МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

  • 43 567
  • 485
# 105
Аз поради сериозни дефицити навремето от здрава семейна среда винаги съм искала да компенсирам със собствено голямо и сплотено семейство. И с такава лекота го постигнахме, а ми е много болно такива коментари като ми развалят идилията на душата. Влияя се, няма как да не се повлияя. Но пък скоро мъжът ми ме чакаше пред аптеката с бебешката количка и двамата батковци и един възрастен човек спрял и го заприказвал и специално ме изчакал да изляза от аптеката, за да ме поздрави за смелостта Simple Smile викам си ето- веднъж и това да се случи Simple Smile но като се замисля не можем да очакваме подкрепа от обществото като няма такава от държавата. Като се започне от смешната схема с еднократната помощ, която за второто е по-висока, а за третото- по-ниска (не раждай повече от 2, нали?!) и се продължи към почти нулевите преимущества за многодетните родители.
Виж целия пост
# 106
Наистина, отрицателните реакции за "многото" деца, които описвате са.... ррррр, направо настъхнах. Моите са ученици вече и по-рядко излизам с тримата едновременно(а като излизаме е из квартала, където вече ни знаят), та скоро не ми се е случвало да ми се чудят. Затова пък ми се е случвало възрастни баби са да ми кажат браво, и да кажат и аз имам/х 3 деца. И сами ме питат колко деца имам покрай продажбите на мед като спрат при мен на приказка и после разказват как преди е било нормално това. И как няма да е. При вече покойните ми баби и дядовци, единия ми дядо е имал 2 сестри, другия бил най-малкия от 8 деца, едната ми баба и била с 4 или 5 братя, само другата е с 1 брат само. И като сме говорили с мъжа ми, за неговите баби и дядовци важи същото. Всички идват от многодетни семейства. Само поколение по-късно нещата рязко се променят. И после ще се вайкаме за демографски срив. Ами ще има, как няма да има такъв. Като са се наплашили всички от децата. Ще кажеш, че са някакви чудовища. Хаха.
Виж целия пост
# 107
При мен също отдавна не е имало коментари, но и трите са големи. По-високи от мен и рядко вече обикалям някъде с трите, а в квартала всички си ни знаят.
Навремето при информацията затова, че съм бременна с малката и двете семейства не реагираха особено положително. Тъй като сами си гледахме близначките и след това малката, не ме е притеснило, а и като цяло след това се извиниха, с оправданието, че те за нас мислели.
Около мен между другото повечето ми приятели или познати са с поне две, а половината от тях и с три деца. Шефа ми също е с три, така че няма негативни коментари по въпроса ни най-малко.
Във връзка с работата, само по време на майчинството не съм работила, което при мен е и само два пъти.
Както и malinkap писа не виждам защо някой трябва да се меси в решението на едно семейство колко деца да има и кой работи или не.
На мен винаги ми е било пък смешно, как се предполага, че майката след определена възраст на децата все още не работи или не изкарва пари. При поредното отскачане до Пирогов с едната близначка навремето лекарите почнаха да подпитват какво работи таткото за да  издържа три деца. Учудено ги попитах, защо не питат аз какво работя?
Вече съм на 40 г, майка ми ме е родила на толкова, бих си родила още едно бебче ако се получи, но целенасочено не бихме действали за дете. И аз като други родители, за които се спомена вече се възползвам от това, че децата са големи и може и сами да се оправят като цяло Simple Smile
Виж целия пост
# 108
При нас е по-различно, едната ми баба е била само дете, а другата 6 и съответно тази втората е родила едно дете и е мърморила за едно внуче, защото е бил много трудно животът с 5 братя и сестри.Та си мисля, че по-скоро това се е случвало заради голямата детска смъртност, работата по полетата на село, където е трябвало работна ръка.
Виж целия пост
# 109
Честно казано единствено такива приказки биха ме впечатлили и обидили ако са от близките ми хора -майка, баща, брат. Тези които ме познават знаят, че наумя ли си нещо, няма сила, която да ме спре Wink  Всички останали да си говорят каквото искат изобщооо не ми пука, случвало се е от един колега, но по-скоро ми се прииска да му шибна един отколкото да ме е обидил. В повечето случаи обаче хората ни се радват. А и около нас доста семейства са от графата многодетни.
Виж целия пост
# 110
Почти всички са ни се радвали на многото деца - роднини, съседи, приятели. Изключение прави жената на един от братовчедите на мъжа ми, която дойде да види за първи път най-малката и попита: "Ти на колко я роди? На 40? Абе, вие живи ли ще бъдете да я отгледате?!"... Не е странно, че не сме особено близки с тях.
Но пък беше забавно, когато правех резервации за почивка. Като кажех, че става дума за семейство с 4 деца, имаше леко заекване от другата страна. 
Grinning
Виж целия пост
# 111
И при нас имаше една братовчедка на мъжа ми, която ни каза, че сме  много "смели". Същата на 40 роди второ от втори мъж, а първото и беше на 20. Някакси не забеляза този факт от биографията си. Обаче не и обърнах особено внимание, тъй като не съм близка с нея.
Виж целия пост
# 112
Хората са много нетактични, даже груби понякога. Но аз (от личен опит Wink разбрах, че е точно толкова нетактично да коментираш, че някой има само едно дете или изобщо няма, както и за повечето. Но ... човещинка. Всеки мери с неговата мярка! Аз съм едно дете и съм много щастлива, че имам три. Може би 4 щеше да ми е в повече и се радвам, че не се изправих пред такова предизвикателство.
Виж целия пост
# 113
Здравейте и от мен, на близо 30 години съм, а от половин година съм майка на 3 момиченца. Голямата ми дъщеря е на 2 г. и 2 м., а близначките ми са на 6 месеца. Искахме две деца с малка разлика, но очевидно ни се падна друго. Винаги съм искала голямо семейство, но определено първите месеци бях в жесток ступор. Чак сега започнах истински да се радвам и осъзнавам какво богатство имам.
Единствено ми е малко трудно да преодолея чувството за вина - все мисля, ще игнорирам някое от децата. А иначе отношението на хората е двуполюсно - повечето ни приятели много се зарадваха като разбраха, но впоследствие леко ни задраскаха от живота си под претекст, че с три деца ще ни е трудно да излизаме и т. н. То наистина не е много лесно, но намираме начин.
Виж целия пост
# 114
Мами, доста отдвана не съм се включвала, с интерес ви изчетох! Simple Smile (Януари и февруари са ми тоооолкова натоварени в работата!)

sweetkids, не знаех (или не помня), че имате толкова вълнуваща история с 3тото раждане! Simple Smile Супер, като на филм.

illicit22, нашите големи батковци са с 2г5м разлика. Определено не ти е лесно на теб в момента, знам го от опит, но с времето става все по-леко! Помня, че когато малкият тогава (т.е. средният) стана на 3-4г мнооого ми олекна на мен - вече разбираше много неща, започна сам да си мие ръцете, да ходи до тоалетната, отделно баткото по своя инициатива го обучаваше (че не трябва да пипа ножовете в чекмеджето и разни такива). Сега пък са вече тийнейджъри и им е скучно да ходим на вилата, на разни събирания с приятели, та вече често се случва да излизаме само с малкия. При вас са 3 деца с много близка възраст и като поотраснат ще са си голяма комбина. Simple Smile
(На мен ми е било мечта много години за 2 момиченца-близначки Heart.)

И някак си ми се скапва настроението, особено на работа мениджърът като се изцепил “Я питайте тя дали знае какво е контрацепция”...
Това пък е направо отвратителен коментар и говори много зле за въпросния "мениджър". Че това си е лична работа кой как и дали се пази и колко деца иска и има.

Дааа, по въпроса с почивките е забавно и малко солено, откакто пораснаха големите, щото ги таксуват като възрастни вече. А ние с 3 деца и голямо куче.

Всъщност да ви споделя, че от седмица вече си нямаме куче. Sad Лабката ни Ара вече я няма, толкова плаках и много трудно, особено аз, преживях разцялата с нея. На мен ми е първото куче изобщо (като малка не съм имала никакви домашни любимци) и осъзнах, че вярно като 4тото ни дете си я гледахме и беше неразделна част от семейството ни. Била е с нас по планини, море, почивки, само в чужбина и сватбата на братовчед ми не я заведохме.
Виж целия пост
# 115
Записвам се като многодетна мама на 3 съкровища - 2 тинейджъри и 1 бебок, планирани и желани. Веселбата е пълна. Да са живи и здрави всички дечица и както и родителите, за да им се радваме. Simple Smile
Виж целия пост
# 116
Добре дошла, faviana! Simple Smile

Аз имам чувството, че преди дни се записах в тази тема, като се роди дъщеря ми, а тя другата седмица прави 2 години! Сякаш  третото ми майчинство излетя като миг. А то е единственото, което изкарах почти до края. Този
 понеделник се върнах на работа, 9 дни преди рождения ѝ ден. Мъчно ми е, че толкова бързо расте, сякаш не мога да ѝ нарадвам. Особено, като погледна батковците ѝ вече тинейджъри, имащи все по-малко нужда от нас.
Но в крайна сметка такъв е живота. Трябва да растат и дано са щастливи!
Виж целия пост
# 117
Добре дошла , Фавиана !

Мария , помня те от “искам бебе” … наистина времето минава неусетно , почти 2 годишна госпожица …
На мен също ми е сън , както си виках да го мачкам докато е бебе и той почти порасна .
От една страна не искам да свършва бебешкия период , малко сладко човече , което всеки ден ни радва и изненадва . От друга , нямам търпение да минат будуването нощем , зъбите и всички екстри , но това е положението - вървят ръка за ръка .
Имам чувство , че никога няма да се наситя на тази емоция ❤ , но реално не бих се решила на още едно бебе . Мисля , че 3 ми е личния капацитет.
Виж целия пост
# 118
Аз продължавам да ви чета и да ви се радвам. След като категорично се бях отказала от идеята за трето дете, сега отново ми се прииска. Малкото ми дете стана на 3, каката е на 5 и половина и определено доста ми олекна и ми се струва, че би било много хубаво с още едно дете. Явно човек, когато го иска, все си намира причини да го направи.

Лошото е, че мъжът ми вече се чувства много уморен и вече не иска трето дете. А аз сякаш имам сили за още едно майчинство. А и някак  сега гледам от друг ъгъл, че първите най-трудни две-три години наистина минават бързо и са малка част от това, което ни предстои с децата занапред. Докато с първото дете човек е по-шашнат и има чувството, че никога няма пак да се наспи.

Кажете вие как убедихте вашите мъже за трето, та дори за следващо дете?
Виж целия пост
# 119
Мери и аз те помня от искам бебе. Simple Smile
Струва ми се че беше съвсем скоро като следях темите там, после отчетните по месеци, трепети, вълнения.
Все още ми е невероятно, че всичко това отмина и влизаме във въртележката работа, ясла...
Много ми е мил този период, но и моя капацитет е 3 деца. Винаги съм искала толкова и се радвам, че успяхме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия