Ема, ти горе някъде спомена, че грехът на юнака бил, че се опитвал да се отърве. Не мисля, че човек, който иска да се отърве от партньора си, ще се събира три пъти с него.
Не, обратното. Писала съм, че вината му е точно, че не може да се отърве. И това го пиша съвсем сериозно - и аз имам познати, които прибират обратно някакви натискащи се елементи, които само идват да си потърсят оставените вещи или пък нямат пари за самостоятелна квартира, или не знам какво. Такова въртене в кръг може да бъде безкрайно и се иска доста решителност да кажеш "не ме интересува, че спиш на нечий диван, оправяй се." Така че наистина този, който не се чувства добре във връзката, но не слага край, си е виновен сам. Както виждаме в този сюжет авторката твърди, че има хубава връзка, та от нея не бива да очакваме да слага край. Принципът е "на който не му изнася, да се изнася".