МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Здравейте и от мен 😄
Честито на дамите с нови попълнения в семейството! Нека дечицата ви растат здрави и щастливи💗
Малко съм закъсняла с включването, но да ви кажа, че и мен ме гледат все едно съм откачена. Редовно ми се случва като водя баткото на тенис. В центъра е и се възползвам да изведа децата в парка докато го чакам. Честно казано не се вълнувам много от хорското мнение. Леко се дразня на близки и не толкова близки хора, които шеговито, та чак подигравателно ме подпитват „Не е ли време за шесто“. Близнаците скоро ще станат на 2 годинки. Горе-долу през толкова са и трите ми раждания.
 В интерес на истината дори не знам как точно да изразя всичко, което ми минава през акъла. От една страна, тези три поредни бременности много ме изтощиха, оказаха своето влияние върху организма ми. Много си обичам децата, но си е трудно, пет са и всеки иска своето. Въпреки това смятам, че сме намерили свой собствен ритъм и се справяме добре. Обаче като си помисля, че това е било последна бременност, последно това и онова. Е, честно, такава носталгия ме хваща. Мъжът ми започна също да говори за още едно, след година-две. Обсъждали сме възможността да осиновим отново. Късметлии сме, че можем да работим и от вкъщи, имаме място, възможност да отгледаме още едно дете и тн, но те изискват и нашето физическо и емоционално присъствие в животите си, не само издръжка. Затова засега сме  насочили цялото си внимание и усилия върху децата.
Скоро отиваме на почивка, освен децата и комплект баби за помощ, ще вземем и племенниците с нас 😬 Очаквам да бъде истински панаир, но поне малките ще се забавляват. След това с мъжа ми ще си откраднем 3 дни насаме, отдавна не ни се е случвало.

Аз се обръщам с едно въпросче към вас. Какво правите с децата по време на лятната ваканция? Пускате ги в сборни групи, по лагери и занимални, изпращате ги при баба и дядо? Ще ми бъде интересно да споделим опит и наблюдения 😊

Установих, че, да, ако разликата е по- малка плюс като цяло да се гледат почти заедно с година две разлика и родителите са млади и издръжливи, да, тогава човек може да го направи. Въпреки, че родих големия рано, на 23, моите са с голяма разлика, реално той е по-голям 14 г. От малката ми. Да, изключително помагат със средния батко, но чисто времево, финансово и т.н е много разкъсано във времето, и аз се чувствам буквално парцал, та аз нямам изцяло проспана нощ от 19 г. С течение на годините се случи, че починаха двамата дядовци, млади, стрес, ужасно. Работата ни е изключително ангажираща, но не може без нея. Как ги планирах не знам, но сега имах две кандидатствания за висше и в седми. Година уроци, тичане, дипломиране на големия, бал. В резултат така ми се скапа имунната система,че само лек вирус някой да докара и лепвам. А тук дойде ли вирус гледаш как пет човека падат заедно в капана му.
Но като цяло засега удържам, вярно имам само три. Това с гледането на страничните наблюдатели като че да постихна.
Иначе имам пресен студент и осмокласник прет на първо класиране, записан. Сега е време да отдъхнем. Започна ваканцията, а аз от това, че не знаех как ще ни приемат с класиранията, не организирах нищо сериозно и увиснах без план за почивка. Но имам седмица да измисля нещо. Сложно ми е, защо малката повръща при път, плюс е невероятно приключение в тия жеги, всеки иска нещо различно от морето, и там е една почивка та нейсе, но малко разнообразие. Така миналата год от седем нощувки си тръгнахме на четвъртата, а в колата е поврътшала на всеки двадесет мин от вирус. Замислям се да изкарам басейна и на двора и  те така.
А иначе малки деца малки ядове е казал народа, големи деца, големи ядове. И да, станаха рязко големи, силни характери, всеки изисква, дърпа те, разходи, кола да движи баткото, на работа ходи, сега като гледате часа чакам в тая жега да се прибере с приятели. Всяко нещо с времето си и си има цена. Но и аз съм си такава майка, не мога да хвърля и кажа големи сте оправяйте се. А малкото то става на пет. Петте най -интензивни години в живота ми. И едно нещо е вярно на 42 не е като на 32, усещам се не това, което бях.  И така борбата продължава.

Под 3 години, тоест до към 6 на близначките си ги гледахме само ние, тъй като кърмех.
От там нататък две седмици лятото и трите на Добрич, а останалото време на ДГ дори и сборни групи, а след детската лагери и занимални.
В даден момент пораснаха и почнахме да ги оставяме и сами, като това беше отдавна и вече не помня откога е било. Но моите и трите са близки по възраст и този период не беше дълъг. Близначките са с 2.9 г по-големи от Ели.
Доста трудно ни беше с нормално работно време и бърза е да се вземат навреме от училище или детска. Сега както съм половината от времето хоум офис би ми било в пъти по-лесно да гледам деца и да работя, но навремето нямах такива екстри. Както писаха по-горе обаче на 25г-30 Г имаме доста повече време и сили, отколкото по-късно.
Janacrasi супер, че сте приключили и сте се записали със запусването. Ние утре отиваме да подадем за второ класиране за малката.

Късмет Aila!
Доволен е засега, НФСГ. Големия УНСС, а малката с храчки и температура, кой какъвто проблем си има 🤷

И ние сме записани с близнаците.Сега ми остава малкия след 1 година да го мисля, отново в 1 клас.

И моето момче беше прието на първо класиране, където искаше най-много да учи. Това му се отдава, така че се радвам за него. Записахме го в петък, веднага впечатли с уменията си 2 от учителките. За мое облекчение няма да се занимаваме с това повече това лято. Остава да му изкараме лична карта, утре навършва 14г. Един малък мъж! И колко много ми помага това лято! Голяма опора ми е.

И при нас положението е същото с големите. Беше изключително тежка година, не само физически, но и финансово.  Единия 12 клас, подготовка за матури и кандидатсване, голям, голям, но си иска вниманието. Другият беше 7 клас, същата работа. Слава Богу умни и отговорни деца са, спортисти, и постигнаха всичко което искаха, на първо класиране единият влезе Медицина, другия в ЕГ. Но, беше изтощително и напрегнато. Малката от своя страна и тя си иска своето, хубавото е, че майка ми много ми помага, момчетата помагат и те. Търся си спокойствието вече, малко да си отдъхна, да си почина, че след 5 години този маратон ще се повтори. Не си се представям отново в периода на бременност, раждане и гледане на новородено...ами не ми се иска, категорично.

Моя позната наборка роди преди 2 години, ами не само ,че не мога да си го представя това гледане на бебе, а и съчувствам като се срещаме от време навреме. Възрастта си оказва  отражението върху майката след бременността.

Напълно сте прави! Едно е недоспиване на 20, друго на 30. Пък да не говорим на 40. Оставя си белезите и това си е... А то не е само недоспиването.

Ако една жена има желание, най-вероятно е готова да приеме минусите на късната бременност. 😊

Здравейте, дами! Следя ви отдавна, тъй като планирахме трето дете, ами, вече е факт, след двама батковци очакваме живот и здраве ноември месец малка принцеса 🎀
Много се вълнуваме, не ни притеснява малката разлика между тримата засега, да видим като се роди каква песен ще запеем де 😃
Наскоро се преместихме в къща, по ирония на съдбата бебето е заченато точно в седмицата, в която се преместихме, когато беше такава лудница, че с мъжа ми се шегуваме, че не ни е ясно кога точно е станало и може да е непорочно зачатие 🤣
Но си е друго така, нашироко, с дворче, и извън градския шум (на 10 км от столицата сме).

Жирафче, добре дошла в темата и честита ви къща! Засичали сме се при априлските мами. Радвам се, че те виждам и тук 🤗.
Ти беше с породени, а сега май се очертава да си с 3. Шапка свалям! Аз когато планирах третото, гледах бъдещата кака (средното) да е на около 3-5г преди да се захващам с трето. Е, нещата не станаха, както ги планирах - разликата им е 7г. Привърженичка съм на малката разлика, но не съжалявам. Определено сега ми е по-лесно от преди (разликата между баткото и каката е 2г).

Лека и успешна бременност!

Здравейте, лека бременност на Жирафчето и честит нов дом.!
Аз се върнах на работа, малкото - 2-годишно, го гледа дядо му, кака и бати на село при баба за седмица две. Да ви кажа, никак не ми липсват големите, много ми е добре и спокойно без тях и чак се чувствам виновна, че е така. Край тях е хаос, вятър им вее покрай ушите, карат се за най-малкото нещо, не слушат и просто е хаос, физически и емоционално. Сигурно съм ужасна майка, задето ми е така добре без тях

Жирафче, сигурно е супер с дворче. По-лесно се гледат децата като се самозанимават нещо навън.
Не знам как е с малка разлика. При мен големите са 3 г. разлика, а малкото е с голяма разлика от тях, но те му се радват и си играят с него, възхищават му се за всеки напредък, което у мен поражда истинска радост.
Голямата ми мъка е, че първите две никога не са ходили на ДГ през ваканциите, нито при сборни групи, винаги ги вземаше някоя баба, но сега няма как и се налага най-малкото да посещава сборни групи през лятото...

Моите ВИНАГИ са ходили на всякакви сборни групи, вкл. и около Коледа и т.н., защото работим и двамата родители. Не се чувствам виновна, то да не е по избор това...