С какво ви дразнят свекървите? - 129

Признавам, че не успях са прочета целия първия пост. Аз може да съм помъдряла, ама нищо кой знае колко фрапиращо не виждам. Да, има дразнещи включвания, ама сте станали на по 30 години и някой успява да ви наложи, че той ще ви плаща сватбата? Че и двата броя родители при това...
Концентрирайте се върху това най-добре.

Клекнали сте за много неща. Твърде много се обяснявате. Като знаете какви са, действате различно. Запазвате дата, запазвате ресторант, поръчвате халки, рокли и т.н., всичко плащате и чак пред свършен факт обяснявате кога и къде ще очаквате роднините да хапнат и пийнат за ваше здраве. "Ама аз искам да платя ресторанта!" - "Ние сме го платили вече." И за всичко останало така. Вие сте се обяснявали като ученици, после не сте могли да отстоите желанието си, станало е така, че е трябвало да отстъпите. Това да ви е за урок. Оттук нататък решавате сами, действате сами, не се обяснявате като ученици на родителите, а им съобщавате какво сте решили и направили. Големи хора сте, семейство ще бъдете, теглете чертата овреме. Иначе после няма оправия.

П.п. мераците да се пренася у вас да гледа бебе ги избийте категорично отсега, ясно и безкомпромисно, без недомлъвки. Пред нея. Щото после става манджа с грозде. Кой какво искал, пък какво очаквал, пък как било прието, пък какво ще кажат хората... И накрая пак ще клекнете.

Спомних си за моята сватба
Избирай си битките. Майната му на булото, но не позволявай да ти стои в къщата 2 месеца след раждането! Ще полудееш! Не си спомням дали зълвите или свекървата ми каза, че тукашните обичаи включват роклята да не се пере една година след сватбата. И резултатът е, че N-години по-късно роклята ми е още мръсна, прибрана някъде в калъфа си.

На 30 г ви е минало времето да се притеснявате какво ще каже мама.

Благодаря на всички дами, които се включиха, написахте ми много неща, които определено ме замислиха. Много ми беше полезно да прочета мненията ви!

Година преди нашата сватба се жени сестра ми. Там плащаха моите родители и свекърва й. Сестра ми направи доста компромиси, заради това, че някой друг плаща. За нашата сватба се опъваха малко. Как така, на едното дете платили, не можело на другото да не платят. Обаче с ММ бяхме твърди в решението си и те накрая се отказаха да спорят с нас. Просто сумата, която са си били предвидили за сватба ни я дадоха като подарък. Така че щом сте решили да се жените, време е да застанете отговорно и да заявите позициите си. Ако веднъж разрешете да дават тон, без значение чии са родителите, няма измъкване. Ще има само и този път, само сега и т.н. и няма да се усетите как да години ще изпълнявате техни желания.

Пазих прословутото було 45+ години, и знаеш ли къде е сега? Изпрах го и завих доматите ,дето си суша на слънце,  да не ги нападат мухи, и мушички.Доста е подходящо за целта, хем  се проветрява, хем и ситно .
Не че съм го пазила , забравено бе с една кутия спомени.
Та мисълта ми е, кат толкоз и трябва, след сватбата и го дай. Да си го пази колкото си иска.То  е за един ден.
За намесата - мъжът ми бе работил преди сватбата и  плати ,което не попречи да диктуват правилата, търпи се един ден е.И без това не познавах близките му, все тая.
Но за идване два месеца - преди да стене време  се изяснете категорично, че ако има нужда ще викате.Иначе сега пък традицията е  да не ходят баби, нова традиция.На изписването , или ден -два след него ,че изпитах и знам, иска му се на човек да види бебето, и кой  откъде  е. Ние стояхме цифром и  словом два часа.След месец ходих да ги видя, не знаех, че планират на 40 дни питка ,щях да изчакам.Тук на седмицата бе традицията ,или първата неделя след изписването,  идват ,хапват  и си ходят роднините, че и съседите.Бебето се показва и не се пипа.

На мен пък най - смешна ми стана заканата да танцува бабката по време на цялата сватба. Представих си някакво природно бедствие

И моята свекърва, лека ѝ пръст, беше такава. От една година не е между живите, а аз вече съм доста по-възрастна и като гледам клипчета с нея и децата дори малко ми е мъчно за нея. И в едно съм сигурна - обичала си е внуците, независимо, че начина по който го правеше тогава ме дразнеше.
Но да започна от началото: сватбата, вие решавате как и какво за важните неща. На мен лично не би ми пукало къде е булото или роклята след това, но ти си знаеш. На мен и на ММ ни беше важно да няма хорА и си го постигнахме, въпреки нейното недоволство. От сегашния си акъл, си мисля, че нищо нямаше да ни стане да направим компромис с 3-4 хорА, ама тогава сме били млади инати. Малко компромиси не вредят. Миналата година след смъртта ѝ разчиствах и намерих над 100 бродирани ръчно копринени кърпички за сватба. Мечтала е жената, подготвяла се е за сватбата на единствения си син. Пък ние - минималистична, модерна сватба.

Два месеца престой след раждане на бебето - забрави!!! Ей тук щяхме да се избием. Малко бебе, безсъние, хормони...дори когато ми помагаше ме дразнеше... а и заради хормоните ревнувах, че ще ми вземем бебето Тя дойде с намерението да седи до 40-тия ден. На 20-тия така жестоко се скарахме, че тя бе достатъчно разумна да си тръгне, защото се изпокарахме и с ММ.

Погнусата - не яж нещата, но бъди деликатна и не ѝ го казвай или показвай.

Търпимостта - не се заяждай умишлено с нея, все пак е майка на бъдещия ти мъж, но си отстоявай правата. Аз проведох обективно изследване и установих, че мога да я търпя без да издивея в продължение на 3 дни на 3-4 месеца и гледах да са толкова съвместните ни събирания, за да спазваме приличие, но не я лишавах от срещи със сина и внуците.

Посещенията - Когато отидехме у тях на гости, се появявах за ядене и от време на време от учтивост, но като цяло си седях в стаята и четях, разхождах се навън, а ги оставях да се видят със сина си и с внуците. Излизах, купувах си нещо за похапване, изяждах си го навън, пийвах си кафенце, безалкохолно в някое кафе, а на масата симулирах. И без това ако не ям - що не ям, ако ям - всичко съм била изяла. Когато тя идваше у нас, аз си прекарвах вечерите навън. Разбира се има едно посрещане първата вечер, но на следващите си излизах с приятелки. И без това каквото и да сготвех, ми казваше, че тя такова не яде и щяла да наготви друго. Така хем аз имах свободни вечери с приятелки на вино или за обиколка по магазините, хем не гледах какви ги твори в кухнята ми. Примирявах се, че след 5-7 дни ще си подредя всичко по местата.

Внуците - ей това е най-тънкият момент. Ти си им майка и ако прекарват повече време с теб (особено щом сте в различни градове), ясно е че ти ще си важна за тях и те ще слушат теб. Не ревнувай! Остави я да им се порадва няколко пъти в годината. Ти ако си ги научила на някои неща, те ще знаят, че така трябва. Аз моите почнах да ги пращам след като навършиха 2г. сами с баща им (за да не се дразня), но му имах доверие. Ами оцеляха, въпреки че аз настоявах за ежедневно къпане, пък тя смяташе, че седмично е достатъчно. Въпреки, че даваше съвети дъщеря ми да ходи без бельо, за да е по-прохладно (ММ се противопоставил, а по-късно и детето). Въпреки че тя смяташе, че не ги храня както трябва и се опитваше да им готви в друг стил и в резултат преживяваха на сладоледи и чипс докато са при нея. Ами оцеляха. За някои неща я харесваха, за други - не, но си формираха тяхно мнение, без аз да им влияя.
Та преценявай си битките.

Мен пък ме зарадва таз заплаха, браво на бабето. Ама разбираемо на 67 години вдига сватба на сина си, кой знае откога чака жената

Съгласна съм с Горгонцола. Малко компромиси, много толерантност и известна дистанция.

Мен най-много ме издразни това, че искала "майко" да й казваш. Казваш й, че човек има една майка и точка по въпроса.
Иначе за сватбата - много сте се обяснявали. Решавате си двамата, купувате каквото си решите, запазвате където си решите и толкова. На роднините пред свършен факт.
Да не съм лош прокор, ама очаквай след бебето да стане по-зле. Така, че постави си граници от сега.
Аз с майката на ММ много добре си се разбирах преди детето. Е, има го и факта, че живее на 2000км. Ама след бебето започна повечко да дава акъли и да ме дразни откровено, а аз не съм човек, който лесно се дразни принципно, непукист съм.
Важно е мъжа да е на твоя страна и тогава няма да имаш проблеми да я отрязваш като не се сеща. След време ще свикне, надявам се.

За сватбата може и да преглътнеш някакви неща-вече сте се набутали, като сте я допуснали твърде много в организацията.
Но след раждане на бебе да ти виси вкъщи и да ти "помага"... То направо не да те тресне следродилната депресия, ами не знам какво.
Времето след раждането е да се радвате на бебето, да свиквате с него и то с вас. Таткото да прекара 2-те седмици отпуска в гружа за бебето и за майката. Да си стоите тримата и да се наслаждавате. Нито къпането е кой знае какво, нито ти трябва някой да ти пили нервите, като трябва да почиваш, да се учиш да кърмиш и да се грижиш за дете.

И аз мисля, че и двете майки сте допуснали прекалено. Така свекървата има основание да обвинява теб и твоята майка, вместо вас двамата с мъжа ти като двойка, ако нещо не ѝ изнася или не сте спазили обичай от нейния край. Това е много по-лошо, защото още преди сватбата разделя на вашите и нашите. Ако реши да набърка сина си, познай в кой отбор ще е. За плановете ѝ да идва за дълго след като се роди бебето, изобщо не се разправяй ти с нея. Това е работа изцяло, само и единствено на мъжа ти, от теб и дума не трябва да идва. За всичко занапред е работа на мъжа ти да я уведомява

Аз не разбрах снахата бременна ли е изобщо?