Братовчедка ми

Промяната, решението за промяна се формира вътре, не отвън, в нечия глава. Катализатор за промяна може да бъде външен натиск, да, но приказките не влизат в това число, не носейки някакви душевни преживявания на слушащия. Просто лалала.

Малко грозно нападнахте авторката. Ако братовчедка ѝ сама си споделя проблемите, значи тя я замесва в тях. Щом ги споделя, явно ѝ тежат и търси някакво решение. Аз бих ѝ казала в прав текст какво мисля, а тя да се обижда ако прецени. Щом ме е сметнала за достатъчно близка да ми сподели, ще ѝ се наложи да чуе и мнението ми. Ако не иска такова, да не ме занимава с проблемите си. Хората сме различни. На мен някой като ми споделя за проблемите си го възприемам като търсене на някакъв вид помощ и съответно мисля как да помогна. Ако ще ми пълни главата и ще ме ползва само като кошче за душевни отпадъци, не, благодаря, има си психотерапевти за тази цел. Много мразя, когато някой системно ми надува главата с проблемите си и като го питам с какво да му помогна в ситуацията да ми отговаря " спокойно, ще се оправя, не ти го казах да търся помощ". А за какво тогава, ей тъй да ти слушам проблемите с месеци и да се намираме на приказка? А това, че авторката обича чаршафните истории, е друга тема вече.

Без да съм чела цялата тема: братовчедката трябва да започне курс на лечение. За това започни да я навиваш още от сега. В САЩ може да е прекалено скъпо, но тук защо да не отиде при някой мастит професор, да й предпише лечение. И така ще се ликвидира коренът на проблема: нейното ниско самочувствие заради хормоналните проблеми.
А льольото тя ще си го отсвири и без натиск, като стане готина мацка.

Тя е провеждала лечения, без успех, подлага се на диети, не бих казала, че стои и чака да се реши сам проблема и. Няма нужда да я навивам за лекари, тя сама изявява желание като си дойде да посети гинеколог.

Гинеколог с какво ще й помогне?

Да, и обикновено за бъркане, дето не ти е работа, се чува, когато съветите не се харесат. Ако охкаш и ахкаш в тон, всичко е наред.

Да, опитай се да ги разделиш.

Гинеколог, защото няма цикъл с месеци, може да се опитам да я убедя и за ендокринолог. Аз не искам да ги разделям, всъщност ще ми се да го остави този паразит, но не бих го казала директно, искам тя сама да разбере, че никой не заслужава подобно отношение, без значение от пола.

Ако те е помолила за помощ, уреди й посещения при специалисти и ангажирай часовете, че за читави такива се чака доста. В разговори, когато тя повдигне въпроса, можеш да си кажеш мнението. За всичко има подходящ момент и начин да се каже.

Като не ми е работа, да не ме занимават с драмите си. На такива, които очакват от мен охкане, ахкане и съжаление, че да им стане драго на душичката, много бързо в прав текст им казвам да не ме занимават с проблемите си, освен ако не търсят някаква помощ от мен. Не харесвам ролята на жертва и не толерирам подобни поведения. Хората масово си мислят, че някой е длъжен да им слуша проблемите и безкрайните оплаквания, но в същото време да си трае, че иначе бива обвинен в невъзпитано поведение.

Да, на мен са ми давали час за консултация за след месеци. Някой, който е много търсен, със сигурност няма да е достъпен от днес за утре, когато се присетиш, че ти се ходи на преглед, независимо от платения преглед.

За нейната диагноза ендокринолог на практика не й трябва. Много добре се е ориентирала към гинеколог, което говори и че знае какво й има. И от мои познати в САЩ знам, че там за предписват метформин само в краен случай, което не го разбирам, затова и нищо не й помага. В Бг ако случи на лекар ще е основното, с което ще я лекува и за месеци ще разцъфне.

