МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Имай предвид и физическия фактор. Това са години кърмене и бременности, няма как да не се отразина здравето.
Моите не са породени. След първите двама нямах особени "щети" по тялото си, но след третото просто не се усещам същата, почна се с болежките тук и там.

Аз мисля, че е и от възрастта. Някои неща се получават с времето, независимо от броя бременности.

Възстановяването като цяло си е доста индивидуално за всеки организъм. И все пак, ясно е, че не можем да го изпробваме до безкрай.
Първите 2 бременности се чувствах добре. Така де, първата не съвсем, тъй като имах проблеми, лежах дълго за задържане. Третата бременност обаче и за мен беше по-тежка от останалите. Определено един от факторите беше, че е многоплодна. Въпреки това се възстанових по-бързо след раждането. 
Доколкото може да се говори за последствия за тялото…нормалните - стрии, пострадали от кърменето гърди. Останалото успях да предотвратя с правилно, питателно хранене и спорт.
В унисон с темата за последици след бременността, макар и да става въпрос за външни, исках да ви питам някоя подлагала ли се е на процедура по премахване на стрии и лифтинг на гърдите. Първата щях да си направя още след първата бременност, но буквално дни преди процедурата разбрах, че съм бременна и се наложи да я отменя. За лифтинг се замислих наскоро.

Аз си мисля, че много неща се развалят след бременност, дори на външен вид да не се вижда като фигура.

Аз пък в чудо се видях с второто и третото дете, които са с малка разлика- не успяхме за породени и са с 2 г 5 мес. Много зависи и от самите деца. Второто ми беше приказка- спокоен, усмихнат пухкав бебок, където го оставя се заиграваше, след 10-тия месец започна да спи по цяла нощ, направо не усещах, че имам бебе и затова се решихме бързо на трето. Госпожицата обаче ми спира тока! Супер ревелива и не може да седи сама, не спи добре още от новородена, уцелих неподходящ сезон и по стечение на обстоятелствата нямах помощ първите 5 месеца, на всичкото отгоре милото ми две годишно го тръшна здраво бебешкият пубертет. Мислех, че няма да се справя, честно! Мъжът ми беше поел изцяло големия батко ученик, а аз с двете бебета (малкия батко го зачислявам още за бебе в онзи период). Сутрин докато бебето стане от дрямка, да го накърмя, да ги оправя и да излезем ни оставаше час и нещо навън и трябваше да ги прибирам за обедния сън на баткото. Беше зима и само търчахме по булевардите нагоре-надолу, докато стигнем до пешеходна зона и трябваше да обръщаме. На баткото не му беше никак забавно, че не стигаме до площадки, а аз мега недоспала едва кретах с количката и платформата като някое магаре. После като се приберем режимите им не съвпадаха- бебето се наспало в количката и тъкмо баткото заспи, тя стане, кърмене, будуване и заспиваше той като се събуди, съответно за мен нула шанс за дрямка. После си идваше големият от училище с всичките главоболия. Бебето първите месеци заспиваше вечер към полунощ, а сутрин ставаше да суче, после пък в 7 вдигах батковците заради училището на големия. Та защо го разказвам- ежедневието ми се състоеше от сън около 3-4 ч на денонощие без шанс за наваксване, луда организация за излизане и почти никаква разходка (а знаете- с ревливите бебета се оцелява навън), мислех, че никога няма да свърши това нещо! Не съжалявам, че родих толкова бързо третото, защото възрастта ме притиска, но няма да крия, за мен периодът от раждането на малката до сега е може би най-трудния в живота ми до момента! Ако се решиш на трето породено ти пожелавам спокойно и спящо бебе, че ние откъм темперамент изтеглихме късата клечка

Моите са с голяма разлика. Но. Третата направо ме побърква. И още е така, ревла, глезла и какво се сетиш. Имаше моменти направо не знам на небето ли на земята ли съм била. Да, минава, заминава, но косата ми побеля, а аз в резултат да има две минути тишина я разглезих.
И така до днес, но не съм и аз същия човек, стреса ме посъсипа вкл.  физически. Третата бременност беше най -трудна, отслабнах 13 кг.  Най -лесно раждане, най -трудно възстановяване, но стиснах зъби и на 72я час изпратих двама ученика в осми и в четвърти клас.
Та принцесата е на почти четири и още ми гаси тока. Хита е, че не иска да спи сама. Страшна ревнивка

Аз съм с три породени и понякога ми тежи, че не можах да се порадвам докрай на периода на израстване на всяко едно. Сега с най- малкия, почти на три, наваксвам. Все още го чувствам като бебенце, докато другите, в момента в който родя и ми се струваха големи, заради бебето. Незнам дали го обяснявам ясно. Лудницата е голяма като цяло, каката е бясна, постоянно ги подтиква към разни глупости, тя е най- голямата от тримата, на 6,5 г. Беше за три дни с баба си и дядо си на море( няма шанс някой да ми ги гледа и трите едновременно 😁), ами...все едно нямаше деца, тишина и спокойствие. Момчетата си играят, без да се карат. Иначе постоянно някой реве за нещо, карат се за абсолютни глупости. Чакам най- малкия да мине три години септември и малко да се очовечи, защото още си реве по бебешки за разни неща.
Относно възрастта: когато се събрахме с ММ аз бях на 34, той на 36 г. Казах му, че каквото направим до мои 37 г, после стана до мои 40 г, а сега в навечерието на 42- я ми РД му викам каквото направим до мое 43 г. Така че, това с възрастта е много относително. Както ви дойде отвътре. Аз искам още едно дете - пето , но надали ще стане. Май е време да си починем вече. Тъкмо лека полека излизаме от бебешките неща, след 6 г нонстоп сменяне на памперси, вече приключих. И още куп ей такива дребни неща. На морето например по десет пъти ходех до апартамента, защото все някой нещо иска: до тоалетна, да пие нещо, дрехи някакви да взема... Но съм свикнала и немога да си представя живота другояче. Приятелките ми с по едно или две деца изобщо не са наясно с ежедневието ми, отстрани им изглежда лесно. Само аз си знам какво е и смятам, че съм доста организирана и справяща се добре с ежедневие с четири деца.

Така е. Свикнали сме и на мен не ми прави впечатление. Като ги взема от градина и ясла към 17 часа, до 20 часа ядат 🤣🤣 добре, че обичам да готвя, иначе щях да спра на второто бебе.
Много шум вдигат, имат си конфликти, всеки цапа, разхвърля…правя по 10000 крачки без да съм излязла от двора. Хем това ме прави щастлива, хем имам чувството, че не мога повече. Пикове и спадове 😀

И аз мисля , че се свиква . Не е лесно , но пък е чудесно , както казват .

Мм отдавна е на мнение , че третите деца са много палави . Аз не вярвах , но и тук като чета , оставам със същото впечатление . Големите ми бяха много кротки бебета и деца . Спяха си по цяла нощ от малки , хранеха се , колики и зъби почти не бях усетила . Сега малкия е пълна противоположност . Инат , палав , не се спира за секунда , будува често , за всичко е с претенции … нищо общо с кака и батко . Та и аз с третото усетих всички екстри .

При нас нечетните ни взеха здравето - 1,3 и 5. Другите не ги усетих.

Жанинче и 5 ли 😄 Декемврийска му работа … моя все още няма нито една вечер с плътен сън и за мен това беше супер неочаквано , защото си мислих , че и той ще е като големите , ама …

Адмирации , че си се навила за още след палава номер 3 / момиченцето ли беше трета, по спомен/.
 Да не кажа голяма дума , но сякаш няма да издържа с повече бебета , след моята малка хала .

О, аз нерви имам много 😃 Мъжът беше казал, че не издържа след третото ( да, момиченцето) и точно той отвори дума за четвърто 🥰
Иначе петото е нещо страшно. Хитър поглед, бели, всичко прави обратно на това, което го моля…поне спи цяла нощ от момента , в който се отби 🤪

И моето 3-тото е по същия начин. Обаче това с наспиването е голяма екстра, за мен доста неочаквана, защото 1 и 2 се будеха много нощем.

Моя е на АМ , но го търси още като приспивателно . Само 2 секунди да не получи Мао както казва той и става страшен рев . Чиста асоциация си прави , ама за момента не му го спирам .
Иначе за белите , да … той с играчки почти не играе . Играта му е да рови и вади от шкафовете , да дърпа на батко си клавиатурата и мишката , да рови в хладилника / яйцата трудно оцеляват / , да се катери навсякъде и тем подобни интересни занимания .
Изпи доста Камилия , като в момента не вади зъби , но откакто я спрях , сънят му не е много спокоен . Тоест спокоен е , но се буди поне 2-3 пъти и сутрин става по-рано .

Като чета за темерамента на децата се сетих - намирате ли връзка м/у вашето емоционално състояние по време на бременността и след това характера на детето? При мен първата бременност беше най-спокойна и най-спокойно бебе. С втория беше търчане - малко дете (бебе), работа (много) и съответно вторият беше много по-ревлив и залепен за мен. Но и двамата спяха нощем.
Третият не знам как да го определя - будеше се през час нощем, но през деня беше кротко бебе. С него имах тежка бременност (здравословно), но пък не работех, спях и си почивах, колкото ми беше нужно през деня, вечер бях на лекции, карах магистратурата.