МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Аз си го погледах моя малкия до 3 години и половина. В общи линии лишавахме се доста, но да го хвърля на някого да го гледа, не е  моята представа за нещата. Всяко нещо с времето си. Не съжалявам и минута за времето прекарано с него като малък. А парите дето не ги изкарах не ги и мисля.

Не винаги е и до парите. Ако имаш хубава работа, която искаш да си запазиш, е по-вероятно да се върнеш по-рано или поне след 2-рата годинка.
Много мои познати след бременности знаят, че не искат да се върнат там или напускат работа и за тях няма значение докога ще си гледат децата, като така или  иначе ще сменят работата. Тогава разбирам да постоят вкъщи повечко време.
Но колкото и да е добър професионалист в дадена сфера, конкуренцията е голяма и почти никой няма да търпи да му липсва кадър 3 и повече години.

Малко не е съвсем добре да се обобщава на ангро. Макар и не точно непланирано, отсъствах 7 години слято майчинство. Изчакаха си ме. Не само законът те пази, а и ако пожелаеш, може да бъдеш супер топ ценен кадър и след майчинство.

В общия случай вероятно е така - не търпят дълго отсъствия, но има и изключения. Аз отсъствах 3,5 години с първото майчинство и се върнах доста мотивирана и заредена. Изчакаха ме, дадоха ми проекти, по които да работя и потръгнаха нещата. Сега след това майчи ство (2 години точно отсъствах), беше по-различно, работя от вкъщи и контактите с хора ми липсват. От друга страна малкия толкова много боледува (до март месец нямаше една пълна седмица на ясла), че работата от вкъщи е донякъде добре. С него обаче е много трудно работя, защото не ми дава, дърпа ме, мръка, реве ... с брат му беше много по-лесно, той много си играеше сам и също ако ми се е налагало съм работела от вкъщи с него, но успявах повече.
За първото ми дете и аз не си представях на 1 или 2 да го пратя на ясла, тя не е и ходила, защото тогава застъпих майчинствата и си я гледах заедно с малкия. Момчетата обаче ги пуснах по на 2 на ясла и доста бързо и добре се адаптираха, затова разбрах, че притесненията ми за тях са само в моята глава. Разбира се, децата са различни и някои го преживяват по-трудно.  Като изключим постоянните хреми и кашлици, всичко друго е добре там.

За стаите - ние живеем в къща, в един момент всеки ще си има стая. До февруари тази година, дъщеря ми (на спеше с брат си (на 6 и половина) в една стая, защото така ми беше по-лесно, а и толкова малки им беше по-приятно да  са си заедно. Сега тя отиде в отделна стая, сама пожела да се отдели. Големия ми син си е още в детската, а малкия спи в нашата спалня, на отделно легло, но все още не сме го отделили. Идеята е ако можем да го прарим при брат му, иска ми се да са си двамата за някакъв период, преди големия да пожелае също да се отдели в собствена стая (а той вече се пазари за това и смята как му на колко години се е отделила и колко още му остава).
Дъщеря ми е от по-малко спящите деца, ляга си по-късно и в 7 вече е станала сама. Големия ми син обаче обича да си спи. В действителност заради нея, когато ги отделих двамата в една стая, започна и той да си ляга по-късно, съответно сутрин му е трудно да стане. Това обапе не се промени, като се разделиха - дали са в една стая или не, като знае, че другите деца в семейството още не спят, той също не иска да ляга. Той не иска да ляга и защото се увлича в игри. Затова аз лично не виждам разлика в съня и режима от това като бяха в една стая и като се разделиха.

Много зависи от работодателя, а и от позицията на работа. Мен в момента ме заместват 2 момичета и се чудя дали ще имат нужда от мен или ще си сформират техен екип. Ако няма финансова необходимост ще си остана у дома 3 или 4 години, но вероятно ще попитам дали имат необходимост от мен преди да се върна. Много си харесвам работата, но не виждам проблем и да потърся друга, вече имам опита, който нямах преди. А законът ни пази само до третата година на детето, този период ще е минал. Работила съм за български и за чужд работодател, с чуждия за всичко беше по закон , изрядно и безпроблемно ,  с българския е повече както шефа си реши и за всичко си има вратички. Съответно сега ще се върна само ако ме искат. След предишните майчинства (4г общо) си ме чакаха, но аз реших да сменя сферата, с нещо, което повече харесвам.

