Трябва ми съвет за отнощенията с приятеля ми

Неве, висок кортизол за целулит??

Имаш ли майка, баща, баби/ дядовци, лели/ чичовци, братя, сестри?

Какво е семейството ти?
За да можеш се съвземеш, голяма роля могат да играят и твоите близки. Малка си, за да можеш сама да излезеш от кашата с псевдо- приятелят ти.
Това не е нито приятелство, нито любов. А една страст, която изпепелява душите ви.
Неговото е прикрита гордост, замаскирана с  псевдо- любовни чувства като ревност, " грижа " за теб чрез следене....за обидите и ругатните няма смисъл да коментирам.
А твоето е един голям дефицит.  
Имала ли си здраво, любящо семейство?
Амо не- в това виждам ключ към проблема ти.
Какво означава - "искам го"? Кое искаш от него? Какво виждаш в този свой приятел?
 
Ако искаш неговата гордост( най- пагубната страст)- имаш я. Под формата на закани, ревност, обиди, ругатни...
Ако искаш неговата чиста любов-т.е. безусловна любов, (а не изпълнена със страсти),  то помисли си дали ще имаш силите и мъдростта да го облагородиш....за да може да се смекчи сърцето му...
нали знаеш, че както искаме и смятаме, че ни се полага;  да получаваме, така и трябва да дадем.
Какво си готова да дадеш?
Според мен, си твърде млада и твърде объркана, без вътрешен компас за добро и зло.
Анализирай какво търси сърцето ти. Кога, къде и как се запозна с този човек. Защо се сближи с него....и дали от самото начало не си правила компромиси, затваряйки си очите пред реалността.

Кое е виновно за стриите и кое за целулита?

Целулитът се получава от излишък на глюкоза основно, но също от лошо кръвообращение. Факт е, че при мене изчезна още с първите седмици безвъглехидратна диета. За излишъка на глюкоза са виновни високата консумация на въглехидрати, ниската двигателна активност, инсулин, кортизол, който може да е нисък, но и висок.

За стриите - основно липса на витамин Ц, йод, висок кортизол. Има и други, но темата не е за това.

Това, което ще ти разкажа го знаят само 1-2 близки, но ще го напиша и тук, дано да ти помогне. Разликата от твоята история е, че се хванах с едно момче като бях на 21, съвсем нормален беше, нямаше индикации за никакви лудости. Мина се около 5-10 дни откакто бяхме заедно и взеха да започват лудостите му, да ми проверява телефона, да ме следи чрез приложения къде съм, непрестанно звънене, забрана за излизане и говорене с мъже. От този ден нататък аз се опитвах да се отърва от него, успях след около 10 дни. Но знаеш ли как, с заплахи ме накара да отида у тях, заключи ме, не ме пускаше да си ходя, взе ми телефона и ми каза, че няма да си тръгна жива. Доста шамари изядох и накрая ме изнасили. Това ми е травма за цял живот. Знаех, че с полиция няма да стане и затова му пратих  двама човека и го пребиха.
Разликата е, че аз се хванах с психопат без да знам, а ти сама се набутваш. Какво искаш да се случи с теб, това или нещо по-страшно. Съвземи се момиче!

Jane, ужасно нещо си преживяла, но си се отървала на време. С психопати, риевнивци, насилници, не се живее. Колкото по- рано го откриеш, толкова по лесно ще се отървеш.

Разбира се, аз същия ден, в който взе да се показва какъв е, исках да го зарежа, но тормоза продължи още двайсетина дни. Не мога да разбера авторката как зорлем се тика при такъв изрод.

Джейн, ужасна история!
Ти остави, че тя се набутва сама, ами и твърди, че много го обича!
Аз това не си го обяснявам, освен ако тя има много ниско самочувствие и това я кара да мисли, че лошото му отношение е заслужено. По никакъв друг начин не мога да си представя такова поведение на мазохист от типа "Измъчвай ме, но ме обичай".

Аз силно се съмнявам, че повечето жени си слагат тунинг и корекции заради себе си. Разбира се егото няма да си признае, че го прави да се продаде примерно по-добре или да се хареса на даден мъж. Тунингът вече се асоцира с жена, която е с по-висок социален статус и жените, които го правят просто искат да бъдат с мъже, които имат подобни жени, понеже конкретните мъже са ресурсни.

Къде са тея жени, които си изкарват 5-10 бона сами за подобни процедури ? Аз почти всички, които знам са скачали в леглата на правилните мъже, мъжемелачки, кучки и т.н

Иване, колко такива жени познаваш лично?

Не съм съгласна. В днешно време тунингът е демократизиран и отдавна не е свързан със социален статус. Преди 30г познавах чистачки и детегледачки, които ходеха на тунинг в Турция и Бразилия. И се тунинговаха заради сами те тях. В много южноамерикански държави някои пластики се поемат от здравните им каси.

Стара съм. Никога повече няма да търся мъж, а моят ме харесва и каквато съм. Ако си направя лифтинг, задник и цици ще е за самата мене.

Иване, да ти имам критериите за висок социален статус!

Опасявам се, че неговите наблюдения върху живота и върху коварната природа на жените се базират на прочетено в клюкарските сайтове. Това, което ни се поднася, са задълбочени изводи, направени на тази основа.
И подправено с не малко комплекси, разбира се.

Всяка си прави корекции по различни причини и ако мъжете си мислят, че всички го правят заради мъже, значи самочувствието им идва в повече. Без значение коя по каква причина го прави, това си е нейна работа.

Елин Пелин

Невеста Нена


Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизителен женски писък. Из улиците тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата, течеше на широки браздулици по бледния образ и капеше по кирливата пазуха. Нена тичаше, ревеше с всичка сила, с глас, задавен от сълзи, грозен, и викаше към всеки срещнат:

— Хорааа, пребиха ме. Моя мъж ме преби. Здравето ми взема, господ душата му да вземе!

Хората се отбиваха плахо от пътя, гледаха я учудено и я окайваха.

Нена мина край черквата, прекръсти се, без да спира, прецапа с босите си крака воденичната вада и ревешката спря пред училището.

Беше много рано. Нямаше никой наоколо. Нена зарида сред буренясалия двор, помисли нещо и бутна вратата.

— Учителю, прошение да ми напишеш. Кольо, мъж ми, ме утрепа.

Училището бе пусто и рева й прозвуча още по-страшно в празния коридор.

Нена се върна и се обърна с безпомощния си плач към биволицата, която се чешеше на ъгъла.

— Олеле, боже, какво да правя!

Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледа я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше. Две подранили дечица, облечени в изтъркани дрешки, с торби през рамо, мълчеливо ядяха хляб, клекнали до училищната стена. Като видяха разкървавената жена, те скокнаха уплашени.

Нена почна да трие кървавото си лице с широките ръкави на ризата и да нарежда още по-високо:

— Моя мъж ми здравето взема, господ душата му да вземе!

Децата погледаха, постояха и бързо избягаха зад училището.

Нена се повайка насам-натам и наду гайдата към къщата на помощника.

Той дялкаше нещо на дръвника и като видя Нена такава, остави работата си и я срещна чак на портата.

— Какво си тръгнала из село като клана-недоклана — назад! Не ща да ми плашиш децата!

— Олеле, чичо Симоне — зарева с всичка сила Нена, — моя мъж здравето ми взема, господ душата му да вземе!

— Мълчи, мълчи — викна чичо Симон. — Тю, какво гласище! Не викай толкова, не си в гората. Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ше, ще те бие, ако ще, ще те гали, пък ти си му жена — търпи! Като те е бил, не те е убил!

Стрина Симоница беше си подала главата из къщната врата и гледаше плахо. Чичо Симон й подмигна да си влезе, но тя се престори, че не разбира, и продължи да гледа.

— Я влезни вътре, да не ядеш и ти дървото — подвикна й строго мъжът и тя офейка, като че се изпари.

Невеста Нена престана да вика, но из гърдите й се къртеха дълбоко подавени стонове:

— Как ще се живее вече, чичо Симоне! Викнете го, посъдете го. Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво. От желязо да съм, не мога утрая. Ще ме съсипе.

На пътя бяха се събрали вече купчина любопитни мъже, жени и деца.

— Хайде, хайде, невесто — подвикна помощника, — върви си, не мога да ти помогна. Иди при писаря, той по разбира законите.

Нена пак даде воля на душата си, отпусна глас и запищя към общината.

— Какво има, невесто? — посрещна я писаря пред канцеларията. Той бе спал вътре и сега току-що беше се умил и изтриваше с пешкир мокрото си лице.

— Мъж ми Кольо ме изеде, господин Панайоте. Прошение давам да го съдите — заговори на песен Нена, като извиваше продължително края на всяка дума.

— Къде ти е прошението? — попита сериозно господин Панайот, като метна пешкира на рамо и почна да закопчава ръкавите си.

— Те ми прошението — запя през сълзи Нена и наведе пред писаря разчорлената си коса, която бе слепнала от съсирена кръв. Господин Панайот турна очилата и прегледа внимателно раната.

— Бре, хубаво ти е пукнал кутлицата! С какво те удари?

— С климията ме удари, гръм да го удари!

— Я слушай, Панчо — обърна се господин Панайот към общинския пъдар, който току-що беше дошъл отнякъде, — намери малко вълна да й запарим раната, че ще й изтече мозъка.

— Очите да му изтечат — завика невеста Нена и доброволно наклони глава, докато писаря и пъдаря й запаряха раната.

— Е, какво искаш, невесто? Ако искаш да се развеждаш, дай прошение до владиката — това е негова работа.

— Не искам да се развеждам — зарева Нена, — не искам, не искам. Искам да го смъмрите, да го посъдите, да ме не бие вече!

— Ако го съдиш за побой, ще го затворят.

— Ааа — завика пак Нена, — не ща да го затворят. Кой ше гледа къщата? Не ща!

— Тогава иди при попа да ви помири. Той ви е венчал, той да ви съди.

Нена не чака повече. Тя зарева пак, мина край любопитно натрупаните около нея жени и без да ги погледне, съпроводена от шеги и насмешки, скриви към поповата къща.

Попа, гологлав и без расо, сипваше помия на два угоени шопара и им говореше галено, като ги чешеше зад ушите. Като видя Нена, кървава и разплакана, той я спря със суров глас:

— Къде си тръгнала ма? Я се погледни каква си!

— Олеле, отче — заплака и занарежда своята кратка история Нена. — При теб ида да ти се оплача. Кольо ме утрепа. Ти си ни венчал, ти да ни съдиш.

Сълзите й затекоха обилно и правеха браздулици по засъхналата кръв на лицето й. Тя се тръшна на земята и се сви като изгонено куче, завря лицето си в скута, хвана се за главата и зави като на умряло:

— Сирота аз, сирота! Каква ме орис постигна! Три годин става, как се ожених. Бял ден не съм видяла. Божичко, божичко! Дали съм грозна-омразна, дали съм клета бездетка, та ме е така намразил.

— Мълчи! Мълчи! Стига си вила. Какво съм ти крив аз, че те бил мъжът ти? Докато се вземахте, селото наопаки обърнахте с вашата любов, сега си дошла тук да цивриш. Махай се! Иди му искай прошка!

Попа хвана Нена за ръцете, изправи я на крака и я изтика из портата.

Нена се намери пак на пътя и не знаеше накъде да тръгне. Зад нея се чуваше лакомото мляскане на свинете.

Хорските сърца бяха корави, немилостиви. Никой я не разбра, никой я не утеши. Тя чу само укори и подигравки и й се струваше, че е паднала в някакъв дълбок и тъмен кладенец, от който никога няма да излезе. Никой не попита нейното скръбно сърце защо я боли. Тя престана вече да плаче. Тя вече не усещаше и болката на счупената си глава. В душата й имаше по-голяма рана и тя я болеше. Тая болка беше свила нейната млада изтощена снага на купчинка и в тая купчинка се беше събрало едно горчиво море, в което тя се давеше.

На пътя пак се струпаха любопитни хора, гледаха я отдалече, тюхкаха се и подмятаха шеговити думи. Милостиви жени я задърпаха, заговориха с утеха, но Нена стоеше свита, като загубено куче, след което всеки хвърля камък. Стоеше неподвижна, сама самичка в целия свят, не вдигаше очи да погледне никого и стенеше задушено.

От големия орех пред поповата къща върху нея падаха едно след друго мъртви корави листа като замръзнали въздишки и я покриваха, но тя не трепна да ги отърси.

Отсреща се зададе мъжът й Кольо с голямо дърво в ръка.

— Още ли е тука оная магарица? — завика той. — Да си остави децата да плачат и да скита по улиците като луда.

Като го видя, Нена пак почна да пищи и да нарежда:

— Кольо, Кольо, как ще се, Кольо, живее! Ако не те е срам от хората, не те ли е грях от бога!

Кольо я хвана за плитката и я задърпа.

— Хайде, прибирай се дома, не ставай за смях на хората.

Той я бутна напред и я подкара с дървото като овца.

— Брей, Кольо — обади се една стара жена, — не бий булката си — бога биеш.

— Защо да я не бия? Жена ми е. Моя жена — изръмжа Кольо и скриви подир невестата си към къщи.