Нормално ли е да не иска да живеем самостоятелно?

  • 18 343
  • 668
# 405
А сега плановети ти какви са? При вашите ли оставаш или ще търсиш самостоятелна квартира близо до тях?

Моя съвет е да си на квартира /докато можеш/ и ако така го усещаш да кажеш на мъжа ти, че за сега вратата е отворена за него. За сега ... След като си се изнесла, казали сте си тежки слова - връщане няма. Така, че натиски, приказки, обвинения - просто бъди глуха за тях и не коментирай. Ако искаш - ела!

Но си признавам, че според мен в момента малко ни манипулираш и търсейки подкрепа от форума представяш нещата по-различен начин от началото...
Виж целия пост
# 406
Ако имате финансова възможност и той въпреки това настоява да е при мама и тате....не е нормално.
Всички съжителства с роднини завършват с влошени отношения или развод. Те хората са го казали....две жени в една кухня....

Няма лошо от съжителството с роднини. До едно време. Идва момент, когато всеки трябва да си поеме по пътя, освен ако не е в безизходица и няма къде да отиде. Случаят не ми се струва такъв.

Четох една статия как в Япония изгонили седемнайсет годишно момче от домът му, защото му било време да е самостоятелно. Там стават пълнолетни на двайсет. Направо се шашнах. После гледах видео как шест годишно момиченце сменя три влака за да отиде на училище.
Викам си, къде сме ние, та да се сравняваме с японците. После си помислих защо да не се? Човек трябва да се стреми да израства. Никой не печели от това родителите да държат детето за ръка след като вече не е дете, това са доста сбъркани представи за грижа.
Виж целия пост
# 407
Мъча се да си обясня защо родителите биха предпочели 30-годишният им син да живее с тях.
Ами, може и да не го предпочитат. Може да им се струва неизбежно, ако той и жена му не печелят кой знае колко, поне според родителите. А и може да очакват, че инициативата трябва да дойде от "децата", да не излезе, че ги гонят.

В България наистина има криворазбрана родителска грижа. Общоприето е родителите да са всеотдайни и да зачеркнат себе си, за да се посветят на милите рожби, та било то и МНОГО пълнолетни. Не знам как е в Япония, но в Западна Европа изобщо няма такива нагласи.
Виж целия пост
# 408
А сега плановети ти какви са? При вашите ли оставаш или ще търсиш самостоятелна квартира близо до тях?

Моя съвет е да си на квартира /докато можеш/ и ако така го усещаш да кажеш на мъжа ти, че за сега вратата е отворена за него. За сега ... След като си се изнесла, казали сте си тежки слова - връщане няма. Така, че натиски, приказки, обвинения - просто бъди глуха за тях и не коментирай. Ако искаш - ела!

Но си признавам, че според мен в момента малко ни манипулираш и търсейки подкрепа от форума представяш нещата по-различен начин от началото...
Не манипулирам никой.. Не мисля че има за какво да манипулирам... Казвам нещата, от моята гледна точка... Всеки има право на мнение по този въпрос.. Но поне според мен е нормално да не живея при неговите родители, ако искам да създавам семейство с него... Нито при мойте... И при положение че всеки във своя дом е господар и заповядва на останалите... Искам и аз да имам собствен дом, в който аз да се разполагам и да казвам как да стават нещата...
А когато му казах на квартира отделно, той каза че нямало как да стане... Ами за момента мисля че по-добре да седя при родителите ми
Виж целия пост
# 409
Е, то щом са ти казали, че не си добре дошла в дома на майка му и да не се връщаш, е логично, че изборът ти е между родителите ти и на квартира. Аз ако съм бременна, бих се върнала при родителите, щом съм в добри отношения с тях, не само поради финансови съображения. Хубаво е да има някой да ти помогне, ако се наложи да влезеш непланирано в болница, а и след раждането, живееш ли сама, значи да нямаш и минута, в която можеш да отидеш някъде без детето.
Виж целия пост
# 410
Мъча се да си обясня защо родителите биха предпочели 30-годишният им син да живее с тях.
Ами, може и да не го предпочитат. Може да им се струва неизбежно, ако той и жена му не печелят кой знае колко, поне според родителите. А и може да очакват, че инициативата трябва да дойде от "децата", да не излезе, че ги гонят.

