На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 34

Та, аз лично не бих се интересувала от разстоянието, а от съотношението качество - цена. Поне в Одрин. Защото сме спали на 20 метра от чаршията Али паша, ама условията бяха в пъти по-лоши от тези, които ползваме сега. Част от хотелите, които виждам из централните части, никак не ми вдъхват доверие. Да, има хубави хотели и в центъра, но по мое впечатление са по-скъпи, а предлаганото едва ли е в повече. Все пак аз поне не съм склонна да давам по 100 лв. (че и повече) за нощувка в град, в който отивам основно на пазар.
 
Виж, в Истанбул определено локацията ми е от първостепенно значение при избор на хотел. Там правя компромис (относителен) с условията. Отсядаме в по-стар, но чист и спокоен хотел с прилична закуска, на поносима цена и най-важното - на сто метра от Св. София. Там колата се паркира пред хотела и не мърда от там до тръгването ни. Но в Истанбул трафикът и разстоянията са на светлинни години от тези в Одрин и там ни е важно да сме на топ-място и да ни е лесно да ползваме транспорт за по-отдалечените обекти.

Често цената, която плащаме в Одрин, въпреки добрите оферти в Унисите, е съизмерима с тази, която плащаме в Истанбул. Ще се повторя - Унисите не е от скъпите места за настаняване в Одрин. Ами, за мен не е нормално това. Да, обяснимо е, предвид местоположението на града, но каквото и да е, Истанбул е друго нещо, а локацията на хотела ни там, както казах, е уникална. Затова избирам този приемлив вариант и се радвам на добрите условия и чудесната закуска.

Ходили сме само 2 или 3 пъти, защото рядко сме там в петък, но се затвърди впечатлението ми, че е въпрос на късмет дали и какво ще намериш.
Също така за пореден път се убедих, че има щандове от типа "Бутик Ровима", на които могат да се намерят отлични неща на смешни цени.
Най-доволна съм от закупените за щерката потничета Katamino. Изрових си тихо и спокойно цели 5 (3 с тънки презрамки като показаните и 2 стандартна кройка) за умопомрачителната цена от по 5 лири (1 лв.) всяко. Това като цена за потник принципно е "без пари", даже и да не сравняваш с линка по-горе. Имаше и гащички, но имаме и не взех. И боксерки за момичета. Общо взето, за по 5 лири можеше да се събере доста удачна колекция от (момичешко) бельо с добро качество. Комплектът от линка би струвал 2 (два) лева. Дефекти видими не видях на нито едно от нещата. Въпрос на късмет дали ще има размер и дали ще попаднете на такъв щанд.
От други подобни, но и от подредени щандове взех разни дрехи за вкъщи за мен и баткото.
Купих боксери на мъжа ми. Едните по 10 лири/бр., другите - 3 за 20 лири. Всеки, който купува мъжко бельо, знае по колко са тук, без претенции за марка и високо качество. Купувахме какви ли не в последните години, от 4 лв., че вече и от 5 лв. за чифт нагоре и са все същите боклуци. За отрицателно време им се вижда сметката. Та за по 2 лв. пО няма да ме е яд.
В същото време от щанд, на който всички комплекти бяха опаковани фабрично и напълно обяснимо продавачът (който така крещеше "Он лира такъм", че останах без уши) не разрешаваше да се отварят, взех три бройки (за двете по-големи племенници и за щерка ни). Комплектите са приятни на вид, от лека материя, с къс ръкав и долничка до коляното, различни десени и размери от 1 до 16-17 години. Взех ги да ги носят у дома. Средният размер поне на пръв поглед няма никакъв дефект, големият има леко мацнато все едно в различен нюанс отпред, но е в картинката, та стои по-скоро като ефект, а не като дефект. Обаче комплектът на малката, като го отворих и вдигнах блузката на светлината, се оказа, че има 4 ню-ню дупчици, 3 от които - на гърба. Е, за 10 лири толкоЗ. Ако успея да го ремонтирам, ще го, ако не, 2 лв. и в коша да отидат, няма да е трагедия.
Купихме си и някакви леки пътечки за стаята. Ще ги видя как са като качество. Не мога да се сетя цената на голямата и това е. Тя е 2х0.80 и на съботния пазар беше 85 лири. Та нещо от сорта е било. Малката е 0.50/0.80, мисля, и беше 20 лири. Според продавача се перат в пералня, та за тази цена ще ги пробвам, пък каквото - такова. Имам нужда, предвид малките деца, от подобни, а не от такива, които изискват сложно пране.
На ММ взехме долница на анцуг (от години взимаме такива и повечето са добри попадения). Ся, ШИ вА излъжа каква марка точно е, че не ми се рови, ама дали ШИ е Адидас, Найк или Пума, смятам знаете, че няма значение. Маркова работа! (70 лири)
На синковеца - пак марков (Поло ) комплект блузка с къс ръкав и панталонки до коляното от приятно трико за 35 лири.
Закупих си и някои дребни домашни потреби, както и известно количество чорапи за половината род. Детските взех от по-хубавите - 3 за 10 лири. Качеството поне на пръв поглед е ОК. Дамските съм взимала и друг път. Те бяха 4 за 10 лири, както и мъжките, но точно за тези отзиви нямам.

