Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

  • 54 374
  • 627
# 360
Аз ви разбирам напълно. Детето е малко и ваша грижа е да му помогнете. Понеже съм минала по този път ви казвам от опит - трябва специалист/и, които да работят с детето извън училище. Къде и как точно - вие ще си решите. Ако я оставите без помощ, детето няма да върви добре, затова действайте сега и веднага.

Точно на това мнение съм и за това пуснах първия си пост тук с надежда ,че някой би ме насочил към какъв специалист да се обърна .
От Пловдив сме.
Виж целия пост
# 361
Ерготерапевтите дават упражнения за пресичане на средната линия за изграждане на връзките между двете полукълба и много още други неща, това съчетано с логопед ще свърши чудеса. Изгледайте това, че не намерих за по - голяма възраст сега. Ще се изяснят някои неща, потърсете клипчета, много неща вкъщи може да правите като игри :
https://www.youtube.com/live/yNva4hIz4v8?feature=share
Пловдив е голям град, питайте за препоръки сигурно имате някаква група във Фейсбук, вижте с лупичката  с ключови думи за такива специалисти.
Виж целия пост
# 362
Има я в knizhen-pazar.net
Виж целия пост
# 363
Оставам линк към статия, която може да е полезна:
https://chudesa.bg/318-nai-chestite-nepravilno-postaveni-diagnozi-pri-deca/
Виж целия пост
# 364
.
Виж целия пост
# 365
Здравейте!
Отдавна ви следя, но не съм се включвала. Имам син на 12. Според мен е с хиперактивност. От ДГ има трудности със спазване на правила, импулсивен, бързо избухлив. Сменяхме детски градини, след това класове. Тази година е в пети клас и нещата не са лесни, както и очаквах.
Въпросът мине свързан с насока за специалист, които да потвърди моите съмнения и да избягам от стигмата на най-лошото дете. Ходил е при няколко психолога, но в индивидуална работа е спокоен и не проявява такива характеристики. Проблемите са в група, клас. В момента продължава работа с психолог, но нещата се случват бавно.
Забележките от учителите обаче са ежедневие, по няколко. Интересно е, че са от учители, които говорят тихо и са много спокойни.
Имате ли препоръка за специалист в региона Търново, Русе, който да извършва диагностика?
Не че не съм правила десетки тестове самостоятелно, но ми се иска да чуя някой, който има опит с ХАДВ.
Виж целия пост
# 366
Някой има ли опит с логопедични и психологични кабинети " Слънчице " Пловдив?
Линк : http://logopedplovdiv.org/
Виж целия пост
# 367
Оставам линк към статия, която може да е полезна:
https://chudesa.bg/318-nai-chestite-nepravilno-postaveni-diagnozi-pri-deca/
И аз онзи ден четох тази статия. Много е полезна.
V11 не съм от Пловдив и не мога да помогна. Моето дете е също като твоето. Хем е кротко в клас, хем вниманието блуждае, фокусът го няма, импулсивно работи по тестове. Най- често влияние и оказва околната среда, присмех от съученици, промяна на обстановка, на реда. Ако всичко е подредено, резултати има, има ли промяна, вниманието е отлетяло, и не само в клас. С порастването при нея нещата се успокояват. Аз мисля, че също е важно такива деца да не попадат в елитни паралелки и амбициозни учителки. Те дапълнително натоварват детето и семейството. От 5 клас нагоре са различни учители, не се гледа да има само 6 и за нашите деца става по- лесно. Вече има и други като тях.
Виж целия пост
# 368
Следя един психолог от Пловдив Теодора Пумпалова във Фейсубк - тя май е специалист в ранно детско развитие. Но нямам никакви реални отзиви за нея.
Виж целия пост
# 369
Здравейте!
Vi11, моят четвъртокласник също отговаря напълно на вашето описание, с тази разлика, че е винаги готов пръв с домашните в занималнята. Постоянно му говорим с госпожата да не бърза, че това не е състезание. В един момент започна да се хвали с постижението си да приключва с домашните втори, трети, пети и т.н. Но грешките от недоглеждане и бързане са безкрай. При диктовки или препис, пише например "къщаа", забравил че е написал А и пише още едно. Бях в потрес, как може да забравиш, че току що си я написал тая буква. Пропуснал букви, пропуснал цели думи, започнал изречение с малка буква, а произволна дума в изречението - с голяма. Просто не е там в мислите си.
По разказвателните - чете и нищо не разбира. Казвам да го прочете пак, нищо не разбира. Пак - нищо не разбира. А не е някакъв сложен текст. Просто думи, в които не вниква и чете машинално, а докато чете, спира и ме пита утре какво ще яде примерно.

Разсеяност - аз също съм разсеяна и често губя вещи, ключове, но той покорява върхове с тази разсеяност. Няма ден, в който да си оправи раницата без да е забравил нещо или взел нещо ненужно. Карам го сам да я оправя, но винаги минавам след него. И винаги някоя тетрадка е останала в училище забравена. Няма ден просто. За справка малкият ми син няма ден, в който да е забравил нещо, но двамата са като деня и нощта. Отдавна вече не ги сравнявам. Губи си ученическата карта 2 пъти, сега я пазя в мен за матурите. Губи тетрадки, несесери, чипа за вратата в училище...

Решението - ходи на частни уроци при уникални педагози по важните предмети - български и математика. Направиха чудеса с него, не вярвах да започне да се справя толкова добре. И положението сега е - на урок пише без грешка, четливо и красиво, в училище грозно, бързо и с грешки. Поне знам; че може, просто не иска. Той не може да учи в група, клас или на курс, защото се разсейва. Трябва да е сам с учителя. Не знам какво ще прави в 5ти клас, не може да ходи на уроци по всичко. Трябва ние да учим с него, защото няма ли човек, който да го връща в настоящето, просто не върши нищо. Стои и гледа тавана, замислен.

Избухването - става за секунди. Обижда, вика, отговаря, блъска...просто мълча и чакам да премине. След 5мин е друго дете и идва да се извинява. Искам да се справи с този гняв, да се научи да се контролира, но не знам как.

Екраните - гледа около 30 до 60 мин телевизия дневно. Понякога играе на телефон. Вманиачава се, не може да спре, вглъбява се, не те чува и вижда, просто се изключва от настоящето. Всяко спиране на екран е съпроводено с ядосване, викане, блъскане, никога не е достатъчно. В дни без екрани се държи много по-уравновесено, старая се 1-2 дни седмично да са такива. Гневен е, че неговите приятели играят постоянно на телефони, а само ние го ограничаваме. От там идва голям гняв. Но оставя ли го неограничено, ще изкара 7 часа на екрана (пробвано).

Спокоен е когато прекарваме време заедно, играем настолни игри, излизаме сред природата, когато му обръщаме много внимание да си говорим, обясняваме, споделяме..тогава е добре. Като учим заедно понякога е добре, да прочетем заедно урока, да си го разкажем един на друг, да споделя нещо интересно във връзка с урока...Просто трябва да му е интересно и да му се обръща индивидуално внимание. Това е ключа за нашето дете, не му ли е интересно - край, не го търси, вече си мисли за друго.

В "Слънчице" ходи познато дете и са доволни.
"Умен, но разсеян" я има в пловдивската библиотека, аз също съм от тук и ще я взема да я прочета. В момента довършвам "Разпилян ум" и няколко книжки на Франсоаз Долто.
Виж целия пост
# 370
Здравейте!
Vi11, моят четвъртокласник също отговаря напълно на вашето описание, с тази разлика, че е винаги готов пръв с домашните в занималнята. Постоянно му говорим с госпожата да не бърза, че това не е състезание. В един момент започна да се хвали с постижението си да приключва с домашните втори, трети, пети и т.н. Но грешките от недоглеждане и бързане са безкрай. При диктовки или препис, пише например "къщаа", забравил че е написал А и пише още едно. Бях в потрес, как може да забравиш, че току що си я написал тая буква. Пропуснал букви, пропуснал цели думи, започнал изречение с малка буква, а произволна дума в изречението - с голяма. Просто не е там в мислите си.
По разказвателните - чете и нищо не разбира. Казвам да го прочете пак, нищо не разбира. Пак - нищо не разбира. А не е някакъв сложен текст. Просто думи, в които не вниква и чете машинално, а докато чете, спира и ме пита утре какво ще яде примерно.

Разсеяност - аз също съм разсеяна и често губя вещи, ключове, но той покорява върхове с тази разсеяност. Няма ден, в който да си оправи раницата без да е забравил нещо или взел нещо ненужно. Карам го сам да я оправя, но винаги минавам след него. И винаги някоя тетрадка е останала в училище забравена. Няма ден просто. За справка малкият ми син няма ден, в който да е забравил нещо, но двамата са като деня и нощта. Отдавна вече не ги сравнявам. Губи си ученическата карта 2 пъти, сега я пазя в мен за матурите. Губи тетрадки, несесери, чипа за вратата в училище...

