Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

При нас е аналогично положението. Даже си мисля, че глутена също играе роля, защото когато прекали с него - примерно 2 парчета пица и десерт - нещата стават неконтролируеми. Не е точно от половин лъжица при нас, но някак се наблюдава някаква свързаност.
За екранното време влизам да питам. Днес стана нещо страшно като му взех телефона. Уж има родителски контрол, телефонът се изключва от 21 до 8, няма игри на телефона и пак е успял да направи над 3 часа - на гугъл мапс, спотифай, вайбър, камера, галерия и т.н. Още със ставането сутрин се взима телефона и докато не му кажа да го остави и да се измие и облече - няма да го направи. А може би това е нормално поведение за тийнейджър.....Не знам, не ми се мисли ако имаше игри. Вечерта трябваше да разпечатам едни неща за училище от телефона му и го взех, изключих родителския контрол, за да ги разпечатам и той като обезумял започна да ме дърпа, за да си вземе телефона уж само за малко, само нещо да видел. Стана страшно, настанаха викове, обиди по мой адрес и т.н. .Но истински се уплаших. И не знам какво да правя с тези екрани. Хем знам, че забранения плод е най-сладък, хем как да му махна родителския контрол като ще стои денонощно и нито ще чете, нито ще учи. Очевидно не е строго ограничаван, 3 часа е бил днес (обикновено лимита е час и половина - два) и пак се държа като обезумял. Сигурна съм, че ключът се крие в допамина. Брат му не е така. Взима телефона веднъж на няколко дни, играе малко и го зарязва. Няма нужда от това удоволствие, усеща се, че му харесва да играе, но някак няма нужда от това. А големият е все едно гледате как някакъв звяр, който е стоял 3 седмици гладен, се нахвърля над плячката си. Просто изпада в някакво състояние, ни приема, ни предава, зомбиран и ако му го отнемеш изпада в истерия. Затова го ограничавам и като няма екрани  е супер, но сега му го искат за училище. Искат класруум, школо, искат вайбър и нещата не добиват добър вид за мен. Мислех си да отида на среща с психолог, аз сама, за съвети как да се справя с това, но то не е обикновена екранна зависимост. Има нещо общо с този пуст допамин.

Това с телефоните за съжаление е така масово при всички деца, особено при момчетата (там най-често за игри).
Но то и възрастните често имаме проблем с времето, прекарано пред телефона.

Моето съвсем скоро ще мине в групата на тийн. Нейните съученици вече са там. Казва ми, че в междучасията децата са основно с телефони. И вкъщи вечер до късно. И се навъртат 3 часа, та и повече. Ние слагаме лимит и на училище ходи без телефон. Ако и при вас ходи с тел на училище времето от 3ч бързо ще мине. Но пък детето е гледало гугъл мапс, във вайбър е имало някаква комуникация. Т.е. не е играл игри, които да го  изнервят.

Здравейте, в темата има ли деца и с дислексия? Много отдавна ми се върти в главата, че детето ми може да я има, и сега се вкарала във филма, че е и с дислексия.
Също така имате ли опит/препоръки с частни училища в София, където обръщат внимание на такива деца и нямат проблем да работят с тях?

Всъщност се оказва, че и във вайбър има игри и той стои на тях. Ходи с телефон на училище, но те им ги искат, понякога ги ползват за часовете. Там не стои обаче, сутрин като стане докато тръгне доста време стои, 30-40мин, което за 7 сутринта ми се струва много, а после следобед/вечер се прави останалото. Но игри не играе през седмицата точно заради изнервянето, само тези на вайбър, които намери и явно успя да хакне "системата"

В “Българско школо” в прогресивни паралелки мисля, че биха приели. Има “различни” деца, има такива доста назад от “стандарта” за възрастта и не е проблем. Може да видите и Фюжън

Моето, но не сме от София.

Мерси. Имам спомена, че вашето нали е било в прогресивна паралелка и не е напреднало особено, заради това сте го изместили в обикновена. На мен прогресивното образование ми се струва недобра идея за такива деца, но може и да греша, нямам опит.

Да, но уви в най-лачените академични училища не биха приели дете със затруднения. Ние се разминахме на косъм, от следващия набор няма класически паралелки в Школото и ни приеха едвам. Но с четенето моят няма проблем, нито с дисциплина или материал, само с концентрацията (което пак води до изоставане с материала, но в поносими граници).
Зависи дали търсите спокойствие и внимание или напредък и НВО резултати. Нямам отговор кое е правилно. Каквото и да реша за децата, все чувствам вина накрая, че е можело и по-добре да го измисля…

О, все едно за мен пишете, и аз постоянно съм на кръстопът и постоянно изпитвам вина. Разбира се, бях се насочила към академични училища, като човек, който цял живот е учил много, очаквах и детето ми да е такова. Уви, не е, за лошо или за добро. Много е умен, но концентрацията му куца. Отказва се при по-трудни задачи, а всъщност може и тях, направи ли ги веднъж му стават лесни и няма проблем. Най-концентриран е сутрин, тогава е машина направо в сравнение с остатъка от деня, когато хваща две, три неща и бързо ги захвърля. Бързо му става скучно, и започва да отлага и да не иска да работи. На моменти е мотивиран, на моменти - изобщо не. Като знам колко може, и колкото много се занимавам с него, ако не се отказваше така, щеше да е на едно много високо ниво за възрастта си.
Нямам представа дали има дислексия, но съм се вкарала и в този филм. Доскоро не искаше да чете, защото му е трудно. Вчера започна да чете, успя да прочете няколко изречения, но от това нищо не може да се каже.
Напоследък започвам да мисля все повече и повече, че за него една подкрепяща среда, с отговорни учители, които знаят как да подходят към такива деца, с едно все пак прилично ниво на обучение (дано има такива училища - въртят ми се в главата Светлина, Мапъл Беар), би била в пъти по-добре за него отколкото академични училища тип Азбуки (ако изобщо то е академично, но ми се струва по-трудно от гореизброените), към което аз съм се насочила.
Вие какво решихте за второто дете? Аз него направо смятам да го запиша в детска градина с училище или в детска градина с добра подготовка.

Все едно за моето дете пишете ) И той сутрин е поносим, стегнат, даже бързо се облича. Но следобяд става кошмарен като поведение… За него избрах средно академично за начален етап (тоест не е в училищата, където ги скъсват от учене, но и са с доста амбициозна учителка, която си изисква).
За второто дете, то е прието в общинска градина в момента. За предучилищна се колебая между Шилер и Школото. То е много различно дете, сама сяда да си оцветява, помни стихове лесно, така че се бях засилила към най-академичните и отписала Прогресивни. После се замислих, че такова дете ще вирее добре и в прогресивни, всичко ще й е лесно и съм на кантар… Малко нечестно ми се вижда да е пак в държавно, а и тя иска при батко си. Тепърва ще се терзая там )

Как върви учебния процес?

Кажете дали ползвате хомеопатия и каква. Някой да има наблюдения успехи?

Моят е 4 клас. Тази година наблюдавам положителна промяна. Трудно му е все още, но поне сяда да пишем домашни без особена съпротивата, предните години беше кошмар - или не мога да го накарам да седне или като седне нищо не прави, просто си седи и пуфти.
Най-големи трудности има с английски.

Сестра му научи и написа по 3 предмена, още не е написал полавин страница.