Какво да правя?

Защо иска да живее с вас? Таzи жена няма ли си къща? Аман от свекърви, ей. Ако е zа малко, добре, все ще се иzтърпите, ама zа постоянно...  как я мисли таzи работа... да се меси в ежедневието на младото семейство...
Аz лично от 9 кладенеца вода ще иzвадя, но няма да се примиря да живея със свеки ( то и мойто свеки едно свекииии...  ).

Не се съгласявай. Няма начин съвместното съжителство да е безоблачно. ОЩе повече щом мъж ти мисли, че "идеята е добра" - смятай, че при скандал (а при такова съжителство те се появяват и за най-дребните неща наистина) не е много сигурно той чия страна ще вземе - а това допълнително ще изнерви отношенията ви. То си е казано - две жени в една кухня не бива да се въртят ( и друго - колкото по-далеч толкова по-мили ). Говори с него и успех!!!

А свекито ти пък от какъв зор иска да се мести и да живее с вас? На сина и може да не са му известни последствията от такова съжителство, но тя би трябвало да ги знае. Май мисли само за себе си.

Дай подробности. Защо се мести и за колко време?
И говори с мъжа си, спестяването на истината сега може да доведе до неприятни последствия по-късно

и какво ще му кажеш? Не искам майка ти? Някои неща се случват и просто трябва да ги приемем. Някои майки живеят и също трябва да приемем тяхното съществуване- като майки, тъщи,свекърви, няма значение.Това не е да откажеш покана за гостуване с някое тривиално извинение . Мисля ,че става въпрос за брака ти или по скоро за продължението му. Не искам да те плаша ,но някои мъже са човечни и наистина обичат майките си. Откажеш ли и гостоприемство ти все едно му казваш Не те обичам вече. Трудно ще е да съжителстваш с чужд за теб човек, доколкото разбирам обичаш времето ти ,а и всичко останало да не го разделяш с други, но ,ако жената има причини да живее с вас и наистина го иска е по-добре да се съгласиш. И то с ентусиазъм. Просто нямаш друг избор ,ако искаш да продължиш да водиш сладкия си досегашен живот.Някои мъже по -лесно биха простили изневяра, отколкото партньорката им да отблъсне майка им. Не говоря теоретично- говорила съм по конкретния проблем с един мъж . Знам колко го е заболяло, когато съпругата му не  е искала майка му - болна в къщи. Подобна обида не се забравя и винаги в последствие може да послужи за извинение. Не искам да бъда назидателна, но добре обмисли как ще разговаряш със съпруга си и как ще обосновеш отказа си.

Ами какви акъли да даваме ние, при положение, че казваш, че не можеш да откажеш?
Ако бъда поставена на това положение, дори да се опитам да лицемерствам..., така ще ми се изкриви физиономията на 450 градуса, хем без да искам..., че на всеки ще му се отще да живее с мен .
Не си казала, защо тази жена иска да нахлуе в апартамента ви?

мога да си представя колко много не искаш. И не искам да те отчайвам.
Мисля ,че ,ако по някъкъв начин си внушиш,че всъщност съвместният живот със свекърва ти може и да ти хареса, а не си негативно настроена  преди още да знаеш как ще е ще ти помогне много. Аз също ценя много личното си време и пространство. Обичам реда ,който аз съм въвела или го обичах до преди месеци:) После осъзнах ,че в живота има много по-важни неща от реда , подредеността и от собственото ми Аз:) Наистина искам да вярвам ,че ще успееш да се справиш със ситуацията възможно най-безболезнено.

Иди виж темата на dar79(също в "дом и сем.") и си прави изводи.Да не станеш в тяхното положение.Успех в не лекото начинание.

Скъпа Дени, всяка промяна носи хиляди неизвестности, но според мен, ако не опитаме да се срещнем с промяната, то това е равно на бягство, а това значи, че ако избягаш или се скриеш, проблемът, както ти го наричаш, няма да се изясни.Мисля, че е по-добре да подходиш позитивно настроена, защото не се знае как ще се развият нещащта - да не би всички свекърви да са вещици, я?Нали и тя е човек, най-малкото трябва да я уважиш, защото е МАЙКА на човека когото обичаш - той носи и нейни черти, а и ти един ден ще станеш майка(а може би вече си?)...Опитай спокойно да изясниш на половинката си какво чувстваш, какви са опасенията ти, какво очакваш..., без да го лъжеш и без заобикалки, за да не започне изведнъж да се чуди от какво толкова негодуваш примерно.Нека той да знае какво изпитваш.Тогава действайте и приеми свекърва си.Аз съм съгласна с мнението на хипатия - по-добре да се действа с добро.Както беше казал някой:"Ако животът ти поднесе лимон, постарай се от него да си направиш лимонада"(а дали въобще е лимон...).Помисли и за положителни неща от евентуалното ви съжителство.Опознай я по-добре.Тя може да ти бъде съюзник в определени моменти, защото познава по-добре мъжа ти(или въпреки това).Поговори и с нея(вярвай ми страшно е трудно, но като свикнеш, нема да имаш проблеми, дори ще ти е по-леко - поне при мен беше така!).Определете си запазени "територии", примерно.А ако евентуално възникнат конфликти, най -добре е да ги решавате своевременно(без скандали и цупене, защото няма да е от полза за никого) - да казваш и на нея и на мъжа си какво чувстваш и намираш, че е по-добро.Дано и самата ти свекърва да е отзивчива, но смятам, че ако я приемеш с добро, ти ще зададеш положителния тон в отношенията ви(защо все очакваме другите да ни разбират и да са мили с нас, а не искаме ние да направим първата крачка...).Поне опитай - какво ще ти навреди!Може пък още повече да се сплотите с мъжа си покрай тая възможност!Да ме извинят момичетата, които не обичат свекървите си(Те си знаят най-добре), но това е моето мнение.Ти решаваш как да постъпиш.Успех ти желая, мила!!!

ама пък мъжът ти може ли да се съгласи така без да те попита? сигурна съм че моят няма да иска да живее с майка си и пари да му дават аз също не бих желала майка ми да живее при нас... абе младите и старите трябва да са си отделно, това е истината, з да са си мили и драги... ами ако решиш, че ти се прави секс по обяд в събота?!

според мен майка му също е голяма нахалница 

Подкрепям Защо и за колко време ще се мести?

Аз не бих се съгласила, освен ако не е от жизненоважно значение. Просто казвам на мъжа ми и това е. Всъщност аз не мисля, че и мъжът не би бил във възторг да живее с майка ми, пък и с неговата майка не го виждам, де.

От 3 години сте заедно и се притесняваш да му кажеш? Не би трябвало да е изненадан, всички знаем за комбинациите снаха-свекърва и зет-тъща!

Ако си твърдо убедена, че модела за семейство като начало е съпруг + съпруга и в него мама е излишна можеш да намериш подходящия начин да му го обясниш. В противен случай или ти или той ще трябва да се ожените за нея.

Хич не ти трябва да живееш със свекърва . Аз живях почти 7 години и ми се стопи живота, така и не намери общ език с нас и само скандали, скандали.. хубавото, бе че мъж ми заставаше зад мен и не й играеше по свирката.

Отделихме се и се чувствам чудесно, правиш каквото си искаш и няма кой да ти гледа в къщата..

Моето мнение е да не живеете заедно, така и отношенията ще ви са по-добри, както сме в момента и ние. Сега защо няма скандали, сега сме хубави, но трябваше да излезем от къщата й.

Успех,  бъди щастлива и се чувствай добре и комфортно в собствения си дом.

[/quote]
Положителни неща от съвместното ви съжителство,запазени територии, да помогне за сплотяването ви с мъжа ти  ..... ДА БЕ, КАК ДА НЕ .Ти ще си луда ако се предадеш без бой.Ако сега се съгласиш после ще ти е 10 пъти по трудно да  извоюваш да заживеете пак сами.На нас ни се наложи  от миналия септември  да заживеем временно( надявам се най- късно март да се изнесем) със свеки.ПО голям кошмар не съм изживявала.Не че хората са лоши, но разликата в поколенията, постоянните отчети къде отивате, къде бяхте, какво купихте и ред други ми идват в малко повече.Така ,че мила сега му е времето да се възпротивиш, защото от теб зависи бъдещото ти спокойствие.Успех!
[/quote]
Явно съм случила на свекърва и затова толкова наивно гледам на нещата.Ама като ви чета, направо не мога да повярвам...На всяка(потърпевша ине само) пожелавам отношенията и със свекървата и да са като нашите!Успех!

За първи път ще си позволя да бъда груба.
Дете съм на разведени родители. Бракът им продължи едва 1.5-2г. Вината да споменавам ли в кого е или сами се досещате?! Дано никога не ми се налага да се изправям пред този проблем, но съм се зарекла, че по корем ще лазя, но няма да позволя човек извън моето семейство да съжителства с нас. Не и ако искам да запазя последното цяло.
Направи необходимото, ако трябва и невъзможното, но не допускай свекърва ти да се премести при вас! С най-добри чувства и за твое добро.

И аз с най-добри чувства - прочети и следи тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=134093.0

И аз съм била в добри отношения със свекърва ми, но беше отдавна.Никога, никога, никога не съм си и помисляла дори до къде могат да стигнат нещата между нас и какво може и вече ми дойде до главата. Дано сте изключение във Вселената, някакъв изчезващ вид...но не го вярвам, съжалявам...Дръж я далече и живейте отделно, за да сте си мили.И това не го вярвам обаче.Много съм негативна днес  Отивам да се позитивирам някъде из лигавщините.

Слезте на земята, бе хора.Две поколения в един дом трудно могат да живеят нормално.Ако нямат друг избор и обстоятелствата ги принуждават - желая им от все сърце успех и безоблачно съжителство.

Спор няма!!! Всяко поколение си има своите навици и разбирания!
Но пък аз от цялата тема не разбрах защо свекървата искала да отиде да живее при тях!?
Ако пък няма друг избор и обстоятелствата наистина ги принуждават да си съжителствуват - какво да правят???
Все пак има и друго нещо - не всички свекърви са толкова "лоши" колкото ги описвате, всяко правило си има и изключения, нали?
А пък и авторката на темата може би се разбира със свекърва си /въпреки, че не желае да живее с нея/ ;
друг е въпроса, че колкото и добри да са им отношенията - при едно съвместно съжителство винаги ще има
дрязги и недоразумения !
Най-добре е да поговори открито със съпруга си за това, което мисли, да се намери някакъв ултиматум /ако пък обстоятелствата го изискват!/ В едно семейство решенията все пак се взимат от двамата, а не само от единия!!!

Абсолютно вярно! 

Не мога да си представя да живеем под един покрив дори и със собствената ми майка Недейте така бе хора. Нищо лошо не казвам за родителите, но това е недопустимо просто. 

абсолютно! Под един покрив няма добра свекърва,добра снаха и добра тъща.То и отделно не е цвете...
Бори се,не се предавай А иначе вярвам,че всяка от нас е тръгнала с най-добри чувства  в отношенията със свеки,но се оказва ,че това са бля-бля думички и че колкото и позитивно,хумористично и както искаш да си настроен-не става

Ей, момиче вземи се в ръце! Ако нещо не ти хареса какво ще правиш после, ще я изгониш ли или ще ревеш във форума. Това е едно от решенията в семейството, които трябва дълго и внимателно да се вземат, защото после връщане назад няма. Мисли и говори, говори с мъжа си. Сигурно има и други варианти, по-добри за вас, по-добри за нея. Деца имате ли?

Не изчетох абсолютно всички мнения дотук.
Обясни на съпруга си, че много уважаваш майка му, като изтъкнеш някакви нейни положителни качества. И да няма, все ще намериш нещо да му кажеш, макар и да са лъжа. Не тръгвай с рогата напред, това имам предвид. После му кажи, че досега отношенията ви са ок (малко общо казано) и че най-добре е за едно семейство да живее самостоятелно. Попитай го дали той би приел майка ти да се пресели у вас. Може и да няма нищо против, но едва ли ще каже: "Супер". Успех! 

Това е и моето мнение. Говорете, говорете, говорете. Това е важен въпрос и дори да не е "завинаги", това съжителство ще промени брака ви и то в негативна посока според мен. Но не започвай с ултиматуми. И не се предавай. Успех.

Говори с него, не се съгласявай според мен. Аз живея със свекърва, не е лоша но 4есно да ти кажа с нетърпение 4акам момента в който ще напусна този дом и ще живея само с мъжа ми и детето ми 

аз не бих приела в никаъв случай, ънам ,че няма да я изтъпя и няма смисъл да опитвам и да си създавам ад.

ами,кажи му,че и твоята майка ще дойде да живее с вас,щом така ще я карате

Всеки да си знае къщата. Като се съберат две жени в една къща става война и ти ще си потърпевшата. 

Няма да се даваш, хващаш го за ушите и му казваш, че не я щеш.