Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Здравейте! Как процедирате, ако детето е отхвърлено/подигравано от други деца? (първи клас)
Заради "замръзването" в детска градина/училище той се държи много свито и странно- от всичко го е срам, участва само, ако го питат, сяда най-отзад. Не знам дали заради това, или заради натрапчивостта си в почивките, но още от втора-трета група има проблеми с приятелите. Тези, които той харесва (най-силните- лидерите), не го искат и той остава да играе с "аутсайдерите"/кротките (които не харесва, но никой друг не го иска). В детската се оплакваше, че само едно по-особено дете се хваща за него. Сега в училище едно момче е доста грубо, а няколко момичета шушукали постоянно и му казвали обидни неща понякога.
Учителката когато чуе, се намесва, казва, че няма да позволи разделение, че всички са приятели. Казвала "той иска просто да сте приятели", когато явно досажда и са груби с него.  Но те дебнат когато я няма (повечето почивки са разпръснати) и идват да го дразнят.
Каза, че момичето обиждало и мен (май нещо за якето ми, но не съм сигурна, че го помнеше точно).

Много ми е мъчно и не знам какви стратегии да предприема. Детето само си казва- "мамо, хайде да играем, все едно аз съм Х, а ти си аз", или обратното. И опитвам да измисля да изиграя нещо от типа- "не ме интересува, че не искаш да играеш с мен. Аз имам много приятели в квартала"; или "Престани, имам друга работа". Някакви неща в посока да не мълчи просто и да търпи, както е сега.
Относно да сподели с учител- постоянно казва " не ми харесва да изказвам" (новата дума за портене). Уважавам това, че от малък не "изказва" и не го натискам. Казах му само, ако нещо много го ядоса, поне тогава да си каже и да обясни, че не е еднократен случай "Х пак ми каза, че съм много бавен (например- не можа да ми каже точните думи), всеки ден ме обижда".
Като цяло не знам как е правилно да се защитава едно да не кажа тормозено, но подигравано дете. Не искам да го уча на агресия, повтарям му да се защитава, но с думи. Но кои точно думи и аз не мога да измисля. Какво кара неприятните деца да спрат да се държат лошо?
Класът иначе е малък и единен, няма агресивни деца, но явно той не може да се намести Има 1-2 приятелчета, с които все пак играе, но напоследък много говори за тези другите деца и явно става проблем

Здравейте,  наистина не знам към кого да се обърна. Търсих мнения за детски психиатри и така попаднах тук. Извинявам се, ако не е много на място.
Имам момче на 3г7м. Говори и от много рано, чисто физически се развива също добре и всичко си е на време. Много обича числа, може да брои до 100, на английски може да брои до 30. Познава буквите и т.н. Като цяло около нас всички му се радват колко е учен, но... Тревогите ми по него не са спрели откакто се е родил/роди се по-рано/. Като стана на годинка започнахме да се събираме с други майки. Тогава дори бебета, другите деца се събираха на килимчето и гледаха бебешките играчки заедно. Той винаги беше в перифвтията. Обикаляше,  изучаваше,  но странеше от децата.
Не след дълго се роди второто ни детето и за мен се отвори ада. Големият започна да изпада в пристъпи на ярост, тръшкане,  писъци,  лежане по земята, посягаше на бебето. Вече близо три години нещата не са по-различни. Много обича малкото,  но в общи игри винаги се изнервя и агресира силно към малкото. Удря го по главата,  хващал го е за гушата и т.н. Всички ме убеждават,  че е характер,  ревност. Но моето сърце не се успокоява.
От скоро ходи на градина. Няма проблем с адаптацията. Усещам го, че се напряга понякога като тръгнем на там , но иначе се държи мъжки. Госпожите много го хвалят, че е послушен, кротък и много знае числата. Да, но по отношение на контакт с децата нищо...Когато ходех да го  прибирам в топлите дни, той винаги си играеше сам на страна. Според мен към днешна дата нещата не са се променили много.
Въпросът ми е удачно ли е да се обърнем към психиатър директно? Имате ли опит с подобни неща. Най-мбого ме тревожи трудното влизане в контакт с други деца,  агресията към по-малкото дете вкъщи и това,  че трудно овладява изблиците на ярост.
Благодаря предварително

По-скоро психолог-терапевт.

Детето какво казва, защо не си играе с децата в ДГ?
Аз като дете също не бях много контактна, игрите на децата в ДГ ми бяха скучни и се занимавах сама с други неща.

Той конкретно не ми обяснява, че не играе. Знае имената на децата,  разказва ми кой какъв е и какво прави. Просто като го попитам на какво си играят,  той ми казва,  че си играе с конструктор,  с кола или нещо друго. Но разказът не включва други деца. А и това , че като прибирахме от двора винаги беше сам настрана,  ми говори,  че не играе. Според учителките е нормално. В 1ва група рядко си играели заедно.

И аз мисля, че до някаква степвн е нормално. На тази възраст все още не са способни да правят пиятелства и да играят дружно в колектив, това се случва с времето.
Това към братчето е ревност.
При всички положения консултация със специалист няма да е излишна, най- малкото, за да намерите начин как да се справяте с изблиците към малкото.

Сега прегледах коментарите назад в темата и се припознах и в дамата ronita.
При моят син положението е същото  - винаги иска той да печели, той да казва как ще се случват нещата,  той да избира какво ще се гледа. Ако нещо не съвпада с неговите виждания,  става страшно. Правил е велики циркове например,  защото без да искам първа съм натиснала копчето на асансьора вместо него. Супер териториален. Не дава да се пипат неговите вещи. Държи да се знае кое е негово,  кое на брат му,и не дава да се пипа негово. Общо взето, ако без да искаме стъпим на криво и не оправдаем очакванията му ни съсипва. Продавали сме с добро, с прегръдки,  стигали сме до наказания,  заплахи, дори изпращане сам в стаята докато не се успокои. Спира за малко и после пак си хваща неговото и започват писъци,  тръшване и т.н. От всичко това мисля,  че аз също вече се нуждая от специалист.

За мен това са нормални неща, които се израстват. Не е задължително да са обвързани с някакъв проблем.

Дано да сте права. Аз все пак взех решение да направим консултация със специалист. Близо две години все тръгвам и се отказвам. Дано намеря някакви отговори.

Консултация със специалист само може да ви бъде от полза, така че сте взели правилно решение. Но моят съвет е преди това много внимателно да проучите при кого да отидете.

Minimouse , погледни това и виж дали и 3те фактора са изпълнени:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Self-determination_theory

Не мога да се ориентирам точно за кои три фактора става дума.

автономност, социална обвързаност, компетентност

автономност:  чувството за доброволност във всяко едно негово поведение (да кажем доброволно да следва напътствия, защото е убеден, че са за негово добро)
социална обвързаност: значението, което имат другите за него и което той има за другите (дали се чувства приет, обичан, ценен)
компетентност: чувството, че има ефективно влияние върху нещата, които са му важни и респективно да достига до желаните от него резултати (да знае, че желае нещо и че може да го постигне)


Ако някъде нещо му куца и това води до тези ситуации.
Натискането на копчето на асансьора може да е свързано с автономността, но за мен скоро е с компетентността: Той е сигурен, че като натисне копчето и ще дойде асансьора. Явно не толкова често има такива успехи и затова настоява за тези дребни неща, защото знае, че 100% асансьора ще дойде, т.е. той ще има задоволяване на нуждата си от компетентност.

Аз къде ли не го водих. Няма оправия, пробвах с добро, с лошо и нищо не помага. Той си знае неговата. На 7 е, а се държи на 5, сякаш не разбира какво му се говори. Сега ходим на тези невротерапии, но нямам много надежда. А що се отнася до мен, мисля че вече нямам нужда от специалист, защото съм направо за лудницата.

P.S. Момичета, тези от Вас, които ходят на неврофийдбег, моля да споделят резултати.

Ronita, децата са едни огромни ходещи антени, които успяват да “хванат” всички емоции на родителите. И не само това - те ги отразяват.
За жалост често негативните. Те са индикатор за някакъв проблем.

Спри да водиш детето по терапии, иди ти. Не те нападам или нещо друго, ако попаднеш на добър терапевт, сама ще видиш къде ти самата саботираш комуникацията с детето.
Трудно и болезнено е, но пък и много облекчава. И промените се забелязват бързо.

Потвърждавам. Аз засега се справвм без терапия, но с много разбиране и глезене на мен самата (оставам сама при всяка възможност, за да презаредя). Открих, че колкото съм по-изнервена и по-“черно” мине детето в очите, толкова по-лошо е поведението му. И обратно, ако не се връзвам и просто чакам с разбиране да му мине поредния бяс, след това сме в относителен покой…
Много качествено време с детето, в любими и за двамата занимания, без очаквания, при нас върши чудеса.
Не че не водим ежедневни битки, но второто дете някак много ми помогна да се разгранича от първото. Приемам го, какъвто е, без обвинения към мен самата или него. Когато успея.