Важните неща при възпитанието, които често забравяме...
Случайно дочута фраза "Мамо, моля те, притесняваш ме" може да ни накара да си припомним и изброим всички неща, които искаме да направим с децата си, докато са все още малки, сладки и възприемчиви.
Повечето майки сме затънали в дебрите на майчинството като се започне от готвене, домашната работа, организиране на различни мероприятия за децата и се стигне до споровете за това дали наистина е необходимо да се носят чисти тениски всеки ден, или да се сменя бельото редовно...
Улисани в ежедневието, забравяме, че нашите деца ще отраснат и отлетят преди да сме имали време да направим и обсъдим важните неща, които като родители сме се надявали, че ще ги подготвят за щастлив и ползотворен живот.
Какво можем да направим за нашите деца, преди те да израстат раздразнителни, с побъркани хормони юноши?
Да ги целуваме повече.
Да ги научим да седят на столовете си, когато се хранят.
Да ги научим на добри обноски.
Да работим повече върху техните "моля" и "благодаря".
Да им покажем колко е важен контактът " очи в очи". Да, трябва да гледат в очите човека, с когото разговарят.
Да отделяме повече време, за да слушаме техните истории. Добрият родител преди всичко е добър слушател.
Да изслушаме кого обичат или не обичат в градината и училището. Вижданията им относно връзките са очарователни.
Да им покажем, колко много обичаме баща им, дори когато се караме.
Да ги слагаме да лягат рано. Изследванията показват, че децата, които стоят до късно е по-вероятно да страдат от депресия.
Да прекарваме по-малко време пред телевизора и да излизаме по-често.
Да играем повече игри заедно.
Да ги научим да имат избор. Нека те да знаят, че при даден проблем съществуват много варианти на решение.
Да гледаме заедно стари мюзикъли като "Оливър", "Магьосникът от Оз" и "Мери Попинс", преди да са започнали да въртят отегчено очи в знак на негодувание.
Да ги запишем да свирят на инструмент.
Да ги пускаме сами из квартала, когато станат достатъчно големи - да успеят да го проучат и опознаят, за да могат да ходят сами на училище.
Да им дадем повече време да се шляят и фантазират.
Да им покажем колко е важно да се грижиш за другите, независимо дали става въпрос за това да сготвиш храна, почистиш или се притичаш на помощ на възрастен съсед.
Да ги окуражим да поемат повече отговорности за своите действия, без значение за какво се отнася.
Да ги научим колко трудно се изкарват и колко лесно се харчат парите.
Да ги научим да готвят.
Да ги научим да преодолеят и победят страха си към кучетата.
Да им позволим да отгледат домашен любимец.
Да ги научим на честност.
Да ги научим да прощават.
Да ги насърчим и наградим, когато проявят свободомислие.
Да ги научим да са реалисти.
Да им обясним, че работим, защото обичаме работата си.
Да им обясним, че макар и да не ходим всеки ден до офис /ако работим у дома/, нашата работа е толкова важна, колкото и тази на баща им.
Да ги научим да ценят труда на мама и татко.
Да им покажем, че мама е наясно с почти всичко.
Да ги убедим, че в живота не всичко е черно или бяло.
Да ги научим, че щастието е в малките неща.
Да ги научим да спрат да си бъркат в носовете, или поне не публично.