В България наистина има криворазбрана родителска грижа. Общоприето е родителите да са всеотдайни и да зачеркнат себе си, за да се посветят на милите рожби, та било то и МНОГО пълнолетни. Не знам как е в Япония, но в Западна Европа изобщо няма такива нагласи.

Едно е да се разбираш с родителите и те да са всеотдайни, да живеете близо един до друг, да се чувате и виждате всеки ден. Друго е при положение, че работиш, имаш връзка, деца, това онова, да живееш при родителите си и да затормозяваш и себе си, и тях.
Да не говорим, че всеки си има свои нужди, естетически виждания, хигиена и така нататък. Аз не бих се навила да ползвам чужд сервизен възел с чужд мъж, нито да оставя майка ми да ходи там, дето ходи мъжа ми - елементарни обноски. Никой не ще да си пилее парите по квартири и всеки предпочита собствена къща/апартамент, но и всеки трябва да си даде сметка, че другият може да има нужда от лично пространство и въздух.
Виж целия пост
# 411
Още въпроси със защо имате ли? Ако не, предлгам  да се премине към действия по типа връщане на  бебето там, отдето се е явило. С активна помощ от бг мама.
Момиче, виждам, че се пънеш като магаре на мост, от което нямаш ползи. Да, понякога се случва млада булка да живее при свекърва, понякога - на други години пък да я прибере в къщата си.
За да ти се подреди животът най-малко стига да питаш разни чужди були кое е нормално.
Виж целия пост
# 412
Още въпроси със защо имате ли? Ако не, предлгам  да се премине към действия по типа връщане на  бебето там, отдето се е явило. С активна помощ от бг мама.
Момиче, виждам, че се пънеш като магаре на мост, от което нямаш ползи. Да, понякога се случва млада булка да живее при свекърва, понякога - на други години пък да я прибере в къщата си.
За да ти се подреди животът най-малко стига да питаш разни чужди були кое е нормално.
Всеки има собствено мнение по въпроса.. Аз предпочитам да не седя при свекърите си, при все че имам възможност да съм самостоятелна... Другото, което мога да ви кажа е, че след като няма разбирателство, няма как да има спокойствие и безпроблемно съжителство..
Достатъчно съм голяма и мисля че сама мога да преценя, за какво да се пъна и от какво имам полза..
Виж целия пост
# 413
Мъж, а и изобщо човек се управлява с отношение, ти се пъни като искаш.
Не знам колко си голяма, но пропускаш, че си семейна, тоест - две е различно от едно и ти трябват повечко умения, търпение и смирение, за да си водиш мъжа както ти искаш.
Виж целия пост
# 414
Потребител, по принцип смятам, че можеш да си купиш собствено жилище и евентуално мъжът да дойде при теб. В смисъл да не се карате и разправяте със свекърите, да не се нагнетява тежка обстановка между вас. Поне аз така бих постъпила.
Виж целия пост
# 415
Тя и 5 имота да си купи, той няма да отиде да живее при нея, защото са стигнали до етапа да си правят напук и да си мерят инатите, вместо да търсят решение на проблема и да се споразумеят.
Вече и роднините охотно са влезли във войната, та надежда за нормално семейство не виждам никаква. Защото егото им е по-велико от добруването на детето.
Виж целия пост
# 416
Авторке, ти разговаря ли с него, след като се изнесе.
Въобще, как виждате съвместно бъдеще извън фундаменталната неразбория.
Подозирам, че и двамата си стоите на инатите, а едно дете ще ви свързва неизбежно в близките 20 години. За него как говорите?
Виж целия пост
# 417
А нужно ли е да говорят заедно за детето?
Виж целия пост
# 418
Не знам защо се именува напълно нормалното желание за самостоятелно живеене като инат. Авторката е пробвала да живее по неговите правила, видяла е, че не става, и това е. От отсрещната страна не среща никакво разбирателство и желание нещата да се случат. Да се насилва да търпи какво ли не за да се доказва на някакви форумни деятелки колко не се инати, не виждам смисъл. Да се надиграва с мама на нейна територия кой ще успее да изманипулира синчето по-ловко, също.
Виж целия пост
# 419
И аз това се питам.

Скрит текст:
при такова разминаване на ценностните системи, на мястото на авторката бих направила аборт. Не бих искала нищо да ме свързва с този човек. А и на 28 години да си дам шанс да срещна наистина подходящия. Но това съм аз. Не съветвам никого да прави като мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия