Какъв пол искате да детето ви?

Предпочитанията не са от значение, полът вече е определен при самото зачеване. Важното е детето да се роди живо и здраво.
Успех. Лека бременност и пухкав финал.

И какво ще стане, ако не е това, което искате?Ще го върнете ли?Няма да го обичате ли?
Важното е да е живо и здраво,а не какво ще е!

Сега като наскачат всички да обясняват, че не е важно какъв пол е.
Да, не е важно, ама не може да не сте имали пък предпочитания/желания за това, дали ще правите прически с панделки и кукленски роклички или ще ритате топка и ще гледате Колите по 450 пъти годишно.
Аз пък искам момиченце - не знам какво ще го правя, ако някой ден е момче...

Някога исках шарени деца, минимум две, но мечтаех за 3-4.
Мечтаех за син, докато не сънувах, че имам дъщеря.
Е, имах възможност да избирам (осинових) и поисках първо дъщеря, после подадох за син.
В живота обаче повечето хора нямат такъв шанс, та предпочитанията и да си ги имаме, обичаме това, което дойде.

А те какви са?

Аз лично не исках момиче, за да не наследи моите здравословни проблеми. Но това беше преди да забременея. Когато това стана след години борба, исках само едно - да е здраво. Е, падна ми се момиче. За сега здраво, по-диво от две момчета на куп. Пак ще стискам палци да не е наследила проблемите ми. Но да, за мен няма значение. Здраво. Ама се учи по трудния път.

Полът не ме интересуваше. Исках само да е живо и здраво.
Мъжът ми също. Докторът като ни попита искаме ли да знаем пола и двамата казахме - не.

С мъжа ми не сме имали предпочитания. Дори напук на всички бременни, които тъкмо са видели 2-те черти и почват да мрънкат, че искат да разберат пола, аз и с двете бременности никак не бързах.
По-скоро ме дразнят изказвания, сега като и второто ще е момиче, с трето ще пробвате ли 😂 Т. е две деца се правят само с цел различен пол.
Споделяли са ми доста куриози, бащи които се изнасят от къщи за по седмица, защото разбират, че ще имат момиче, а не момче. Една бивша колежка, която като разбрала пола, изпаднала в депресия и обмисляла аборт.
Не го разбирам аз това, каквото и да е все ти е дете, твоя плът и кръв.

Много хубав лаф по този повод:
- Какъв е полът на бебето?
- За сега не се знае, а пък като порастне, то само ще си избере.

Аз наистна не съм имала такива.

Искахме момиче и двамата.Все казвах на лекаря ни "нали знаеш ,че трябва да направиш момиче".Накрая човека ми каза "споко бе,всичките ви ембриони са женски " 😄.Когато разгеле забременях вътрематочно и добутах до 12 г.с правихме генетичен тест и разбрахме на сто процента че чакаме момиченце.Още от теста говорих за бебето в женски род,бях сигурна ,че е момиче.
Нямаше да го върнем ако беше момче,но няма лошо човек да си мечтае.

Исках момче, момичетата ме плашат ... Оказа се момиче, важното е да е здраво.

Винаги съм искала единствено момиче, отчаяно, от малка това беше моя мечта. Никога не съм си се представяла като майка на момче. Молех се във всички църки за момиче, горещо и искрено. Всеки си има предпочитания и е напълно нормално.
Разбира се, че е най-важно да е здраво. Но не пречи да си кажем какво искаме и на каво се надяваме.
Аз вече от известно време се замислям за второ. Много искам да е момиче отново. Имам предчувствието, че ще е момче обаче, не знам защо, така съм си решила😀
И с дъщеря ми така мислех, даже се бях настроила за момче още от теста, даже го и сънувах как изглежда момчето, исках да приема мисълта и да свикна, за да не съм разочарована после. Е, оказа се мома.
Нямаше по-щастлива от мен.
Това е истината, не мога да си кривя душата.
ММ също никога не е мечтаел за момче, даже наскоро ми каза, че изобщо не му е било важно да е момче, не е имал никога това така характерно желание на мъжете за мъжка рожба.
Аз съм израстнала в семейство където мъжките рожби са много важни и предпочитани, защото носят имената на дядовците в поколенията, защото продължават рода и абе не знам, винаги са имали предпочитание към момчетата, въпреки, че не ни е показвано по никой начин, но то си  се усеща. Тук говоря за баби, дядовци, роднини, за родата като цяло.
Не ме кефи тази идея за превъзнасянето на златната мъжка рожба, на разочарованоето ако не е момче и второто дете, това не го разбирам.
Аз си искам момичета, три дъщери(това в границите на мечтите и фантазиите).
Сега, живот и здраве ако се реша на второ някога ще видим, че може и две да са, две момчета😀що не
Така, че не знам, аз не мога да съдя никоя жена, че има предпочитания към пола, съвсем нормално е.
И аз и мъжа ми се ужасяваме ако ни се паднат близнаци, ама няма да ги върна я.
И дори да имам момче някога съм сигурна, че ще го обичам точно толкова колкото и дъщеря си. Та това са ми мислите по въпроса.

Моят баща никога не е крил, че е предпочитал момче. Фактът, че има дъщеря по мое мнение повлия на приемането ми и връзката ни, която не беше така силна, въпреки сходството в характерите ни. Пък и съм израснала в женска фамилия - нито един първи братовчед, 3 лели и само един чичо далеч, когото дори не познавах. Че и дядовци нямах живи. Може би затова исках синове и накрая за цвят едно момиче. Но когато реално имах избор, избрах първо да имам дъщеря. Не знаех дали ще имам втори шанс и поисках да сбъдна съня си за дъщеря. Вторият път умишлено поисках момче, за да не може никой да ги сравнява. Към днешна дата обичам и двете си деца еднакво силно, но връзката ми с малкия е сякаш по-силна.