Компромиси

Компромисът (избор, който не удовлетворява страната, която отстъпва) не е споразумение, не ги бъркайте така.

Т.е. - при компромис винаги трябва са си прецакания? Това не го пише в речника.
Аха, намерих го. Трето подред значение в Кеймбридж.

Когато аз съм правила компромис, съм се чувствала прецакана...днес от позицията на времето съм оценила, че компромисът си е струвал...

Не е компромис, а споразумение, основано на интереси. Иначе си е прецакване (компромис).

Компромисът може да е взаимен. Примерно, отивате на някакво семейно събиране. На него му се ходи, на теб - не. Разбирате се компромис, ще отидете, но ще си тръгнете по-рано. Или ти няма да го придружиш, но ще отидеш да го прибереш с колата (за да може да пие спокойно). Почти винаги е възможно да се намери някакъв среден вариант, а не само единият да поеме цялата тежест. Така е и по-малка вероятността някой да живее с постоянното усещане, че се е прецакал.

Точно.
1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.
https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%80%D … D0%BC%D0%B8%D1%81

Това не са компромиси, а битовизми.

Вече и в речниците забърникахте. А назад някой много хубаво го написа - все компромис правиш, но ако и нещата вървят - компромисите не ти правят впечатление. Ако нещата се закучат - дал си си живота за тоя, дето клати гората.

Това са дребни компромиси. Превръщат се в битовизми, когато никой не ще да мръдне от своето. Иначе, това което казвам, може да се приложи и за по-сериозни неща.

Ами значи пак говорим за споразумение. Аз ще отстъпя това, ти онова и ще се срещнем по средата. В което не намирам нищо лошо.

-Narcissa-, не съм съгласна, че си си дал живота за тоя дето клати. Понякога, правейки компромиси, се променяш, проверяваш границите си и след време може да се окаже, че си друг човек, за който това не е компромис, а нормалното вътрешно убеждение. Освен това, дори и да се провали връзката - знаеш, че си направил необходимото за нея в даден момент. И не на последно място - всичко е натрупан опит, от който черпиш след това знание за себе си и другите.

Това ми звучи като онези " мъже ", които започват да обясняват, че бившата им е страшен боклук, след като бившата ги е изритала, разбира се. Ако не бяха изритани, нямаше да е боклук.

Компромисите са вредно нещо. Желателно е да се избягват..

Не съм правила компромиси с нищо и с никого. Май не ми се и налагало.

Относно компромисите, какво мислите за следната житейска ситуация.
Дали е оправдан компромис или пренебрегване на себе си? Става дума за жена, на 34г, без мъж и деца. Имала е няколко поред неуспешни връзки в миналото (една от които е завършила с аборт отдавна). Последните няколко години не е имала сериозна връзка, защото се бе позатворила и нямаше желание да се среща. Общуването й беше леко болезнено дори.
Сега се появи мъж, който изглежда свестен/отговорен. Тя махна и розовите очила в живота, които дълги години й пречеха да вижда обективно нещата и, че всяка монета има и две страни. Тоест, не витае в облаците за принцове и "перфектните отношения". Стана по позитивна и отворена за живота във всичките му нюанси. Но все пак, компромисите да са в рамките на разумното.
Този мъж е на 42г. Има средства. Както и тя. Общо взето скалъпват положението. Тя има по-високо образование, хубава  работа и заплата.. Той е средно положение. Той Има дете от предишната си приятелка, на 3г. и го гледа.
Ако заживеят заедно, и имат деца (защото тя вече иска да си има дете), тя ще го вземе в своя дом, заедно с детето.
Какво мислите за всичко това?
Основно иска да го направи, защото човека й се струва благонадежден, има собствен малък бизнес, грижи се за детето си.. А тя е ангажирана около работата си, тъй като е на нова работа и иска да осигури доход за семейството си и разбира се, да има свое дете.
Благодаря.
П. С. Знам, че звучи малко объркано и двамата са с различен бакграунд в живота, но все пак.. Важното е на какъв акъл са. Въпроса е да не се окаже поредния авантаджия или флиртаджия.
И още нещо - тя обича спокойствието и уединението (да остава сама със себе си понякога) и на моменти става наистина неврозна, тревожна, когато има проблем или нещо "не й върви".
П. С. И май все още й е колебливо да се реши. Не само за този човек, ами по принцип за партньора, дали ще оправдае очакванията й, най вече да се грижи за детето си. И да я подкрепя понякога, напр в раждането, работата, живота въобще. Да се чувстват заедно като двойка, а не всеки да си прави нещо "зад гърба".