МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

  • 46 703
  • 521
# 510
Започнах да допускам местене от България, което никога досега  не беше ми хрумвало.
И при мен се прокрадва подобна мисъл. Единственото, което ме спира е, че в чужбина ще трябва да плащаме наем. А с три деца си трябва място. И като гледам какви са наемите там, ми се отщява. А да продаваме тук, за да можем да купим нещо там, не ми стиска.
Виж целия пост
# 511
Спокойно, и тук ще се справят децата ни. Камъкът си тежи на мястото. Ние се върнахме от щатите преди 20+ години, след дилеми. Не съм съжалила нито веднъж, въпреки трудностите понякога.
Виж целия пост
# 512
То в Щатите не е много добре сега
Виж целия пост
# 513
И аз преди 15г се върнах от Франция. Исках тук да си отглеждам децата. Смятам, че България ни предлага много повече възможности да отглеждаме пълноценно три деца, отколкото там. Нямала съм колебания във времето. Но напоследък определено си задавам въпроси дали да не започна да мисля в тази посока.
Виж целия пост
# 514
На мен ми устиска само от София да се махна,не,че всеки ден не пътуваме, но поне вечер изчезвам. При нас никой не иска и не допуска др. Държава, затова и университети само тук се гледат.
Виж целия пост
# 515
Моите момчета на този етап също не искат Уни в чужбина, дори малкото зайче.
Виж целия пост
# 516
При нас щерката твърдо тук, синът е според зависи
Виж целия пост
# 517
Моето момче не ще да чуе изобщо за университет. Не му се учи. Влече го да човърка по коли и трактори. Това лято ходи на работа в сервиз за селскостопанска техника, а след работа за месец разглоби и оправи двигателя на старата кола. Хем му севъзхищавам, хем ми е жал, че няма амбиции за нещо повече. Момичетата са още малки. Сега обсъждаме само гимназиите. Нататък им се струва много далечно още.
Виж целия пост
# 518
Супер е, че детето може да сглобява / разглобява машинарии. Даже му се радвай, това си е полезно умение.  Големият ми син беше работил в един автомобилен завод в Германия и след седмица разбра, че не е за него това. Не всеки го може, а винаги ще има търсене.
Виж целия пост
# 519
Моите и двамата са от сглобяващите помагат от малки на баща си. Чак се ядосват на приятели, че не ги разбират
Виж целия пост
# 520
Здравейте на всички, много се радвам, че сте раздвижили групата. Аз като "бебето" на групата искрено се възхищавам на всички ви с вече големи и отгледани/почти отгледани деца, хаха.
Женинче, следя те аз в мрежите, направо си ми модел за подражание ти, въпреки че няма да те стигна. Ние, живот и здраве, на пролет очакваме номер 5, и по всички планове последното 😃 моето тяло просто не може да понесе още една бременност, още се боря с гадене в края на първия триместър и се питам защо си го причиних отново 😂 Шегата настрана, радваме се много и си го искахме детето, просто наистина това ни е максимума.
За живота в чужбина - моят мъж много искаше да ходим в Америка, но аз на този етап съм категорична, че другаде освен в България не искам да си гледам децата. Западна Европа за мен е под всякаква критика в много отношения и никога не ни е била дори предмет на обсъждане. По-скоро сме обмисляли вариант за релокация за година-две на някое интересно място в Азия или Австралия, тъй като работата на мъжа ми го позволява, но на този етап не сме взели такова решение.
Виж целия пост
# 521
Да се включа и аз в темата.  Растат децата, а аз още не съм готова за това Wink Големият е 4 година студент по медицина, все още живее с нас, не защото много иска, но заплатата която получава в болницата е толкова унизителна, че и за лични разходи не стига. Средният е 11 клас, започва и той подготовката за кандидатстване. И той се е насочил към медицината, но някак този хъс както е при брат му е го виждам, но казва, че това ще е. Малката ни госпожица е вече 6 клас, тя си е типична госпожица грим, прически, дрехите да са в тренда. Влюбена е в художествента гимнастика и ако може ще спи в залата. Общо взето продължава да ни е весело вкъщи, а догодина със седмокласничка и абитуриент съвсем Wink . 
За живот извън България не си и мислим, въпреки, че преди години след импулсивно решение от моя страна пуснах документи за зелена карта и спечелихме. Обаче бързо размислих, не се явихме на интервюто, но не съжялаваме. Тук са роднините и приятелите ни, тук се чувстваме на мястото си. Сега мъжа ми се подхванали няколко проекта, дано само сме здрави и успеем всичко да довършим идните години.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия