Паническо разстройство - 49

  • 34 434
  • 738
# 285
Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

А свързваш ли с нещо това че сега пак си започнала да имаш паник атаки, нещо да се е случило скоро, проблеми и т.н. или от нищото се завърнаха.
Виж целия пост
# 286
Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

А свързваш ли с нещо това че сега пак си започнала да имаш паник атаки, нещо да се е случило скоро, проблеми и т.н. или от нищото се завърнаха.

В събота, миналата седмица гледахме мача, в който един футболист получи сърдечен арест на терена. И аз тъпата, вместо да сменя канала, гледах втренчено. И на следващия ден получих адска паник атака. И така започна всичко отначало.
В миналото ги свързвам със заминаването ми в чужбина. Мисля, че не се адаптипах там, прибрах се, и продължиха около 5-6 месеца, но успях да ги преборя без срещи н психолози, или медикаменти. Само с кучето.
Виж целия пост
# 287
Казват, че психотерапевтите помагат, особено ако не са ти се задълбочили оплакванията, може да пробваш, ако имаш възможност. Аз не съм ходил, но искам, само че не познавам някой който е ходил, че да ми даде препоръки за някой наистина добър и се чудя все още. Иначе като гледам тук в Пловдив са доста.
Виж целия пост
# 288
Казват, че психотерапевтите помагат, особено ако не са ти се задълбочили оплакванията, може да пробваш, ако имаш възможност. Аз не съм ходил, но искам, само че не познавам някой който е ходил, че да ми даде препоръки за някой наистина добър и се чудя все още. Иначе като гледам тук в Пловдив са доста.

Аз също никога не съм ходила при психолог или терапевт, но ще опитвам, докато не намеря своето. Силно се надявам да не ми се налага да стигам до психиатър.
Някак си като последна инстанция ми звучи, а това ме плаши наистина много.
Виж целия пост
# 289
Направо отказвам като не ми се ходи някъде. Имам си работа или да си върша нещо  в нас и това е. Първо разпитваха къде съм, сега свикнаха. Ходя само където знам, че ще ми е приятно и ще се чувствам добре. Такива измъчени срещи и само да се изглеждаме, не мерси.
Виж целия пост
# 290

Аз също никога не съм ходила при психолог или терапевт, но ще опитвам, докато не намеря своето. Силно се надявам да не ми се налага да стигам до психиатър.
Някак си като последна инстанция ми звучи, а това ме плаши наистина много.




А то не е нужно да ти се налага. Не е задължително да си много много зле, за да отидеш на психиатър, може да се отиде на консултация, не е нещо кой знае какво, но там вече изписват лекарства.
Виж целия пост
# 291

Аз също никога не съм ходила при психолог или терапевт, но ще опитвам, докато не намеря своето. Силно се надявам да не ми се налага да стигам до психиатър.
Някак си като последна инстанция ми звучи, а това ме плаши наистина много.




А то не е нужно да ти се налага. Не е задължително да си много много зле, за да отидеш на психиатър, може да се отиде на консултация, не е нещо кой знае какво, но там вече изписват лекарства.

Мисля да опитам с психолог на първо време, ако не помогне ще мисля тогава.
Виж целия пост
# 292
Скрит текст:
Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

А свързваш ли с нещо това че сега пак си започнала да имаш паник атаки, нещо да се е случило скоро, проблеми и т.н. или от нищото се завърнаха.
ПА обикновено се случват не след скоро преживян стрес, а след натрупан такъв дълго време.
Виж целия пост
# 293
Скрит текст:
Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

А свързваш ли с нещо това че сега пак си започнала да имаш паник атаки, нещо да се е случило скоро, проблеми и т.н. или от нищото се завърнаха.
ПА обикновено се случват не след скоро преживян стрес, а след натрупан такъв дълго време.

Тая много негативни емоции към баща си. Никога не съм ги споделяла гласно с никого. Може би това е разковничето, не знам.
Ще се постарая да ги изрека пред психолога. Дано помогне… не съм преживяла нищо по-различно от това, което хиляди хора преживяват. Явно съм много чувствителна.
Виж целия пост
# 294
Скрит текст:
Скрит текст:
Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

А свързваш ли с нещо това че сега пак си започнала да имаш паник атаки, нещо да се е случило скоро, проблеми и т.н. или от нищото се завърнаха.
ПА обикновено се случват не след скоро преживян стрес, а след натрупан такъв дълго време.