 С 3 деца вероятно ще  търся нещо по-гъвкаво от стандартния работен ден.
Интересно ми е майките с повече деца как работят, моите не са тийнейджъри още и ги разкарвам като такси ежедневно... А работа от къщи ми се наложи за 1 месец с деца у дома по време на ковид, беше на ръба на възможностите ми, през 15 минути бях прекъсвана, съответно, за да си свърша нещата, работния ми ден се накъсваше и проточваше и след вечеря, което беше изморително и изнервящо..

Все още работя дистанционно, но ако работодателят изяви желание да ме вижда всеки ден в офиса, ще си търся remote позиция.Никой не разкарвам, ходят си сами до училище.На малкия градината е на 10 мин пеш.Иначе и ние боледуваме, но при мен се компенсира това със стоене по нощите.

Големия взима книжка тези дни, но аз съм си такси.
Понеже сме в къща до София маршрута е вкъщи, Подуяне в едното училище, пак там детска, когато не е болна, оставям големия тук вкъщи, седи до втора смяна и после по обратния ред така ги прибирам в 19.30.. Изморително е, но не мога да ги удържа в апартамента. А и малката като каже искам си вкъщи на мойто си селце...
Сега няма дистанционно, аз и много не съм стояла така и затова присъствено го караме.
С надеждата да поотраснат и да са здрави

Това ми е болната тема в момента. Дъщеря ми утре става на 2 години, а аз от миналата седмица съм отново на работа. Много ми е мъчно и криво, но няма начин и гледам да не се замислям. Правих си планове да я гледам до септември поне, после да я пусна на ясла и тогава да започна, но ни се случиха неща, които промениха събитията. Вярно е, че парите не са всичко, но без тях не става.
Мъжа ми си счупи много лошо крака януари месец и претърпя доста тежка операция. От тогава се въстановява, но много бавно и поне 8 месеца няма да може да работи. Сега ходи на рехабилитации, за които също трябват доста средства. Имаме ипотека, двама ученика и изобщо разходите са големи. Пазя си натруапаната отпуска, за да я използвам, когато боледува малката. Защото тръгне ли на ясла първите месеци са ужас. Поне при батковците ѝ беше така. Все пак се надявам тя да е по-здрава от тях и да ходи с желание. От вкъщи няма как да работя, а и не искам честно казано, защото ми е много по-трудно.
Другата седмица би трябвало да тръгне на ясла малкото ми момиченце и всичко ми се свива. Надявам се само да е здрава и спокойна, другото ще го наредим.

При нас и трите ми деца до 5 годишна възраст много боледуваха.Въобще не мога да кажа, че в ясла или градина са ги гледали.Но ако няма кой да работи, разбира се че който може работи от семейството.За нас яслите и градините не проработиха.

Каките тръгнаха на 2,1 г на ДГ, малката на 1,8 г. И  с трите не съм имала никакви проблеми и не са боледували сериозно. Самите те след първоначалната адаптация обичаха и си ходеха с желание. Имаха си приятелчета. Не съжалявам за това, кога съм ги пуснала, налагаше се да се върна и аз на работа, но и иначе около 2та годинка е ок според мен. Както съм в момента хоум офис, ако беше тогава, сигурно щях да ги гледам до 3 г, но отново не виждам проблем от това, че са тръгнали около 2 г.

Малкият е записан в системата от 1г и 4 м, но с това боледуване беше невъзможна работа.В нашия квартал имаше много чисти ясли и ако не го запишеш на 1г и 6 месеца нямаш шанс за градина на 3, но сега го премахнаха това. Иначе обича да ходи на градина и ясла.Добре се погледахме, но те и големите са били 50 процента на градина.

И мен боледуването ме тревожи. В момента е на 10 месеца и до сега четири пъти ми е бил болен, три от които с температура. Слава Богу, че не слиза надолу, но хремата е брутална. Батко му е втори клас и от 3 годишен е такъв. Мине не мине малко време и лепне някоя хрема, която влачи със седмици, а лигавицата му се е разсипала от капки.

Здравейте!
Аз съм новоизлюпена многодетна мама.
Намирам темата за много приятна и положителна. Изчетох само тази, но с удоволствие ще попрочета нещо и от старите.

Някоя дама по напред беше писала, че е била единствено дете и й е липсвало здраво и сплотено семейство и затова е решила да си създаде свое такова. При мен е горе-долу същата история. До 12г израстнах като единствено дете. Имала съм сестричка преди мен, но е починала още като бебе. Докато растях страшно много ми липсваше братче или сестриче. Баща ми също искаше, но майка ми - не, защото не искаше да бременее и ражда трети път.
Родителите ми се разделиха и баща ми с втората си жена създадоха три деца 🤗. Но въпреки че живях доста време с тях винаги усещах, че не съм напълно част от тяхното семейство. Та знам какво е да си единствено дете и какво е да си част от многодетно семейство. Второто ми харесва в пъти повече.

Идеалът ми за семейство е с три деца.
Сега имам батко на 9г, кака на 7г и сега още една принцеса на един месец. Не ми се искаше разликата да им е толкова голяма и бях бременна с термин юни 2020, но за жалост изгубих бебето. И трите ми деца са от един мъж, който има и друго дете от първата си жена. Аз четвърто не искам, не мисля че бихме се справили. А и отделно и трите ми раждания бяха секцио, та не се навивам за четвърто. А и съм на възраст вече и така...

И мен започнаха да ме питат от какъв пол са първите две, като че ли очакват да са еднополови.

Баткото и каката са в отделни стаи, а бебето ще остане при нас докато навърши две (така беше и с предишните). После ще са в една стая с каката. Засега през учебната година сме в апартамент, а лятото при дядото в къща с двор, което е незаменимо за децата. Обаче в апартамента ни е доста по-удобно заради училище/детска градина/ясла и ЛЛ/педиатър/аптека и т.н. . Но обмисляме и вариант да се преместим в къща. Просто с времето децата ще растат и апартаментът ще ни отеснее. Засега са малки и трябва навсякъде все ние да ги водим/караме.

Баткото го пуснах на ясла още в първа яслена група. Скъса се да боледува. Една седмица в яслата, три - болен вкъщи. И тази въртележка продължи цяла година. Каката реших да я пусна във втора ясла и нещата бяха една идея по-добре. Сега малкото за съжаление ще трябва и него да го пратя от първа ясла, защото ще трябва да се връщам на работа. Плащането през втората година майчинство не е много подходящо за семейство с три деца 😟. Но ако можех, щях да си я гледам докато навърши 3г и после направо в ДГ.

От началото на пандемията съм хоум офис и страшно много ми харесва, защото много по-лесно успявам да съчетая работа и гледане на деца. Много се надявам след като се върна на работа да ме задържат пак на хоум офис.

А да ви питам вие как пазарувате? Примерно един голям пазар за цяла седмица или всеки ден/два според нуждите.

Какво готвите? В смисъл хем трябва да е нещо в достатъчно количество, за да има за цялото домочадие, хем трябва да се приготвя бързо, защото с толкова деца не виждам как бих смогвала да прекарвам часове пред печката като баба ми.

Brin de muguet, честито бебе и добре дошла!
На голям пазар ходим 1-2 пъри месечно, за определни неща - тоалетна хартия, препарати, разни пакетирани като ориз, брашно, подправки, нещо сладичко и т.н.
Иначе месо, зеленчуци и млечни купувам всеки ден.
Вкъщи се набляга на месо и салати основно. Супи много рядко и с фасони ядат. Единствено таратор могат ежедневно да консумират. Готвя често мусака, пилешко с ориз, с картофи. И най-много пържоли, ребра, кюфтета с някаква гарнитура и салата. Както и паста - обожава се във всякакъв вид.

Аз се възхищавам на семействата, които с лекота отглеждат 3 и повече деца. Честно ви казвам- изживявам в момента предизвикателството на живота си! Вярно, че номер 2 и номер 3 са с малка разлика и ги гледам вкъщи, 2 не ходи на ясла. Обаче такова трудно нещо досега не съм правила. Бебето е много ревливо, постоянно иска да е в мен, има рефлукс, не спи добре, цялото ми време е за нея. Въобще не мога да стигна до готвене и подобни, че пък и да пазаруваме планово за седмицата. Ако се отвори прозорец някой отива на пазар, ако не- импровизираме 😄 баткото е ученик, таткото обслужва основно него- водене, взимане, водене по курсове и тренировки. Аз съм с малките вкъщи, но режимите им не съвпадат, постоянно сме в някакво напрежение. Как, как се справяте?