Имало е случаи да не намерим лесно паркомясто, но като цяло нямаме проблем, а не плащаме за паркинг. Плащали сме само веднъж, понеже бързахме да си тръгваме и се подведохме да платим на ръка, на място, което по пронцип е синя зона и където злоупотребяват, като причакват български коли и уж им пазят място... Принципно синята им зона е на пренебрежима цена, та и платено да паркирате, не е проблем. Първият час е 1 лира, до 3 часа е 2 лири... някакви такива... Съжалявам, че не снимах табелата онзи ден. Просто трябва да се избягват 1-2 места, където правят шмекерии. Служителите на синя зона носят касови апарати. Ако знаете цената (има я по табелите) никой не може да ви накара да платите повече.

Ние обаче не сме плащали досега официално. Както казах, само един път се подведохме, и то заради припряния ми мъж, който по принцип в Турция е прекрасен, но като наближи да тръгваме става нетърпим.
Малко визуализация за паркирането ни в централната част на Одрин...


За да се вижда по-добре - десен бутон, нов раздел.
По принцип в 95% от случаите паркираме на уличките, които съм маркирала в синьо.Обикновено на светофара, който съм отбелязала, завиваме наляво (защото обичайно идваме откъм Ераста, Унисите, Малко Търново...). Пада се след кръговото с делвите под Селимие и след като се подмине площадчето вляво и горния край на главната и Алипаша чаршъсъ. По улицата надолу маркираното в черно е синя зона, на ъглите има табели с цени и работно време. В червено съм дублирала участъка, на който служители на хотелчето там, предполагам, имитират гостоприемство и освобождават места за наши коли, но на по-висока от официалната цена. На третата пресечка има табела за "Лимон хотел". Завивате надясно и търсите места по отбелязаните в синьо участъци. Там не се плаща. Обикновено се намират места.

стаите имат прозорци тип "френски", с парапет отпред. Може да се пуши там. На етажите има големи тераси, на които обикновено може да се излиза откъм коридорите. Някои стаи имат достъп до други тераси, но ние досега не сме били в такава. От салона за закуска може да се излезе на място за пушене, а новата кафетерия отпред има достатъчно маси за сядане отвън, където да си пушиш на воля. Полага ви се безплатно кафе там (от което ние не се възползвахме поради липса на време за такива работи). Освен това персоналът е толкова услужлив, че ако си споделите "болката", със сигурност ще ти намерят и други опции. Може още при резервацията да пишеш съобщение през Букинг и да помолиш за някакво решение в тази връзка. Или поне за пояснения. Аз съм пушач, но никога не ми е пречело, че в стаите не се пуши. Просто защото не стоя в хотела. В същото време съм благодарна, че не ми смърди на гнус от предишни гости - пушачи.

"ı" (i без точка) се чете "ъ", а "ş" (s със добавката отдолу) се чете "ш".

Въпросът е, че обикновено е намалено някое от Комили-тата, та по-често взимаме от тях. Като съм там, каквото има, това взимам, като се съобразявам с промоциите (осезаеми са им намаленията, а не тип "отбий номер") и се ограничавам в познатите марки (Комили, Таръш, Юдум и Кристал). Ето и сега взех по един само, защото исках и от двата, а у дома имам и едно пълно Комили 2 л, и едно отворено, към края. За ужас на разбирачите, най-любим ми беше зехтинът с марка Кипа (когато още я имаше). Беше в трилитрови тенекии и редовно си зареждах от него, ама вече няма. Не съм виждала аналогичен в марката на Мигрос.
Не съм си поставила за цел да направя разликата между трите вида съзма на Комили. Определено разлика има и като че ли единият и на мен не ми допада твърде, ама като в лафа "Пениш се, не пениш - ке те ядЕм"... Струва ми се, че лилавият, който довършвам в момента, е твърде ароматен за мен, но определено нито един от видовете не е бил така лош, че да се чудя как да го използвам. Купувам двулитрови опаковки и дори и в някакъв момент да имам от трите, докато дойде време за третия, ще съм забравила вкуса на първия.

неслучайно съм показала въпросния участък. Там не се налага да обикаляш, просто влизаш в карето. Никого не бих посъветвала да обикаля до откат, за да спести 2, 3 или 5 лири (отбелязах, че цената е пренебрежимо ниска), докато хаби нерви и гориво. Преди години сме отсядали във въпросния "Лимон" и от там си знаем мястото. Обикновено улицата, маркирана в черно, е запълнена (или има места само в червения участък), а вътре намираме място. Не става дума за икономия, а за наличие на места. В същото време мястото е повече от удобно, защото през средния проход на чаршията Алипаша, покрай заведенията за тава джийер са има-няма 100 метра от главната. Леснодостъпно е и откъм рибния пазар, където обикновено минаваме за кори преди тръгване. На мен лично другата страна, където е паркинга зад Рюстемпаша, ми е по-неудобна. Там спираме вечер, ако сме решили да вечеряме в Айдън. За покупки обаче страната на чаршията и районът по-долу ми е по-удобен. Въпрос на навик и удобство.
Обикаляли сме за място, ако трябва да съм честна. Беше съботен ден, миналия септември. Когато чакахме 5 часа и половина на границата, за да влезем в Турция... Народът се беше юрнал като отвързан след отпадането на тестовете от наша страна. Тогава ни платен паркинг, ни дяволи. Такова чудо не можех да си представя, но го видях. Зад Кервансарая ни предложиха да спрем и да си оставим ключа (картата) - нещо, което мъжът ми категорично отказа, защото видя как са наблъскани колите в паркинга. Нямаше място не за кола, а за моторче даже. Вадеха коли насред целия трафик, за да изкарат други, разминаваха се "на една боя разстояние"... Амми, бе... Как ш'си оставим возилото. Нивгиш! Повъртяхме се, поогледахме още куп платени паркинги, пълни до откат и накрая пак си намерихме място в нашето каре.
Изобщо не гледам да икономисам пари. На фона на похарченото и стойността, би било смешно. Ядосах се обаче на онзи "гостоприемен" господин, защото искаше да му платим 8 лири за час, при положение, че цената е 1 лира. Това - преди може би 2 години. С пазарлък взе 5 лири.

А за паркирането на Петъчния пазар... Не знам кое наричате "паркинга", но ние в два от трите пъти намираме места на улицата между пазара и реката, а третия път сме били в уличките от горна страна, на метри от централния вход. Този път стигнахме до някакъв паркинг на гърба на зеленчуковия, но там места нямаше никакви и за късмет се освободи място отвън, та спряхме там. Намират се места, само трябва малко късмет.