Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Здравейте, отдавна имам подозрения, че синът ми страда от този синдром. Първо беше още малък, за да се определи категорично, после дойде Ковид и изгубихме почти година и нещо в нищоправене поради серия от локдауни и страх.
Като цяло отговаря на симптоматиката- импулсивен, твърде енвргичен, трудно се задържа на едно място, винаги трябва да е в движение, много разхвърлян и неорганизиран, много разсеян и доста трудно се концентрира върху статични и умствени занимания, предпочита да бяга, да се катери, куца му фината моторика, с общата моторика и с баланса и доста добре, няма сензорни нарушения и т.н. и основният проблем- забавена реч. Започнахме работа с логопед, но сме доста закъснели, поради редица обстоятелства. Двуезичен е, като повече разбира и говори български. Заключението на логопеда е, че има много беден речник и неправилно образуване на изреченията, както и пропускане на предлози и т .н., но за повече яснота трябва да направим и оценка при детски психиатър. Почти съм сигурна, че това ще бъде заключението, но като майка- филмарка доста се притеснявам да не заключи някаква форма на аутизъм, макар че не отговаря на голяма част от симптоматиката.
Искам да попитам- забавянето на речта има ли го като симптом при ХДВ и ако июа родители, минали през това, как се справяте/ справихте?
Детето е на 5г и 9 м.

При нас проговори рано (преди 2г), но не и правилно (което тогава беше нормално). До късна възраст бъркаше някои окончания, разместваше срички (може би до 4-5). Не можеше да казва и някои звукове като Ч (казваше "ц"). решението е логопед, редовно, поне 2 пъти седмично, поне една-две години. Поне при нас имаше резултат, макар че сега от много старание пак изкривява някои звукове по друг начин. Иначе в градината отговаряше доста лаконично, с да и не, не обичаше да преразказва, не можеше да помни стихове и песни. Използвам минало време, защото последната 1г дръпна много в почти всички споменати отношения (сега е на почти 7г). Освен логопеда според мен помогна и Монтесори градината, както и аз изчетох доста литература и започнах по-осъзнато да действам- да го подкрепям, а не само обвинявам и да се самосъжалявам (признавам, че още имам такива включвания- защо на мен, ето детето Х колко е кротко,, умно, прекрасно....).
Психолог също може да помогне, за насоки на родители и/или работа със самото дете.
При Вас според мен двуезичието е фактор също- ние забавихме развитието му и влошеихме много неща заради двуезичната градина, много намалена стимулация по български език и сензорно- имал е нужда от повече докосване тип приложни изкуства, пластилини и тн, а не само повтаряне на думи и писане по тетрадки,както беше в първата градина...При вашето дете може да е нужно друго нещо, друг вид стимулация, наблюдавайте кое му доставя удоволствие и го "разгръща".
Не ми звучи към аутизъм, доколкото разбирам си е весел и общителен.
Гледа ли телевизия, има ли таблет? При децата, склонни към СДВХ, трябва да се внимава двойно, почти нулево екранно време или ако няма как- до 30 мин пасивно (гледа, не играе).
5г е чудесна възраст за започване на логопед.

Аз непрекъснато се самообвинявам, че съм главната причина за неговото речево изоставане, защото още от бебе ми спираше тока буквално, не се спираше за минута, постоянно се удряше, падаше, постоянно пакости и щуротии, отказваше да яде и започнах да го прилъгвам с песнички от телефона и докато се усетя вече използвах устройството като начин да получа малко спокойствие и свободно време. Това беше единственият начин да се застои мирно и съотвенто да мога да свърша нещо като наусетно времето, прекарвано пред екрана се увеличаваше. Връхната точка дойде с пандемията, аз бременна и уморена, той затворен и по цял ден пред екрана. Отказваше ми тихи заниманоя като пъзели и т.н., само ги разпиляваше и толкоз. В един момент се осъзнах и вече дори няма достъп до интернет. Ангажиран е горе/ долу по цял ден, от време на време играе игри, а вечер гледа по 1час анимация.
Той осъзнава, че има проблем с речта, тръгна на логопед с голямо желание, първият път се е държал добре, вторият е имало изпълнения от типа, че е уморен и т.н., после ми каза, че там е много скучно 😬 явно е имал други очаквания.
Има си приятелчета, след дг не мога да му видя очите, грабва колелото и по 2-3 часа лудува с тях, сега са на вълна водни пистолети и всяка вечер го шрибирам мокър до костите.
В градината имат книжки, по които работят, виждам, че ако се старае, може.
Учителките също казват, че е много разсеян, но като го посръчкат влиза в час.  По принцип е доста паметлив ( разбира се само за неща, коото му правят впечатление и учи бързо наизуст)
Много е любопитен, постоянно ровича из къщи и чупи разни неща от невнимание.
Мисля, че тези неща рано или късно ще ги израстне, аз като дете бях много разсеяна, може би днешните специалисти биха ми лепнали дефицит на вниманието без хиперактивност, а таткото е бил същия случай като сина ни.
Това, което за сега най- много ме тревожи е точно речта. Гледам постоянно да го събирам с деца, за да общува.
Също се изразява доста лаконично- да, не, не помня, не знам. Избягва задълбочени разговори, не може да разказва и преразказва. Когато не е сигурен в изказа си снишава тона. Ако започне да обяснява нещо и се запъне, казва "нищо, нищо" и приключва.
Логопедката ми ксза, че оценката от психиатъра може да ми бъде от полза и в училище, тъй като ако няма черно на бяло заключение от специалист, може да се отнасят с него по- грубо и твърдо, а когато е опосан някакъв проблем/ диагноза с него ще се работи по- внимателно и ще му се обръща повече внимание.
Освен всичко е и доста злояд, имам чувството, че това за него е голяма досада.

Не мисля. Моето дете си имаше като диагноза Разстройство на експресивна реч и отделно ХАДВ. А за справянето трудно. При логопеда  можеше да работи и да напредва с говора бързо, но ХАДВ му пречеше. Вечно беше разсеяна, в движение и нещата се случваха по-бавно.

Може ли малко подробности около това разстройство, знам, че става дума за невъзможност за изразяване и т.н., как бяха нещата при вас?
Мисля, че при нас става дума точно за нещо такова ХАДВ+ РЕР.
Трудности при изразяване, не може да разказва и преразказва, беден речник, отговаря лаконично, избягва разговори и т.н.

При моето дете преразказването е и е било винаги на отлично ниво. В това отношение смайва слушателите . Има богат речник.
Но ако трябва да отговаря на въпроси е лаконично. Като по- малка отговаряше подробно.
Има моменти когато е трудно изразяването. Понякога не и се занимава, чувства го като загуба на време. Слушателят сам да се сети, какво иска да каже. Трябва да попиташ строго и бързо- бързо ще си построи правилно отговорите. Въпреки, че се случва ушите ми да чуят и отговор " - Не ми казвай, че не си ме разбрала, но само защото искаш да говоря правилно казваш, че не разбираш". Но това се случва на сегашна възраст, като малка не.
 Същото е и при изговаряне на звуците. А трудно усвои изговарянето на голяма част от звуците. Трябваше и много време и упражнения. Всъщност при експресивната реч артикулацията на звуците се оказа най- големият и проблем. Оралната моторика, движението на езика и лицевите мускули. Вече изговаря всичко много добре, но пак понякога се появява и мързел да движи език, за разлика от движението на крака и ръце, които не спират.

Леле, Вики направи дословно описание на моя син.
Ама 1:1
Още от малък си имах подозрения за ХАДВ, не съм го водила на специалист. Няма много какво да се направи. Израства се. И аз като теб бях разсеяна, без хиперактивност, явно е наследил.
Изобщо не се съмнявай за аутизъм. Играта с приятели и беснеенето не са му присъщи.
При моя на 13г все още фината моторика не е овладяна изцяло. Винаги изпуска, разлива, цапа...абе разбирам че е правил нещо.Надявам се и това да се оправи.

Когато беше на 5м правеше едни движения с ръцете, които малко ме бяха притеснили и правихме консултация с детски невролог. Тя веднага забеляза и казя, че вижда сигнали за хиперактивност 😳 на 5м! И то така и стана. Успокои ни да не се притесняваме, често тези деца били много интелигентни. Просто трябвало да каналоз8раме енергията му, нещо, което аз не успях.
Искам да ви попитам как се справяте с разхвърляността и разпиляността?
Ето, тази сутрин ставаю да го будя за градина и какво виждам в стаята му- по земята разпилени фулмастри, листя, смачкани, хвърляни, книжки, абе лудница. Постоянно обяснявам как като вземе нещо после трябва да се върне на място, как дрешките се подреждат, не се хвърлят, обаче глас в пустиня. Понякога крещя и дамо тогава чува, но защо трябва да се стига до там?

Е, разхвърляността не е присъща само за хиперактивните, така че споко!
И при моето на вашата възраст беше глас в пустиня. И бързо се отказах. Аз подреждах, ако исках да е прибрано. Вече започна и сама да прибира и подрежда. Като се замисля и аз съм била така, майка ми подреждаше. Сега съм подредена до педантичност.

Моя още разхвърля, но постоянно му дудна. Нарича ме мама полицайка. Обикновено става и оправя с нежелание. Но има моменти в които му идва музата и сам подрежда и чисти стаята си.

На нас психологът ни препоръча книгата "Умни, но разсеяни", дава добри идеи и най=вече спокойствие, че не сме сами.
Другата добра е "Как да говорим така, че детето да ни слуша".
Прочетете ги. Не че не крещя и не се питам точно като Вас- защо трябва да крещя, за да ме чуе...Но като че имаме напредък минимален след прочитането и прилагането на някои идеи (а и моето успокояване).
На нас това ни е и обратната връзка от градината- академично ще се справи някак в първи клас, но толкова разпилян ще му е трудно като започнат учебници, помагала, пособия...
Помагам, сортирам колкото мога, да си има място за всичко, да имаме резервно всичко, че губи и чупи постоянно...

И аз съм същата и опитвам да съм толернатна, макар че при него е по-зле и е съчетано с други проблеми.

Тръпна за първи клас и ще споделям тук...

Тук в Германия ги учат в училище да се самоорганизират.
Напр. по математика подвързията на учебника, уч.тетрадка и тетрадката е един цвят, по немски друг и т.н
Така с един поглед виждат всичко ли са взели.
Също ги карат да рефлексират и сами да преценят какво трябва да подобрят. Всеки срок пишат цели: да съм по търпелив/а, по-концентриран/а и т.н
Работят и с доста визуални методи: mind map, подчертаване на ключови думи в текст, за да могат бързо да се ориентират.

Вики, какви движения с ръцете е правило детето на 5м?

Здравейте, пиша пак за сина си, възраст 3.7г без диагноза, но проблеми в детската градина. Викаха ни на родителска среща преди около месец и намекна ха, че детето има проблеми с възприемането/вниманието и общуването с другите деца. Общува добре с учителите и е спокоен и весел. Днес мина нашата втора среща в детската градина. Тъй като бях писала дълъг имейл до директорката и педагожките, днес бяха в обяснителен режим и ме поканиха да наблюдавам един ден какво правят в дг.
За детето казаха, че е по-добре. В началото съвсем екстремно е било с тичането и невъзможността да се концентрира, но вече бил по-спокоен и повече в час. Говорихме, че има проблеми с филтрирането на информация, когато му е ново всичко. Дадоха ми примери с дейности, с които се справя. Например, всички пекат бисквитки, пече и той, оцветяват флагчета, оцветява и той, оцветяват камъчета, оцветява и той. Но имат групово занятие с кукла бобър. Куклата обикаля и задава въпроси и всяко дете я държи за малко. Той изобщо не схваща и иска той да държи куклата постоянно. Когато му взимат куклата, спира да отговаря на въпросите и губи интерес. Вкъщи е много спокоен и участваме заедно в много игри. Той в дг говори с преподавателите, но не и с децата. Разбрахме се да се видим пак октомври, като им казах, че тогава ако има проблеми, ще се обърнем към специалисти. Аз смятам сега да си се видим с такива, но не искам да знаят в дг, тъй като не искам да отрязва пътища на детето. Мъжът ми ме разкритикува, че съм им изнесла лекция за това как работи мозъка. Аз тотално съм се вманиачила по темата ранно развитие и проблеми, но другия път повече ще си мълча. На моите притеснения/обвинения да не го изолират, ме успокояваха доста. Та успях да си защитя детето, така се чувствам, но сега остава трудното - той да прави прогрес и да намерим специалист/измислим как да му помогнем. Проблемът е, че вкъщи е едно, а в дг - други условия. С разбирането чисто вербално според тях бил ок, което даже ме изненадва. Паниката ми идва от това, че нещата, които описват ми звучат спектърно...много подозрително се отнесоха към въпроса ми какво точно правят там, защото искам да го репетираме вкъщи:)))

Виолета, вчера си говорих с една приятелка, гимназиална учителка. Говорихме за едно дете с Аспергер ( има и behindertenstatus) и тя каза: в днешно време с Behinderung имаш само преимущества 🤣
Спектърът не е толкова страшен, има доста недиагностицирани, които са и неразпознаваеми в обществото.

Въпрос: някой давал ли е габа, колко мг и кога (сутрин,вечер)?

Аз съм давала габа. 2 г на ден последно давах. Разделени на 2 приема. Четох някъде, че трябва да има поне 6 часа между приемите и се спрях на 2 пъти, вместо 3, че пък трябваше и преди хранене.