Решението - ходи на частни уроци при уникални педагози по важните предмети - български и математика. Направиха чудеса с него, не вярвах да започне да се справя толкова добре. И положението сега е - на урок пише без грешка, четливо и красиво, в училище грозно, бързо и с грешки. Поне знам; че може, просто не иска. Той не може да учи в група, клас или на курс, защото се разсейва. Трябва да е сам с учителя. Не знам какво ще прави в 5ти клас, не може да ходи на уроци по всичко. Трябва ние да учим с него, защото няма ли човек, който да го връща в настоящето, просто не върши нищо. Стои и гледа тавана, замислен.

Избухването - става за секунди. Обижда, вика, отговаря, блъска...просто мълча и чакам да премине. След 5мин е друго дете и идва да се извинява. Искам да се справи с този гняв, да се научи да се контролира, но не знам как.

Екраните - гледа около 30 до 60 мин телевизия дневно. Понякога играе на телефон. Вманиачава се, не може да спре, вглъбява се, не те чува и вижда, просто се изключва от настоящето. Всяко спиране на екран е съпроводено с ядосване, викане, блъскане, никога не е достатъчно. В дни без екрани се държи много по-уравновесено, старая се 1-2 дни седмично да са такива. Гневен е, че неговите приятели играят постоянно на телефони, а само ние го ограничаваме. От там идва голям гняв. Но оставя ли го неограничено, ще изкара 7 часа на екрана (пробвано).

Спокоен е когато прекарваме време заедно, играем настолни игри, излизаме сред природата, когато му обръщаме много внимание да си говорим, обясняваме, споделяме..тогава е добре. Като учим заедно понякога е добре, да прочетем заедно урока, да си го разкажем един на друг, да споделя нещо интересно във връзка с урока...Просто трябва да му е интересно и да му се обръща индивидуално внимание. Това е ключа за нашето дете, не му ли е интересно - край, не го търси, вече си мисли за друго.

В "Слънчице" ходи познато дете и са доволни.
"Умен, но разсеян" я има в пловдивската библиотека, аз също съм от тук и ще я взема да я прочета. В момента довършвам "Разпилян ум" и няколко книжки на Франсоаз Долто.
Доста от нещата в поста ти отговаря на дъщеря ми!
Не и ли е интересно-забрави !
Грешките в писането са абсолютно същите като при вас .
Разликата е ,че тя не се гневи ,а започва едно реване и сърдене за всяко нещо.
Книгата 'Умни ,но разсеяни' вече си я купих. Както и ' Разпилян ум ', сега довършвам една друга на различна тематика и започвам тези.
Ще обмисля още малко нещата и ще преценя дали да не се обърнем към "Слънчице"
Виж целия пост
# 371
Raffaella_, точно "не е там в мислите си". Госпожата не може да завладее мислите, а децата в класа. Когато госпожата не допуска говорене по време на час, нещата са добри, има ли шум, мислите са другаде, но не и в час. На моето дете до  4- ти клас често се случваше на тест, чете въпрос, разсее се, вдигне глава и после пише отговора където и падне, под друг въпрос. После на празното място пише друг отговор.
Виж целия пост
# 372
Здравейте борбени мами, чета форума от скоро много полезна информация се набавя от споделеното от всички ви, като методи, техники, медикаменти, добавки и различни терапии. Искам да попитам има ли от вас запознати, които имат информация и наблюдения за процедури в барокамера при деца с хиперактивност? Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 373
Aз знам, че има ефект при аутисти. Ще ми е интересно да науча дали наистина има ефект и при хиперактивни, но се съмнявам.
Виж целия пост
# 374
Здравейте борбени мами, чета форума от скоро много полезна информация се набавя от споделеното от всички ви, като методи, техники, медикаменти, добавки и различни терапии. Искам да попитам има ли от вас запознати, които имат информация и наблюдения за процедури в барокамера при деца с хиперактивност? Благодаря предварително.
Преди няколко години се бях засилила да водя дъщеря ми на барокамера, но от други родители на деца с хиперактивност разбрах, че при тях хиперактивността се е повишила след барокамерата. На деца с аутизъм се отразява добре. Няма как да разберете как ще е при вашето дете без да сте опитали. Моят съвет е да се възползвате от лятната ваканция и да пробвате. Дори и да ескалира хиперактивността, то ще е временно и ще отшуми. Аз също планувам през лятото да опитаме някои процедури, включително барокамера.
С медикаментите много внимавайте.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия