МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

yanac, значи не съм сама. Дано всичко се нареди при вас и да е отминал този период. Моя хубостник пък края на миналата година изведнъж реши, че не иска вече в Корабния техникум ( то вече е гимназия ама..аз съм свикнала по старому😁), защото било много скучно и съучениците му били скучни, че и Русе бил супер скучен град, затова искал да се записва в друг град да учи. Бях шах и мат и му казах, че в друг град ще учи висше евентуално, сега да забрави. Като не можело да смени града, поне училището ...... И така реши да търси в кое училище да се мести. Чудех се да се смея ли, да плача ли. Само си мълчах и му дадох зелена светлина да търси къде ще се мести. От тогава нищо не е споменавал 😁. Оня ден гледам в приложението, вече пет отсъствия има по математика. Ама не защото нещо бяга, нашият просто се успива за първи час, при условие, че всеки ден е от девет часа. Като цяло изобщо не е социален, малко темерут си пада, не излиза много,не говори много, не обича да споделя, бавен и мързелив е. А като помня какво живо дете беше до влизането в пубертета.  Той не вървеше, все бягаше, страшно много енергия имаше. Никога не съм мислила, че темперамента може да се промени. Естествено винаги има отговор за всичко, но поне вече си говорим нормално. Не мога да го накарам да си подрежда в апартамента и това ме влудява, не съм го учила така. Иначе говорим свободно за всичко, секс, наркотици, момичета, но съм далеч от мисълта, че споделя всичко, по- скоро само това което бих приела, поне така мисля, защото аз също бях така с нашите. Старая се да го разбирам, колкото и да ми е трудно за разбиране това поколение.
Ето как ми пише понякога😂

Ох, Рени, разсмя ме чатът със сина ти. Особено "how are your kids", безценно е! .

/Моите си говорят помежду си на английски. Българският е само за комуникация с родителското тяло. /

yanac, явно е в труден и "бунтарски" период момчето ти. Освен смяната на училището има ли нещо, което според теб е отключило тази промяна? Мислили ли сте за консултация с психолог? Тези изблици на физическа и вербална агресия звучат доста притеснително.

А казала съм им или само на английски, или на български, никакъв бинглиш. И понеже английският в момента не им е такова ниво да могат всичко да изразяват се говори на български.

Да, понякога е доста забавно, той има едно такова английско чувство за хумор 😁.
Не ми харесва как говорят сега подрастващите, прекалено много чуждици вкарват. Аз понякога половината неща не му разбирам на големия. Едни такива термини на английски използва,не че заменя обикновени думи с английски.

За много години, момичета! ❤
При нас също е пълна програма. Петото тръгна на ясла и много му харесва, четвъртото си продължава в градината, третото е първи клас - много добре се справя - чете , пише …самичка се справя 🥰 ама момиченце е и има разлика. Второто е четвърти клас и го водим на уроци, решаваме и вкъщи, че иска да кандидатства в СМГ. Първото е осми клас и скоро бяхме за първи път при директорката 😁 Не сме учудени и не е направил нещо страшно, но явно хората държат много на дисциплина и знания, което е супер 😃
Аз подхванах да пиша книга, заедно с това поддържам сайта си и инстаграм страничка, което изпълва цялото ми свободно време и засега не чувствам нужда да се връщам на работа. С толкова деца винаги трябва някой да е на разположение, но и това ще е временно 😊

За много години и от мен! Ние си имаме седмокласник тази година. Моето момче обаче изобщо не се вълнува от това. Не обича училището, скаран е с английския език. Набляга си на своите хобита, насила го мъчим да учи. Напоследък се увлича по изработката на ножове. Оформя сам острието, а после му изработва дръжка. Вече няколко ножа направи. Гледа клипове и после действа.
Второто ходи на уроци по китара, учи се добре за сега, но се борим с нея да стои по-малко пред екрани. Много се зариби по филмчета на лаптопа. Третото ходи на художествена гимнастика. Много е енергична. Много е взискателна към себе си. Като не успее да направи нещо от първия път прави големи драми, крясъци, вой, голямо чудо. Като не стане по нейното също. Ходихме на психолог за нея. Даде ни насоки и сега работим с нея, за да се успокои малко, че то голямо напрежение иначе вкъщи.

А аз си мислех, че само вкъщи се говори основно на английски. Двамата големи само така си говорят. Ние с малката се сърдим, защото аз не им разбирам половината, а тя още по-малко.
renidimova, сякаш за моя син си писала. От енергично и весело дете се е превърнал в мрънкащ и сърдит киселоч. Не излиза, не се среща с никого. Редовно закъснява за час. Тази година ще стане на 18. Не знам какво му говорят звездите, ама за мен е много странен и неясен.

Моите големите са в 7 клас, готвят се за матурата.Добре, че остават 4 месеца, а и аз не се меся, но те се оправят.Малкият ходи чат пат на градина и така.

Жанинче, пълниш ми душата, като започнеш да говориш за петото, четвъртото, третото и т.н. За какво е книгата? Сподели, ако ти се разказва.

Много ме е страх от пубертетна възраст и двамата ми по-големи понякога се държат като изпуснати. Отвръщат, не слушат, не се трогват от конско, от караници... Да не говорим какви са им отношенията.
Третокласникът ми влачи тройка след тройка по английски. Допълнително ходи на курс, вкъщи преглеждаме всичко и не запомня нищо, просто мъка!
Сега ми е повече на грижа средната, на 6. Обича да учи, да оцветява, но като се прибере и се почва - какво да правя, мамо, скучно ми е, мамо! Никакви интереси към нищо, опитах с разни хобита, пъзели, рисуване, ръкоделия разни за деца, не й се играе с играчки вече, освен ако не е с мен, но аз отказвам, че ми писна. Би седяла само на таблета ако може. И едни мисли за "гаджета" и женене, гримиране, лакиране
 Иначе е много мила, общителна, старателна... И ноктите... Не сме рязали нокти от поне година насам! Просто не растат, чопли ги. На мен не ми пречи, не я ограничавам, явно си преработва нещо така, но все пак се тревожа от всичкото това.

Ооо, нашия аборигенът, трудно се води, рядко се кара. Средния уж НВО гони и все по тъча. Отговаря ужас. Малката огън и жупел и все вируси влачи.

Много се радвам, че темата се е разбудила😃

Относно автомобилите - доскоро като основна кола използвахме тази на мъжа ми - Range Rover Discovery. Изключително непрактичен автомобил, поне според мен, на ММ си му харесва. Аз карах среден на големина джип, който имаше опция за трети ред седалки, за да се събират и децата там, но ни е тесен. Трудно се качват децата на последния ред седалки, столчетата не се събират и тн. Сега аз съм с по-голям автомобил, ще се разделим с този на мъжа ми и ще видим какво ще се купува на негово място. Искаме SUV със 7 седалки, но въпреки това да има и оставащ багажник.

Децата са огън напоследък. Като чета за пубертета и знам каква вироглава бях и самата аз, започвам да се притеснявам….моите ще са и наведнъж.
 Големият син ходи на училище, много добре се справя. Играе тенис с много голям интерес. В последно време получавам и много снимки от училище с футболните им отбори. Нека се движи, радва ме, че е будно дете все още. Голямата дъщеря напоследък се е вкиселила. Трудно удържаме доброто държание, спори много. Притеснява ме, че много се води от децата около нея и изпада в крайности, за които още е съвсем малка. Например отказва да яде по цял ден, защото нейна приятелка от градината ѝ говори, че щяла да стане грозна. Съответно седи гладна, боли я коремчето и вкъщи яде като невидяла. Говорила съм с учителите, тъй като има и други вредни влияния на детето върху моето. Те знаят за какво става въпрос, говорили са с родителите, но те отказват да вземат мерки, смятат поведението на детето им за абсолютно нормално. Малката дъщеря е добре, постоянно ѝ шарят очите и прави пакости, но сега им е времето да палуват. Близнаците проходиха и вкъщи е тотален хаос. Всичко се пипа, дърпа, събаря, облизва и какво ли още не. Научили са се да викат в глас и много се забавляват, голяма комбина.
За мама и тати остана да работят 😂

За квас е, кулинарна. Преди година и малко започнах да качвам рецепти и видеа в инстаграм и има интерес. По-скоро мотивацията ми е да направя нещо, което е полезно - какво е квас, как се отглежда е съответно как се прави хляб😊 Ние от седем години ядем само домашен хляб и съм го превърнала в такава рутина, че вярвам, че всеки може са прави без много усилия 😃
Намерила съм си издател, само трябва да я довърша.
Но мина време докато изчистя концепцията…бях се хванала с едив фотограф, но многоо трудно ставаха нещата - бавно,  постоянно отпадаха уговорките и реших да снимам сама. Та така - статив, апарат, осветление 😀

Живот и здраве, надявам се тази година да има развитие 🥰

Много интересно, пиши като е готова книгата 🙂

Rrenidimova, Despina и janakrasi,не сте сами! 😁 Успокояващо е донякъде, че не само твоя тийн е "ужасен".☺️ Има моменти, когато си мисля, че съвсем не се справяме като родители.


sweetkids_mama , започнах да отговарям на въпросите ти.Писах, писах, писах…и стана цял роман.☺️ На кратко: " Семейството ни е достойно за сапунен сериал" Ние сме две семейства станали едно. Аз имам син (той е най-големия 17г.), мъжът ми има син ( 16г.), и имаме две общи деца. Всички са под един покрив. 🙂 Но преди този щастлив край е имало скандали, алкохол, наркотици, полиция, арести ,линейки. Срещата с психолог е често дискутирана у дома от момента, в който сме едно семейство. Имаше една такава, когато той беше на 10 г., но до там ,ако не броя разговора му с училищния педагогически съветник преди няколко месеца, когато се сби. Баща му така и не успя да го убеди да се срещнат втори път с психолог за тези 6 години. Не ставало насила. Донякъде съм съгласна.

Жанинче, интересно звучи начинанието ти. С радост бих си взела книгата ти. Свекърва ми е много запалена по темата и е майстор. Няколко пъти съм задавала въпроси по темата, но отговора е: " Много е сложно." Спрях да се интересувам и питам. Какъв е сайтът ти или инстаграм страничката? Желая ти успех!

Emel , и големия ми син беше така в седми клас, даже и преди това. Майстореше си разни неща, и никакъв интерес към училището - без домашни, с нисък успех. Бях вдигнала ръце. В един момент нещо му стана 😅, чак не повярвах. Залегна над уроците, приеха го в желаната паралелка с биология и успеха му от тогава се върти около 5,50. А седенето по- малко пред екраните и у дома е основна, но трудна задача.
Горчива, чета за твоята 6- годишна дъщеря, а у дома си имам същата кокона. На 4 и половина е, а в главата й само лакове, гримове, парфюми и прически. Носи само рокли и поли (момиченце е). Когато ми набара телефона си прави селфита, а когато сме навън току ме кара да я снимам до някое дърво, камък или витрина заела манекенска поза и наджукила устни. Ходи на балет. Последния път шпионирах през прозореца. Децата повтарят движенията на преподавателя, а тя се гледа влюбено в огледалната стена, прави чупки и гримаси и си оправя прическата.☺️ Не знам какво ще я правя. С тези темпове скоро и зет ще ми доведе.