Налегнала ме е скука...

Тази скука се нарича ежедневие. Така си минава животът обикновено....
Можеш да отидеш на екскурзия, да запишеш курс, да излизаш с приятели. Ще се разнообразиш.

Кризата на средната възраст? Направих 40 и мен ме налегнаха кахърни мисли...

Родете си бебе. Няма да има време да се замислите даже.

Като начало трябва да кажеш какво разбираш под пълноценен живот.

Аз съм човек, който не обича пътувания и динамика, натоварват ме и ми развалят комфорта. Обичам спокойствието и рутината, развличам се с хоби, което обаче изисква повече време и цапане, затова му обръщам внимание по-рядко, музика, книги, филми и разходки. Лятото море, зимата минерални басейни. Имам приятна работа, семейство и дете, приятно ми е и да работя, и да прекавам време с близките си. За мен това е пълноценен живот.

Така че - определи какъв е животът, който според теб не изтича просто така и си гони целите.

Имам син-голям, имам съпруг, живеем си чудесно. Аз съм на 53г.

Тогава се радвай на свободното време. Не казваш какво обичаш да правиш, но прави го, докато имаш време. После като дойдат внучетата ще ти го запълнят и осмислят

Хвани си любовник да видиш какъв екшън ще настане в ежедневието ти.

Това в кръга на шегата, всеки има такива периоди, просто си зациклила на едно място. Не мисля, че нови хобита ще оправят нещата. Както каза Не се сърди, човече, първо си отговори какво за теб е пълноценен живот, защото за всеки е различно понятие.

Липсват ти емоции, страст, нещо различно. Но трябва сама да откриеш какво ще размърда ежедневието. При мен - голямо удоволствие и емоция ми бяха посещение в женска компания на ескейп-стаи, след което задължително се черпехме някъде и си приказвахме. Но като включихме и мъжете(съпрузи) всичко приключи.
   Имах период, в който учех бели-денс(кючек, източни танци).
   После минах на чужди езици и писане на субтитри към песни. Удоволствието е голямо.
   За протокола - 2 големи деца, на 56г.

Замисляла съм се и за приемен родител - обичам децата.

Нанук, да не би да става дума за синдромът на празното гнездо? Скоро ли е станал самостоятелен синът?
Със съвет не мога да помогна, но от сърце пожелавам да намериш своя начин.

Аз не те разбирам. Имаш цялото време на света...аз се развличам с каране на колело..много ме кефи, също и с форума, както и с екскурзии, но аз обожавам да пътувам. Мисля, че никога няма да се чувствам като теб...

То каквото и да правиш животът си изтича, досега никой не е измислил подобрение или начин да го събираш в касичка и като ти скимне да го похарчиш за нещо по-интересно. Интересното трябва да си го правиш ти. Явно това което правиш в момента не ти е достатъчно, ми започни нещо друго. Съвсем нищо ли не те тегли, нещо мераци, желания, интереси към нещо хрумват ли ти? Излез си вземи един сладолед, може пък да ти хрумне нещо за правене

И аз съм така...

И аз съм така. Имам чувството, че ММ ми е омръзнал също, а той е чудесен и всичко е наред. Искам тръпка и вълнение, не само ежедневие.

Стихотворението се казва ``Към читателя``, в него се говори за скуката.
От Шарл Бодлер, превод Кирил Кадийски.



    Невежество, заблуда, скъперничество, грях
    духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
    и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
    тъй както просяците — гадините по тях.
 
    В греха сме упорити, страхливи — пред разплата,
    признаваме веднага, щом щедро ни платят,
    и пак доволни крачим по калния си път
    с надежда да измием с престорен плач петната.
   
    Отдавна Сатаната — Магьосникът Велик —
    връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
    метала благороден на волята ленива
    до капка изпарява като зловещ химик.     

    С конците на съдбата ни тегли по наклона!
    Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
    а всеки ден е крачка към зейналия Ад,
    но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.   

    И както груб развратник гризе със сластен стон
    гърдите похабени на уличница стара,
    така и ние — скрито терзани от поквара —
    насладата докрая цедим като лимон.     

    Кълбо от глисти сякаш из мозъка ни чопли —
    рой Демони вилнеят на пир в потаен час;
    щом дробове разтворим, Смъртта се спуска в нас
    река подземна — с жалби и дълги глухи вопли.     

    Щом ножът и метежът, отровата, грехът
    не са покрили още с бродерия забавна
    платното на съдбите, разнищени отдавна —
    не е готов, за жалост, на крайности духът!     

    Но между всички твари — чакали, хрътки, смоци,
    маймуни, скорпиони, пантери и орли,
    пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
    сред скверния зверилник на нашите пороци     

    аз знам една ужасна, една безчестна гад!
    Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
    земята на парчета ще натроши с наслада,
    с една прозявка само ще глътне този свят.
     

    ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
    и през дима бесило стърчи като кошмар.
    И ти си близък с нея — с изтънчената твар, —
    читателю притворен, мой двойнико, мой братко!