Всеки списък с вещи за бебето, съставян от бъдещата майка, включва и детска козметика. Авторите на статии, учещи ни как да се грижим за бебето, говорят за кремове, пяни, пудри, масла и т.н... В повечето козметични магазини има цели стелажи, посветени на бебешката кожа.
Наистина ли има нужда от всичко това?
Нека видим кои са случаите, в които се използва детска козметика.
Мием
Първата група препарати са средствата за хигиена. Шампоани, душ-гелове, сапуни... Разбира се, че двегодишният малчуган, ровещ се по цял ден в пясъчника, както и петгодишният омърлян футболист не могат да минат без сапун, но защо бебето, което дори не пълзи, трябва да бъде мито с антибактериален сапун всеки ден? Нима само заради това, че е напрашено от разходката, кожата му трябва да бъде изсушавана? О, да - после ще го намажем с овлажняващ крем.
Това се отнася и за косата. Нежната и, по правило, рядка коса на бебето не се нуждае често от шампоан. Освен това, честото измиване на косата със съвременни средства предизвиква зависимост и тя трябва да се мие все по-често и по-често, защото се омазнява. Възрастните усещат това по себе си - за да изглеждат прилично на работа, те мият косите си ежедневно.
Мажем
Друго основно предназначение на детската козметика е да се справя с възпаленията и другите кожни проблеми. Всъщност, тя е създадена точно затова, а впоследствие гамата от препарати достига неконтролируем ръст.
Някои от педиатрите съветват кожните проблеми да не се "замазват", а да се приемат като знак за общо неблагополучие на организма. Кожата, особено бебешката, е много важен орган, тя би могла да извади на показ симптоми на заболявания. Съвременните средства могат много да облекчат състоянието, например, на атопичен дерматит. От друга страна, успешно лекувани кожни прояви в предучилищна възраст могат да прикрият бронхиална астма.
Еднократните пелени за някого са благо, защото спестяват време и усилия, а за други - източник на нови тревоги: как да се справят с подсичането? Те са готови да не ползват памперси, за да не се борят с обривите, предизвикани от тях. За много майки тази мисъл е едва ли не абсурдна, но други оставят дупето на бебето "да диша" и ползват памперси само нощем и при разходки. А запознатите с принципите на ЕБХ изобщо не ползват памперси.
Защитаваме
Има още няколко линии в детската козметика и те са: слънцезащитната, средства против ухапвания от насекоми, препарати за защита от вятър и студ.
Разбира се, че нуждата и ползата от тези "мазила" е безспорна. Но всяко от тези средства би могло да има аналог и в народната медицина. Оказва се, че ваниловата вода, напръскана върху дрехите на бебето, може да го предпази от комари. А цената на пакетче ванилин е дребни стотинки...
Какво се получава - ако детето расте в хармония с природата и родителите не пренебрегват даровете и, детската козметика се оказва ненужна?
Не е съвсем така...
Първо: Промишлено произведената козметика пести време. Колко от нас, увлечени в ритъма на 21 век, са готови да прекарат часове в разлистване на стари тетрадки с природни рецепти и в отмиване на яйчен жълтък от косите?
Второ: С възрастта расте и нуждата от грижи за кожата и косата.
Без химия
Независимо дали им се иска, или не, съвременните майки не могат да се справят само с "народни средства". Затова към избора на детската козметика трябва да се подходи много отговорно. Преди да купите шампоана, сапуна или тоалетното мляко, внимателно прочетете и най-дребните букви на етикета.
Средствата за детска хигиена не трябва да съдържат натриев лаурилсулфат или натриев лауретсулфат. Това са евтини миещи компоненти, които образуват много пяна в гелове, сапуни, шампоани, пасти и други миещи средства. Сведенията за тези вещества са противоречиви. Възможно е вредното им въздействие да се ограничава само в раздразнения на кожата и на очите. Но според други данни, възможно е натрупването в органите да доведе до сериозни заболявания, например нарушения в зрението. Не си заслужава да експериментирате върху детето си и по-добре да се спрете на средства, при които тези вещества липсват.
Трябва да избягвате и фталатите - вещества, използвани при производството на детски играчки, но и в козметичната и парфюмерийна промишленост. Американски изследователи са открили фталати в урината на деца, чиито майки са използвали определени марки лосиони и пудри. Очевидно, те са способни да се абсорбират от кожата. А доколкото фталатите притежават хормоноподобни свойства, те могат да попречат на нормалното развитие на репродуктивните органи на децата.
Освен това, детската козметика не трябва да съдържа консерванти, нефтопродукти и алкохол.
Към нефтопродуктите се отнасят: петролатум, парафин, диетаноламин, триетаноламин, пропиленгликол, етиленгликол - всяка една от тези думи, спомената на етикета, трябва да ви накара, ако не да върнете продукта на рафта, то поне да се замислите.
Синтетичните аромати биха могли да провокират алергични реакции. Тяхна алтернатива са естествените етерични масла - лавандула, ванилия, лайка. Трябва да знаете, че някои аромати, като ябълката и кокоса, не е възможно да бъдат получени по природен път, т.е. - всяко средство, ухаещо на ябълка или кокос, съдържа синтетична добавка.
Гореописаните вредни вещества не могат да бъдат открити на етикетите на козметиката с приставка "еко", която вече съвсем не е рядкост. Основни компоненти в нея са растителни масла и продукти, получени от екологично чисти райони. При отглеждането на тези растения не са използвани пестициди, хербициди и подобни.
Ако детето ви вече е излязло от възрастта, в която чистата вода е достатъчна, избраната от вас козметика трабва не само да ви радва с красивите си опаковки, а и да носи ползи. Или поне да не вреди.
Image: Sharron Goodyear / FreeDigitalPhotos.net