 😘
Пък ние преди години сме виждали едни немски родители в парка с четиризнаци.
Даже на мен сега ще ми е много странно с едно бебе. Струва ми се, че по-трудно ще се гледа. 😁
Виж целия пост
# 324
Нашите са бая лабилни с психиката и затова ги пазя аз. Мега паники са, вечно мислят за най-лошия вариант. Като говорехме с една приятелка по темата, тя ми обяснява, аз първо на майка си казах, защото и нещо да беше станало, тя щеше да ми е най-голямата подкрепа. Нооо,не при всеки е така.
И аз спя лошо. Заспивам без проблем, но между 2 и 5 се събуждам и понякога с часове не мога да мигна, а хем съм уморена. Отдавам го на нервно напрежение, как ще се справя с две бебета, как ще ги издържаме, ще можем ли да им осигурим хубав живот, кой ще ми помага (на баби не можем да разчитаме) и т.н. Отделно се тревожа за килограмите си, за тялото си, за кариерата си, за социалния си живот и какво ли не.
Ще се справиш Simple Smile Аз имам братя близнаци и майка ми казва, че се гледат по-лесно от породени. Като правиш храна например, просто правиш по 2. Еднакви режими (докато с породени се разминават кога спят). Само си крадяха бибероните като бяха бебета (на едното му падне и взима от устата на брат си, че му е по-лесно).
За кариерата и тялото важи същото - известно време ще е по-тежко, но пък ще минеш с 2 наведнъж. Ако решиш да отделиш 2 години за майчинство, ще се върнеш на работа след 2 години. А ако не са близнаци ще отсъстваш 4 години общо. Или ако останеш вкъщи 4 години, ще ги пуснеш по-големи, направо на задължителната градина, а не мънички.
Само да са живи и здрави, ще се справиш!
Виж целия пост
# 325
Привет,

На някой да му се е получавало леко кафеникаво течение? На мен ми се получи веднъж преди месец и като отидох до спешното ми казаха, че се случва и е притеснително ако е червено, но от два дена пак имам и почнах да се тревожа. Frowning1
Виж целия пост
# 326
Привет,

На някой да му се е получавало леко кафеникаво течение? На мен ми се получи веднъж преди месец и като отидох до спешното ми казаха, че се случва и е притеснително ако е червено, но от два дена пак имам и почнах да се тревожа. Frowning1

Да, при мен два пъти. Веднъж в 5 г.с и веднъж в 8 г.с. Уж нямаше видима причина, казаха при разтягане на матката, че понякога се пукат кръвоносни съдове и че е притеснително, ако е ярко червена кръв. Но въпреки това е добре да те види лекар, ако имаш възможност, за да се види има ли друга причина за зацапването. Имаш ли болки или само зацапване?
Виж целия пост
# 327
Отдавам го на нервно напрежение, как ще се справя с две бебета, как ще ги издържаме, ще можем ли да им осигурим хубав живот, кой ще ми помага (на баби не можем да разчитаме) и т.н. Отделно се тревожа за килограмите си, за тялото си, за кариерата си, за социалния си живот и какво ли не.

TeoYo, всичко се подрежда, не се притеснявай. Важното е да си достатъчно спокойна, за да успяваш да се вслушаш във вътрешния си глас. А той наистина съществува! Няма да забравя как донесоха дъщеря ми след раждането преди почти 4г и просто си излязоха от стаята. Аз се чувствах добре физически, но емоционално бях толкова еуфорична и развълнувана, че бях тотално стъписана. Как ще го преоблека сега това бебе? Да се мъча ли да го кърмя? Може ли да го гушкам? Дали ще я събудя ако я погаля? Мога ли да отида до тоалетната и да я оставя без надзор?.... Толкова много въпроси, на които търсиш обяснение, очакваш някой да те насочи кое е правилно и кое е грешно, за да си сигурна, че правиш най-доброто за детето си. Но истината е съвсем друга - най-правилното е това, което прецениш ТИ, че е най-доброто за ТВОЕТО дете. Та, в онзи момент си спомням, че малката спа около два часа  непробудно, а аз просто я гледах и се наслаждавах и размишлявах. От момента, в който се събуди започнахме да се опознаваме, и така до днес Simple Smile Вече по-смело и по-решително, но винаги с огромно търпение и много, много любов.

Относно кариерата, на мен лично детето ми подейства по-вдъхновяващо от което и да е друго събитие в живота ми. Мотивира ме да полагам много повече усилия, да работя и уча в неподозирани места и часове на денонощието, защото смисълът е в съвсем друго измерение.

А социалният живот.... той е колкото рядък, толкова и сладък Simple Smile))

Килограмите и тялото... не ги мисли! Близнаците ще се погрижат Simple Smile Стискам ти палци и благородно завиждам, защото винаги съм мечтала! Simple Smile
Виж целия пост
# 328
Привет,

На някой да му се е получавало леко кафеникаво течение? На мен ми се получи веднъж преди месец и като отидох до спешното ми казаха, че се случва и е притеснително ако е червено, но от два дена пак имам и почнах да се тревожа. Frowning1

Да, при мен два пъти. Веднъж в 5 г.с и веднъж в 8 г.с. Уж нямаше видима причина, казаха при разтягане на матката, че понякога се пукат кръвоносни съдове и че е притеснително, ако е ярко червена кръв. Но въпреки това е добре да те види лекар, ако имаш възможност, за да се види има ли друга причина за зацапването. Имаш ли болки или само зацапване?

Да, И на мен така ми казаха. Нямам иначе болки, а и течението не е силно, а съвсем леко. Ще изчакам още малко и ще взема някакво решение ако не спре до 2-3 дена. Иначе на мен предния път ми изписаха Утрогестан и още си го пия.
Виж целия пост
# 329
Здравейте на всички! Влизам с много плаха стъпка, всичко ми е за първи път и все още го осъзнавам, на 28ми видях две чертички и много се чудих, че сме успели от първия път!( всичките ми приятелки ме увериха,че поне от 3 до 6 месеца) Искам да изразя колко се възхищавам на силата и куража на всички жени,които са преживяли аборти, нещо от което много ме е страх, две мои много близки преживяха това преди няколко месеца и знам колко им беше трудно! Аз бях на първи преглед в събота, доктора каза , че всичко е наред, има сакче и всичко изглежда нормално ,определи ме за 28ми февруари, каза ми какви витамини да пия, да се пазя от вирусни инфекции и от шарка. Аз се чувствам горе-долу добре, гади ми се ,но не съм повръщала все още, следобед много ми се спи, едвам издържам на работа, гърдите ми са с двойни размери и ме болят, преди имах и болки като преди цикъл,но вече отминаха, а най-странното е, че нямам апетит и нищо не ми се яде, даже хапвам насила, че мъжа ми ме упреква,че държа бебето гладно, как да му обесня,че не мога да ям като ми се гади Sweat Smile Казали сме само на родителите си, искам да изчакам още преди да кажа на работа и на приятелки, въпреки,че ми е трудно, все си измислям причини за цигарите и кафето! Това е от мен, ще следя темата с интерес, както казах всичко ми е ново и много се вълнувам!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия