Къде отидоха хората?

В чие канче гледаме - на тези, които ни наричат заплатаджии, ама не пускат адски коравия кокал на бизнеса, въпреки трудностите? Или другите, които обясняват как не могат да дадат високи заплати? Или третите, на които лично ти им правиш 30 хиляди оборот при надценка над 60%, но ти дават 200 лв бонус отгоре на договорената МРЗ и ваучер за още 100, че да напазаруваш от тях? Или четвъртите, които обещават четирицифрена заплата в провинцията, подписваш на МРЗ и другото отива за фира, брак и глоби? Или петите, които си търсят минимум езикова гимназия и бакалавър финанси за рецепционист, отново на МРЗ?
Ако преценката с какво допринасям за фирмата и какво получавам насреща, е гледане в канчето - съгласна съм, гледам в канчето. Пожелавам приятен ден и оставям да търсят някого, дето няма да гледа в канчето.
Впрочем.
Шефчето ще се усмихва с мисълта за ДДСто, докато човекът с услугата не каже това е извън договорените часове и услуги. Струва толкова. Ето анекс. Шефчето ако ще.

Енджи, има мизерни заплати, но в крайна сметка всеки преценява дали му изнася. Аз в момента съм супер добре платена, но си има цена. Работя в ненормални часове, трябва да се самоосигурявам и подобни.
Помня началото на зараждането на малък бизнес и тогава наистина беше джунгла. Сега има избор. След като някой не иска да работи за определена сума, пазарът ще си свърши работата. Или друг ще се навие, или ще повишат заплащането.
В момента имам проблем с една девойка, която смята, че и плащат да пие кафе и да клюкарства. Непрекъснато цитира длъжностната си характеристика и не си мърда пръста за нищо, ако не и посочиш, че всъщност и е задължение. Еми, познай, от другата седмица е безработна. Тя взима 1/5 от моята заплата и е супер неизгодно за работодателя ми да ми плаща, за да споря с нея.

"Или третите, на които лично ти им правиш 30 хиляди оборот при надценка над 60%, но ти дават 200 лв бонус отгоре на договорената МРЗ и ваучер за още 100, че да напазаруваш от тях?" Никой служител не може да направи сам тази сделка. Зад нея стоят финанси, връзки, клиенти, куп разходи и накрая имиджа на фирмата, в която той работи.

Аз лично като служител ако правя "30 хиляди оборот при надценка над 60%" и знам как да го правя сама, веднага бих си направила свой бизнес. Но ето, не е за всеки и това е нормално.

Темата е безкрайна, и трудно ще се стигне до общ консенсус - именно защото няма как някой, който не се е борил сам с частен бизнес да дава съвети или да критикува.

Аз съм в частния бизнес от 15 г. Работила съм и в корпоративния и държавния сектор 10 г преди това.

Смятам, че е много по-лесно на заплата, да. И разбирам всички, които избират този вариант.
Но..свободата да взимаш решения, да си независим и да се развиваш - няма как заплатата да ти ги даде.
Трябва да си малко луд, да имаш яко “д” и тн.
Не е за всеки, факт.

О, аз съм твърдо  аемник. Нямам нерви за собствен бизнес, макар че ММ ме навива.
Аз предпочитам да мога да се фръцна, ако не ме кефи, а не да треперя и за чуждите семейства.

Стига с тези семейства.
Никой не плаща на някой, затова че има семейство.
Всички имаме семейства.
На който не му отърва, да не се бори с частен бизнес.
Щом се бори, значи има полза.

Магазин в мол в София и друг в мол в Бургас в сезон. Не виждам нищо чак толкова фрапиращо. Имидж пред туристи, които утре заминават?
Бонусите са обвързани с резултатите. Да, продавачката не прави всеки месец този личен оборот. Но когато го прави, не й се заплаща. Оборотът на самия магазин не е падал под таргета за месеца. Когато падна - на втория месец го затвориха.
В същата верига имаха период, когато заради 'други разходи' не плащаха бонуси на служителите, въпреки високите продажби, а твърдо издаваха ваучери да си купят нещо.
Между другото, служителката с оборота напусна 1 или 2 месеца след като си видя фиша от убийствения месец.

Аз също - не виждам ниша.

Към авторката:

Последната споделена информация, а именно, че е семейна фирма без работници, я няма в първия пост. Ако я е имало в следващите съм я пропуснал, което прави моя съвет наистина безполезен, за което моля да бъда извинен.

Другите мнения не ме изненадват и напълно илюстрират разликата между теория и практика. 

Ситуацията много напомня това, как хора без деца, дават съвети на такива с деца, на база прочетено в интернет или дочуто от бабите пред блока.

Мнения от типа: “ако не може да плаща да затваря или да работи сам”, никак не са в полза на наемните работници, каквито са повечето тук.

Няма как да се обясни на хора, които работят за заплата, че тази заплата трябва някак да се материализира в касата на фирмата – било с търговия, било с услуги, които в крайна сметка идват от клиенти, независимо дали ги обслужва шефа или някой от хората, които е наел. 

На тези които смятат, че труда им е подценен съвет вече дадох, а именно, да си правят лични фирми и да го продават за колкото преценят. Така хем ще взимат колкото заслужават , хем сами ще си определят работно време, отпуски, бонуси и т.н.

За “калинките” не ми се говори. Там „разплащателните средства“ са други и не всеки може да си го позволи, ако ме разбирате.

Прехвърляш проблемите от шефската глава на работническата. Който иска да печели, той да си прави сметката да осигурява поръчки, суровини и да организира производствения процес. Работникът не получава даром заплата, а той не само, че я израоботва, а и прави добавена стойност, която е за собственика. А на собственика като не му излиза сметката, да направи нещо според знанията, уменията и силите си - дали ще оптимизира производството, дали ще търси нови суровини, дали поръчки, дали ще уволнява персонал - проблемът си е негов. На работника нито му е работа, нито му е нужно да мисли над тези проблеми. Шефът затова е шеф - да се оправя със своите проблеми. Той трябва да осигури на работника съответните условия на труд - място, машини, суровини, време, инструктаж, обучение и т.н. На мен такива емоционални истории като защо изпълнителят не се интересува не ми минават. Естествено, че няма да се интересува! Ако му е работа да се интересува, той няма да е работник! Всеки с работата си, всеки с отговорностите си.

Сега прочетох предложението работодателят да обясни на работниците, че ако не са съгласни с неговите условия той щял да фалира и те да останат без работа. Ми, дреме ми, че ще фалира - бизнесът си е негов! Аз отивам на друга работа и точка. Няма аз да пазя неговия бизнес и да ме изнудва да се съгласявам на неща, само и само той да не фалирал. Аз съм чао от такъв работодател!

Най-големият проблем на тази държава е ,че няма общество.Всеки живее сам за себе си и не го интересува какво се случва около него.Имах някакви надежди в началото на пандемията,че нещо може да се промени ,но уви.В момента всичко се върна на старото положение дори и малко по–зле.Определено има спад в търговията.Аз също имам магазин и го усещам.При мен нещата са малко по-различни тъй като преди пандемията имам само една година ,в която се борех да си създам клиенти.Смело мога да твърдя ,че в момента имам много повече клиенти от тогава ,но покупателната способност на хората е ниска.И се получава това ,че нямам нито минута свободна,но като удариш чертата в края на месеца пари няма.Тъй като много години съм била работник никога няма да пипна заплатите на момичетата които работят за мен.Но това не ми пречи да изисквам максимум усилия от тях.И да го очаквам.Няма как да не ти пука за бизнеса.Да,не е твой но той ти вади заплатата.Ще цитирам едно от моите момичета: Ако се спъне шефа падам аз.Ето това мислене очаквам.В замяна те получават пълно разбиране от моя страна.Аз работя наравно с тях и съм напълно наясно какво изисквам.Не,всъщност аз работя повече от тях.И смятам че е нормално да е така.Но в момента в който някоя от тях ми покаже ,че не и пука,ще си замине.На мен такива хора не ми трябват.Всички се оплаквате от нелюбезни продавачки и т.н.,а всъщност това са просто служители които не се интересуват от бизнеса на шефа си.
През най–тежкия период на пандемията имаше няколко човека/клиенти/които дойдоха и казаха:
Аз съм наясно ,че това е труден период за вас.Знам колко се бориш да оцелееш ,харесвам това което правиш и искам да помогна с каквото мога.Тези хора поне веднъж седмично идваха и правеха големи сметки при мен.Купуваха неща които в нормално време не купуват,порсто защото работят в близост до магазина а живеят далеч.Просто не им е удобно.Правеха го само за да ми помогнат да оцелея.Не можете да си представите какво означава това за мен.Така се прави.Не си мислете че във веригите е по–евтино.Нищо подобно.Това е маркетингов трик.Всичко извън промоция е на двойни цени за да компенсират.
Просто исках да си го кажа
Благодаря

Да, работникът не трябва да мисли за проблемите на фирмата изобщо. Той си върши работата и толкова. Но да не е изобщо  съпричастен означава, че работата няма никакво значение за него. Тогава защо е там, по-добре някъде, където ще му е добре и ще иска да се задържи.

Колко съпричастен? За какво съпричастен? Точно толкова колкото работодателят е съпричастен, толкова е и работникът - почти никак.

Естествено, че ще работиш повече от работниците  - бизнесът си е твоя грижа и твоя радост! Работиш, защото мислиш за себе си, а не защото мислиш за тях. На теб ти е важно ти да си спасиш бизнеса, да има хляб на твоята маса. Както се казва, взаимно е. Нито ти ще се оставиш да ти загине бизнесът от грижа за работниците, нито те ще се оставят да загинат от грижа за бизнеса ти. Сори, но това е положението ви всеки го знае, друг въпрос е дали си го признава. Какво говориш за обществото? Какво очакваш от обществото?

Иска да каже, че свестните, работните и лоялните хора са рядкост. И тогава си скъсваш “г” и заради тях, защото искаш да ги задържиш.

Същото важи и за работодателите - и там са рядкост.
А иначе искаш да ги задържиш, защото са ти изгодни, а не защото много ги обичаш. Не, не си скъсваш г.... заради тях, а заради себе си. Ако не се навива никой за сто лева, значи такъв е пазарът в момента.  Същото важи и ако има изобилие от мераклии за малко пари - пак пазарът е такъв в момента.

Аз имам друга теория, ама няма да ти хареса и няма да я разбереш..)
Не е заради парите. Те са добри за сектора.