https://www.facebook.com/1514950665469546/photos/a.2556570061307 … /2692585634372704
Момичета, ето и поредният, 73-и анализ от Навид Шахзад за "Дъщерята на посланика". Който има възможност да чете тази вечер, който желае - сутринта с кафето.
Мъжът в дългото черно палто
Навид Шахзад
Литературата има магическо качество. Създаване на кръстосани течения и връзки, които засилват значението чрез изграждане на мостове между култури, хора и географски региони; литературата универсализира човешкото състояние. Сериалът на Акюрек от 2017 г. „До живот“ е заимстван сериозно от френския писател Александър Дюма „Граф Монте Кристо“, точно както турският сериал „Дъщерята на посланика” частично структурира по-младия герой на Санджар във венецианския мавър на Шекспир. По подобен начин историята, алегорията и емоциите се смесват грандиозно в романа „Няма да чуя славея“ на индийския писател Хушвант Сингх.
Въпреки че самата история се отнася до конфликти между британците и индианците в неразделен субконтинент, има пасаж, който би могъл да бъде написан за цялостната атмосфера, която прониква в повествованието на "Дъщерята на посланика" и служи като разделителна линия между миналото и настоящето. Сингх пише: „Какво означават четирите сезона на годината за европейците, един сезон на мусоните за индианците. Предшестван от опустошение; носи със себе си надежди за пролетта; има пълнотата на лятото и пълнотата на есента - всичко в едно ”.
Когато се отнася до сезоните, арабската дума mausim означава точно това, тъй като се отнася до годишната промяна в посоката на вятъра, свързана с широко разпространени промени в температурата над сушата и водата. Различно известни в субконтиненталните народни езици като „megha“ (хинди), „barsaat“ (урду) „sawan“ (панджаби) и дори „meghadoot“, което означава мусонен дух; вятърните колебания и струйните течения създават мусонни ветрове, които са предвестници на дъждовния сезон в Индийския субконтинент. В същото време е добре дошъл, като почивка от жарката и пареща горещина на лятото, когато земята е изсъхнала и изгорена от слънцето, растенията и хората се радват на усещането и гледката на небето, изливащо огромни потоци вода. Вода, придружена от див сив гръм и яросни мълнии; мусонът има и тъмна страна. Тъй като преливащите реки отлагат тиня върху земеделски земи, обогатяващи земята за радост на фермера, дъждовете също причиняват опустошения с огромни размери, водещи до масивни наводнения, свлачища и повишаване на влажността, която задушава. През септември дъждовете отшумяват, тъй като прочистват всичко под формата на благословия, оставяйки след себе си буйни зелени планини и по-хладно време в очакване на добре дошла зрялост на есента преди настъпването на зимата. И точно така трябва да се разглежда животът на Санджар Ефе, т.е. от гледна точка на потоп, последван от спокойствие, което идва само след голяма емоционална и духовна борба.
В повествованието на „Дъщерята на посланика” животът на Санджар Ефе с всичките му обрати е в много отношения толкова бурен, колкото мусонът, тъй като суровите елементи като вятър и дъжд се използват символично за представяне на емоции, които помагат да се идентифицират житейските трудности, дори когато те рисуват граница между миналото и настоящето. Мрачната хижа и самотата, на които момчето се обрича, след като осъзнава предателството на любимата си (поне така му се струва), е идеално напомняне за живота, който мъжът на име Санджар Ефе оставя след себе си, докато расте, узрява и се движи стабилно към приветлива „зрялост“. Мъжът, когото срещаме в първия етап от живота му, е висок, красив, тъмноок и тъмнокос мъж, който се извисява над останалите не само на височина, но и в способността си да решава проблеми, докато изгражда бизнес империя, дори и да е послушен син, грижовен по-възрастен брат, щедър работодател и верен приятел. Радвайки се на голямо уважение в общността за неговата честност, Санджар Ефе е достоен потомък на легендарния Ефе, който се бори за независимостта на Турция. Ако Ъшъклъ са едно от най-старите, уважавани семейства, живеещи в Мугла, Eфеоглу имат завидна история по отношение на услугите си към страната, а Санджар живее според мюсюлманския морален кодекс на своя достоен прародител.
Пристигането на мусоните се предвещава от прашни бури и странно оцветяване на небтое, но в случая на Санджар няма предупреждение, тъй като мълния удря брачната му нощ под формата на момичето, което не може да забрави. Не само нейното присъствие, но и едно момиченце, придружаващо майка си, помита земята под краката на Ефе в присъствието на цялата общност. Това, което прави приказката завладяваща, е не само разкриването на дъщерята на Ефе, но умението на човек на име Енгин Акюрек, който играе ролята на Санджар Ефе. Танцувайки зейбек, актьорът използва тялото и лицето си, за да изрази множество емоции, вариращи от гордост, грация и авторитет, докато симулира великолепния полет на орела в небето. С напредването на повествованието Акюрек продължава да добавя безброй черти, които носят печата на Санджар. Кара своя огромен ATV, като древният фараон, командващ царската си колесница, седнал на капака му като паша, оглеждащ царството му, бие се с юмруци и ги използва като професионален скрепер, рита врати, бори се с дръжки, надхитря конкурентите си, реве предизвикателствено изгарящ от гняв, докато препуска от една криза в друга, Акюрек създава истинска буря от настроения и действия, които обещават да останат ненадминати.
С ролята на актьора създаваме образа на Санджар Ефе, който е своеволен, избухлив, нетърпелив човек на действието, способен едновременно на най-яростна преданост, голяма привързаност и невероятна щедрост. Най-впечатляващото обаче е, че Акюрек създава портрет на човек, който никога не забравя корените си и най-добрата илюстрация за това е затворническата сцена, където Санджар и Гедиз са затворени за първи път за предполагаемо финансово присвояване. Акюрек влиза в режим Санджар с невероятна скорост, докато седи с останалите съкилийници, като яде скромна закуска от сух хляб, тестени изделия и домати - далеч от храната, сервирана вкъщи, докато Гедиз успява само да хапне маслина. Помагайки да оправи леглото на приятеля си, Санджар е много убедителен като човек, който въпреки огромното си богатство остава смирен в сърцето си и вкоренен в етиката на самопомощта и достойнството на честния труд. Санджар на Акюрек, който упреква служителите си да му отварят вратата на колата, е човек, който отказва да позволи на богатството да го превърне в някой като Гедиз, който очевидно се радва на лекотата и комфорта, които богатството носи със себе си. Наслаждавайки се на независимостта си и отказвайки да направи компромис с принципите си, Санджар е фигура от стария свят, чиито харесвания и антипатии са боядисани в черно и бяло, без междинни нюанси на сивото, докато животът не го научи на друго.
И това е, което отличава персонажа от другите „героични“ образи. Напредъкът на Санджар от възприемането на себе си като „предадената“ страна до приемането на собствената му вина започва с изгарящата нощна сцена в горската хижа, докато чака Наре. Когато той най-накрая се срива пред истината, лицето на Акюрек отразява окаяното състояние на ума, в което е Санджар. Плачейки като дете от собствените си действия, Санджар претърпява метаморфоза, докато гледа изтощен спящата Наре. Неспособен да я погледне в очите на следващата сутрин, Акюрек ни показва дълбоко променен мъж. Изчезнаха люлеещите се ръце, разтърсвайки походката на стария Санджар и вдигнатата му глава. Вместо това виждаме човек, толкова обременен с греха си, че му е трудно да повдигне глава или крака. Седейки под маслиновото дърво, в което той е издълбал имената им, вината и угризенията на Санджар са старателно уловени от Акюрек, докато слуша Наре потвърждаваща наказанието си, че е лишен от участие в раждането на детето си и впоследствие на ранните години на детето.
Съгласни сме, че Санджар катастрофално се е провалил пред своята любима, но това, което изисква малко повече акцент, е успехът му като баща. Малката усмивка, която си позволява Акюрек, когато ДНК тест потвърждава бащинството му, се превръща в широка, слънчева усмивка всеки път, когато погледне малкото пламъче на име Мелек.Толкова упорито, колкото и всеки от родителите си, детето е мъдро за годините си и толкова мило. Деликатните отношения, които Акюрек и Генчалп изграждат между баща, който е напълно непознат, и детето, което никога не е познавало родител от мъжки пол, започват тази първа вечер с Мелек, сложена в леглото в конака от неопитен баща. Предлагането да спи до нея като заместител на майка й облекчава Мелек, но оставя Санджар с широко отворени очи и без сън от чудото, което вижда да лежи пред него. Маслиновите дръвчета, които Санджар поддържа, дават плод след четири до пет години, но този малък огледален образ на майка си е отнел два пъти повече време да се разкрие и той е извън себе си от радост, вълнение и непреодолима странна нова любов, която частично компенсира болката, която чувства за собствените си минали действия. Етапите, през които се развиват отношенията между баща и дъщеря, от срещи с непознати членове на семейството и традиции, до чуване на историята на Ефеоглу, разиграна с бързия меч на баща й в ръка, до първия път, когато тя го нарича „Баба“, както тя е одухотворени от дядо й, не само са очарователни, но и показват способността на Акюрек да буди емоции у децата по естествен начин, без никаква следа от съзнателност. Повечето актьори се страхуват от сцени с деца и животни, тъй като са крадци на естествени сцени, но Акюрек излъчва такава топлина и радост, че е в компанията на Генчалп, че маслиновата плъзгаща се сцена става емблематична. Това, което печели сърцата ни и на Акюрек, е специалната сцена, където Берен седи пред скривалището на Санджар, т.е.спалнята на дядо му, за да го увери, че той не е сам и тя планира да стои на стража, докато той лекува нараненото си сърце вътре. Няма значение, че тя заспива и баща й я носи в леглото и я прибира, тъй като можем да видим връзката между двамата да става все по-силна всеки ден, докато Мелек и Санкджар стават неразделни.
Много други сцени от този род между баща и дъщеря служат за да убедят зрителя в специалната връзка, която се развива между Санджар и Мелек, но от цялата поредица най-поразителна трябва да бъде сърцераздирателната сцена в джамията, докато Санджар се моли за живота на отровеното си дете. На умението на Акюрек трябва да се възхищаваме, докато той хвърля палтото, обувките и всички светски мисли, преди да влезе в джамията като обикновен човек, пледиращ за живота на своето дете пред милостивия Аллах под звука на смразяващата „Молитва“ на Сезен Аксу. Докато Акюрек се спъва в думи, молещи Всевишния да пощади най-скъпото му притежание, Санджар обещава да се откаже от всяка претенция към дете и любима, ако бъде пощаден само животът на Мелек. В грандиозно съчетание на звук, кинематография, режисура и изпълнение, сцената в джамията ще бъде запомнена дълго време с перфектното си улавяне на това, за което всеки родител се страхува най-много - смъртта на любимо дете. Самата молитва до голяма степен съответства на характера на Санджар на практикуващ мюсюлманин, както ни беше представен за първи път, тъй като той участва в задължителните молитви в петък в местната джамия. И не само, че Санджар спазва ритуала само на име, тъй като целият му живот и действия са продиктувани от силен етичен кодекс на поведение, който диктува действията му. С изключение на „присвоените“ общински средства - които той връща с бонус, интерпретацията на Акюрек за поведението на Санджар е на справедлив и честен човек във всекидневните отношения. Молитвената сцена е обиколка на един от най-добрите актьори в съвременната телевизия и филми и със сигурност ще бъде еталон за всички актьори, дори извън границите на родината на Акюрек, тъй като определя толкова висок стандарт, че малко актьори някога ще бъдат в състояние да го съчетаят.
Новите аспекти продължават да се добавят към характера на Санджар, тъй като виждаме, че личният му кодекс за поведение остава безупречен в отказа му да обезчести брачните си обети на съпругата си Менекше с думи или дела, въпреки че той има достатъчно възможности да остане сам с Наре. Вместо това той всъщност е жесток с нея - удря я по вратите, блъска я в кола, насилствено я изхвърля от къщата си, отказва да я извика по име в ужасен прилив на гняв, който се запалва при всеки поглед върху нея. Почти напомняйки как децата се напъват, блъскат и дрънкат, актьорът на име Акюрек играе възрастния мъж с главата надолу - дразни Наре за социалните тънкости в компанията на разстроения японски инвеститор, тайно се забавлява с фалшивото си обещание да живее в наета къща, ако се помири с Гедиз, държейки кичур от косата й с такъв копнеж, че ви разплаква, докосвайки лицето й с такава нежност, която кара зрителите да настръхват - всичко това се прави до съвършенство с помощта на поредица от живачни промени в изражението, омекотяване на окото, срамежлива усмивка или наклон на главата. Междувременно изразителните ръце на Акюрек изрязват дъги във въздуха, докато тялото му е непрекъснато в движение, тъй като неизчерпаема енергия продължава да тече през високата му фигура.
Точно както топлината се натрупва до почти невъзможно ниво преди пристигането на мусоните, виждаме, че Санджар трябва да се бори с Наре на всяка крачка и виждаме, че трябва да се бори за всичко - попечителство, правото да вижда дъщеря си толкова често, колкото му харесва, свободата да харчи за дъщеря си, както би направил всеки баща, правото на присъствие в къщата, която той субсидира за Наре и Мелек, е само да се разочарова от всеки обрат на събитията, защото Наре е толкова потайна в действията си. Надявайки се да изпрати отвратителния Акън на лов на диви гъски, Наре прави акт на изчезване, който довежда Санджар до отчаяние, когато тя се преструва, че е отлетяла за Барселона. В момента, в който научава за субсидирания наем за къщата, в която живее, Наре отново изчезва, само за да наеме друга къща без знанието на Санджар. Отказвайки да позволи на Санджар да постави отпечатъка си върху стената в къщата, Наре е унизена от настояването на Мелек и последвалия акт на Санджар, докато завършва импровизираната семейна стенопис. В крайна сметка инатът и гордостта на дъщерята на посланика изчерпват както Санджар, така и Наре и дори малките радости от воденето на детето им на училище (инициатива на Санджар) започват да отслабват, тъй като деликатната емоционална нагласа на Наре и миналите травми продължават да я измъчват до такава степен че тя губи контрол. Такава токсична среда със сигурност ще опустоши всичко, което засяга, и уравнението на Санджар/Наре не успява да помири двамата. Това не означава, че Наре не се е опитвала да направи дом за детето си с любящ баща, но че към този момент тя е била неспособна да се грижи за себе си, камо ли за малко дете. Поради това тя избра да не оставя детето си под грижите на любящ родител от мъжки пол. Най-тъжната част от историята е, че въпреки най-добрите усилия да се промени, изкупи, успокои, поправи бариерите и безброй отстъпки, Санджар не успява да пробие емоционалната бариера, която Наре е изградила около себе си. Следователно и ние като зрители трябва да приемем, че пътуването на самия Санджар, започващо с безумна ревност до приемане, от вина до изкупление, става възможно само от присъствието на осемгодишно красиво дете, което го обича безусловно и гласа на неговата съвест, представен чрез предупредителният съвет на приятеля му от детството Каврук. Шекспир е чудотворен писател и склонността му да изрича думи на мъдрост или да създава шушукаща съвест често се формера чрез характера на придворния шут. Персонажът, известен като Глупакът, беше всичко друго, но не и това, защото той беше най-мъдрият от хората и неговите съвети бяха формулирани в стихове и песни. Докато сценаристките на „Дъщерята на посланика” използват трагичната история на Отело и Дездемона като ясен паралел с историята на Санджар и Наре; те също умело използват персонаж от крал Лир в одеждата на мечтателния, поетичен Каврук. Подобно на глупака на Лир, Каврук е като камък в обувката на Санджар - понякога болезнен, но през цялото време е абразивен, тъй като загадъчните му думи създават голямо безпокойство в Ефе, който е простосърдечен човек. Жалко е, че избраха да го накажат с нелогичен и неподходящ брак със Зехра, тъй като моралният критерий на Санджар е много по-мощна фигура. Бракът му с Ейшем правилно приключва с намесата на Зехра, но трябваше да остане така, защото Зехра е звездата, която Каврук почита, но не може да я постигне, тъй като той е същество на земята, също като Санджар. Като сянка на своя Ефе, Каврук е олицетворение на безспорна лоялност, уважение и обич към човека, който се е отнасял с него като с брат и ролята му е трябвало да бъде ограничена до това.
Както се доказва от действията му, Санджар е човек на крайности - когато обича, той го прави с дива страст - когато се бунтува срещу това, което възприема като несправедливост, той е циклоничен в яростта си и Акюрек изиграва буйния Санджар до дните, когато най-добрият му приятел го издава. Всъщност, стискайки зъби, докато излиза от пристанището, за да се изправи срещу Гедиз в проливния дъжд, Акюрек олицетворява яростта, докато я нанася върху не по-малко решителния Ураз. Двамата мъже се изправят един срещу друг като питбули за ужас на Наре и другите свидетели. Това, което Наре за съжаление не успя да разбере или умишлено избра да игнорира, беше очакваната реакция на Санджар по отношение на работата й с Гедиз, която се превърна в спорен момент по отношение на компанията. Всичко между двамата мъже тръгва надолу след признанието на Гедиз и въпреки най-добрите усилия на Наре, пропастта никога не се затваря. Това, което прави последиците толкова трагични, е, че двамата мъже имат история - не само използване от общинските фондове, но и други незаконни дейности, които Гедиз използва като оръжие срещу бившия си приятел. Имаме малък намек за това, когато Санджар се опитва да изкара контрабандно Наре и Мелек от Черна гора по сухопътен маршрут, но е осуетен от гладния за пари посланик, който успява да сключи изгодна сделка със Санджар.
За съжаление човек трябва да признае факта, че понякога любовта не е достатъчна, особено ако е оцветена с вечен гняв. Иронията се крие във факта, че докато Наре е готов да умре за Санджар, тя не може да се накара да живее за него. Това, че двамата се обичат, никой не се съмнява, но за съжаление Наре се оказва неспособна да изгради стабилна връзка със Санджар, тъй като не може да се отърси от призраците от миналото, включително ролята, която баща й е изиграл в живота й. Дори фактът, че имат дете, за което да помислят, не може да убеди Нара да остане и затова тя си тръгва, а с нейното напускане се променя както вътрешният, така и външният пейзаж от живота на Санджар.
(следва продължение)
, така си е, всички ходят до там ,и най-големите т.н. звезди са хора, добре е да се припомни, че някои са се взели много насериозно. 
Макар да не съм съгласна с всичко , много ми харесва начина по който пише. Ще го прочета ,когато мога с удоволствие. 