И аз нямах цикъл с месеци. Първо взе да закъснява. Отдадох го на възраст, а и приятелки ми казаха, че след 40г се случвало. Гинеколозите ми предизвикваха цикъл с Дуфастон или Утрогестан. Чак като отидох на ендокринолог се разбра, че всъщност имам инсулинова резистентност и тялото ми не произвежда прогестерон, защото няма магнезий. Диагнозата ми беше Синдром на поликистозноте яйчници, дължащ се на инсулинова резистентност, без увеличени андрогени. Дерматологът ми казваше, че мъхът по лицето е нормален и се увеличава с възрастта. Е, след диета и добавки мъхът изчезна, а възрастта ми си се увеличава и не съм на хормоно заместителна терапия. Обаче диагнозата я постави ендокринологът, нищо че нямах видими кисти по яйчниците.

Тук ме бяха пратили на диетолог. На диетата, изготвена от диетолога, от 1200 калории дневно + спорт дебелеех и се чувствах като труп.

Писа се, че в САЩ има всичко. И във Франция има. И тук искаха да ме натоварят с глюкоза, но аз отказвах, защото не ми се кибичеше в лаборатория 3 часа, а не разбирах връзката. Мъжът ми ми казваше, че ако се успокоя ще отслабна, а свекърите и те същото и повтаряха,че не съм дебела. В България майка ми юрна и замъкна по лаборатории и на доктор и ако не бяха нейните шутове, можеше да не съм жива. В някои моменти близките трябва да понатиснат и помогнат, още повече момичето е споделило проблема.

Дори и да не може да се запаси с достатъчно лекарства в БГ, ще може да започне терапия. Ако е за Метформин, има добавки без рецепта  които правят същото. Пих Метформин 2 месеца и после само магнезий.

vermilion, знаеш ли диагнозата на братовчедка ти? Тук, в този сайт има теми по диагнози и хората помагат, а и знаят кои са добрите специалисти в областта. Братовчедка ти владее ли български до степен да може да чете с разбиране? Ако ми дадеш диагноза ще ти намеря сайтове по нейния проблем на английски. Има добавки, с които проблемите изчезват, но трябва да знае какво и липсва.

И да, прави са кукумицинка и plqsak,че се чака, а и лятото лекарите излизат в отпуск.

Моето мнение за ходенето по доктори и възможните хормонални проблеми на братовчедка Ви е да не й повтаряте за това постоянно. Така тона на думите Ви ще наподоби тези на гаджето й, което й казва, че е дебела и не отслабва. Когато спомене такъв разговор отново, попитайте я харесва ли се така, чувства ли се добре в кожата си, смята ли че теглото й се отразява на здравето. Така ако реши да ходи на лекар, ще е защото сама е решила. Относно този нейн приятел, не можете да я накарате да се раздели с него, а ако го предлагате твърде често, в случай че се разделят, ще се чуди дали е постъпила правилно или защото Вие сте й го внушили. По мое мнение е по-добре да й задавате отворени въпроси, за да може тя да поразсъждава над тях и сама да си направи преценките. Например: "Защо мислиш, че ако се разделите няма да си намериш друг?", "Как смяташ, че ще се чувстваш по-добре, ако си сама и щастлива или ако си с някой, който те смазва емоционално?", "Когато той ти каже, че си дебела, как те кара да се чувстваш?, "Какво отношение би те карало да се чувстваш обичана, уважавана и цена?" и т.н.
Някой хора не търпят критика, други не обичат да им казват какво да правят и може да направят обратното на казаното. Аз смятам, че ако искате да й помогнете, това може да стане с диалог и отворени въпроси. Често ако човек се почувства нападнат, отговаря със защита и така ефективната дискусия се превръща в загубена кауза.

Този вид на въпроса никак не е отворен Имаше в правото определение за такива бодящо насочващи въпроси, но ми изхвърча от ума. Все едно да я пита ти тъпа ли си, или да?

С това развитие на темата по-скоро ми се струва, че братовчедката търси да избие някъде проблемите си, без това непременно да значи и тяхното решаване. Авторката я съветвам към премълчаване, а ако братовчедката продължи да се оплаква - и ограничаване на контактите.

Да, точно този въпрос не е никак отворен Ама писах, писах, писах и накрая рефрешнах страницата и после айде на ново с романа, който исках да напиша

П.С. Извинявам се за оффтопика