Здравейте, хорица
Проблемът е такъв.
Мъжът ми се държи невъзможно.
Имаме детенце на година и пет месеца.
Внимание, разговори с мъжът ми НЯМА.
Ако има то е той да се оплаче за нещо, а аз да го слушам и съветвам. Аз ако споделя с него нещо ми казва "ами какво да направиш, или върти глава в отговор на съгласие, докато си рови в телефончето".
Споделяла съм много пъти че ако така продължаваме да не си говорим, да не се изслушваме, да не даваме време за двамата ни и внимание всичко ще приключи.
Онзи ден вечерта му казах хайде да гледаме нещохи да си говорим, е, на господина по-важен му беше телефона, да си ръчка в него бе,да си играе на него, и аз му викам "е на телефоните ли ще си седим" отговорът беше Е КВО ДА ПРАВЯ. Когато детето е при майка ми, той все си излиза на някъде да върши работа, или да пие бира с приятели. Като цяло имам чувството вече до ме ползва като слушател, да ми пълни главата с едно и също нещо а това е пари,пари,пари,пари. Ама едно и също нещо всеки ден. Един път ми беше зле, той вика е кво да направиш, пий тука тва и така, излезе и аз гледах детето, с температура, гърло ме болеше и ми беше адски лошо. Ама той имал спееешна работа за това така, неговите спешни работи ги знам. Когато седи навън с детето, постоянно на телефона, нито го занимава и да му говори нещо, няма бе. Телефона, схемите и това е. Заварвала съм го да оставя хладилника отворен, входната врата отворена, ама бърза бе. Обмислям да си събирам багажа, детето и да отида при майка ми. Днес понеже сме на рожден ден на не толкова приятни хора за нас, но детенцето е поканено и там ще има деца, и си затварям очите поне за това. Нашият днес казва ми няма да идвам не са ми приятни, ходи ти.... в последния момент аз едвам го накарах да дойде с мен поне заради детенцето, той ами като не са ми приятни няма да ходя, ти си го заведи. Изобщо не гледа по надалеч от себе си, и това много ме дразни.
В мен ли е вината, къде е не знам.
Има и още куп работи но ще стане още по дълга темата.
Съвети че вече наистина нямам нерви.
Виж целия пост
Проблемът е такъв.
Мъжът ми се държи невъзможно.
Имаме детенце на година и пет месеца.
Внимание, разговори с мъжът ми НЯМА.
Ако има то е той да се оплаче за нещо, а аз да го слушам и съветвам. Аз ако споделя с него нещо ми казва "ами какво да направиш, или върти глава в отговор на съгласие, докато си рови в телефончето".
Споделяла съм много пъти че ако така продължаваме да не си говорим, да не се изслушваме, да не даваме време за двамата ни и внимание всичко ще приключи.
Онзи ден вечерта му казах хайде да гледаме нещохи да си говорим, е, на господина по-важен му беше телефона, да си ръчка в него бе,да си играе на него, и аз му викам "е на телефоните ли ще си седим" отговорът беше Е КВО ДА ПРАВЯ. Когато детето е при майка ми, той все си излиза на някъде да върши работа, или да пие бира с приятели. Като цяло имам чувството вече до ме ползва като слушател, да ми пълни главата с едно и също нещо а това е пари,пари,пари,пари. Ама едно и също нещо всеки ден. Един път ми беше зле, той вика е кво да направиш, пий тука тва и така, излезе и аз гледах детето, с температура, гърло ме болеше и ми беше адски лошо. Ама той имал спееешна работа за това така, неговите спешни работи ги знам. Когато седи навън с детето, постоянно на телефона, нито го занимава и да му говори нещо, няма бе. Телефона, схемите и това е. Заварвала съм го да оставя хладилника отворен, входната врата отворена, ама бърза бе. Обмислям да си събирам багажа, детето и да отида при майка ми. Днес понеже сме на рожден ден на не толкова приятни хора за нас, но детенцето е поканено и там ще има деца, и си затварям очите поне за това. Нашият днес казва ми няма да идвам не са ми приятни, ходи ти.... в последния момент аз едвам го накарах да дойде с мен поне заради детенцето, той ами като не са ми приятни няма да ходя, ти си го заведи. Изобщо не гледа по надалеч от себе си, и това много ме дразни.
В мен ли е вината, къде е не знам.
Има и още куп работи но ще стане още по дълга темата.
Съвети че вече наистина нямам нерви.