Тая много негативни емоции към баща си. Никога не съм ги споделяла гласно с никого. Може би това е разковничето, не знам.
Ще се постарая да ги изрека пред психолога. Дано помогне… не съм преживяла нищо по-различно от това, което хиляди хора преживяват. Явно съм много чувствителна.
Не е задължително да е едно нещо. С времето се натрупват доста емоции, а и ако принципно ежедневието ти е стресово, ето ти го резултатът.
Виж целия пост
# 295
Скрит текст:
Скрит текст:
Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

А свързваш ли с нещо това че сега пак си започнала да имаш паник атаки, нещо да се е случило скоро, проблеми и т.н. или от нищото се завърнаха.
ПА обикновено се случват не след скоро преживян стрес, а след натрупан такъв дълго време.

Тая много негативни емоции към баща си. Никога не съм ги споделяла гласно с никого. Може би това е разковничето, не знам.
Ще се постарая да ги изрека пред психолога. Дано помогне… не съм преживяла нищо по-различно от това, което хиляди хора преживяват. Явно съм много чувствителна.
Не е задължително да е едно нещо. С времето се натрупват доста емоции, а и ако принципно ежедневието ти е стресово, ето ти го резултатът.

Напълно осъзнавам, че ми предстои дълъг път. Ще се опитам да го извървя, а и мислено знам, че не съм сама.
Благодаря ви! ☘
Виж целия пост
# 296
Значи аз имам чувството, че лекарите изпишат ли АД и край. Спиране няма. 3-ти лекар не желае да сподели схема за плавно спиране. Пийте ги още 1-2години, пък ще видим, нали се чувствате добре, върнете се към АД. Изписват нещо и нямат идея как се спира. Схемата била индивидуална за всеки. Добре, да изготвят схема за мен. Не можело, след години щели да МИСЛЯТ.
Започвам да мисля, че или нямат идея как се спират или печелят от изписани лекарства.
В следствие на спирането на АД съм като парцал- главоболие, тремори, безсъние, липса на концентрация и при въпрос как да ги спра правилно, отговорът е "не ги спирайте, пийте си ги".
Егати чудото! Само едната даде съвет: "дозата е малка, давайте от раз!" Animal Hear No Evil
Отделно флуанксол е трябвало да пия около 6м, а докторката ме е оставила да го пия цели 3г.
Не знам, дали изобщо знаят какво правят. А не е като да не им плащам.
Виж целия пост
# 297
Значи аз имам чувството, че лекарите изпишат ли АД и край. Спиране няма. 3-ти лекар не желае да сподели схема за плавно спиране. Пийте ги още 1-2години, пък ще видим, нали се чувствате добре, върнете се към АД.
А не допускаш ли варианта, че не ти ги спират, защото все още не си за спиране?
Виж целия пост
# 298
Значи аз имам чувството, че лекарите изпишат ли АД и край. Спиране няма. 3-ти лекар не желае да сподели схема за плавно спиране. Пийте ги още 1-2години, пък ще видим, нали се чувствате добре, върнете се към АД.
А не допускаш ли варианта, че не ти ги спират, защото все още не си за спиране?
Еми, близо 5г. ги пия, имам подобрение, но кг ми станаха много, започнах да имам странични ефекти и на този етап е по-добре да ги спра, отколкото да си докарам други проблеми. И искам една проста схема по дни. Нищо повече. Такава схема никой не знае, оказа се. Или от раз, или сменяш АД и продължаваш да се тъпчиш.
Виж целия пост
# 299
Значи аз имам чувството, че лекарите изпишат ли АД и край. Спиране няма. 3-ти лекар не желае да сподели схема за плавно спиране. Пийте ги още 1-2години, пък ще видим, нали се чувствате добре, върнете се към АД.
А не допускаш ли варианта, че не ти ги спират, защото все още не си за спиране?
Еми, близо 5г. ги пия, имам подобрение, но кг ми станаха много, започнах да имам странични ефекти и на този етап е по-добре да ги спра, отколкото да си докарам други проблеми. И искам една проста схема по дни. Нищо повече. Такава схема никой не знае, оказа се. Или от раз, или сменяш АД и продължаваш да се тъпчиш.
Знаят схемите много добре, включително и психотерапевтите, на които не им е работа да ги знаят. Има някаква причина да не ти ги спират, но не зная каква е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия