Синът ми е на 1 г. и от 1-2 месеца посяга да бие. Като цяло е спокойно дете. Отделям му много внимание, играем заедно, обграден е с много обич. Досега се е случвало 1-2 пъти да го тупна леко по дупето. Около нас няма агресивни хора, а и самия той не е агресивен. В началото, а и сега понякога, го прави в пристъп на радост - най-вече към племенничката ми на 9 г към по-близките хора - леля, баба, дядо. Но последните дни започна да бие, когато нещо става не така, както иска - напр. като го вадя от коритото, като го вдигна от земята. Аз му казвам с по-сериозен тон "Не така! Няма да биеш!", но засега няма ефект. Днес си изтървах нервите, след като ме удари доста силно през лицето го пляснах през ръчичките и по дупето и го оставих в кошарата малко да пореве / не мисля, че това е начина да се оправят нещата , и дори ми е криво, че съм го направила/. Но като се случи просто побеснявам - съпругът ми пътува и аз съм постоянно с него, като се старая да го обграждам с обич и внимание, а като удря го приемам твърде лично. Може би в това ми е грешката! Може би това е период, който се израства? Мисля, че много добре разбира за какво му се карам, но въпреки всичко инстинктивно го прави.
Моля ви, дайте адекватни съвети как да реагирам - да се правя, че не става кой знае какво, или пък да му правя сериозни забележки?
Може ли да е от това, че не показва много емоциите си / малко по-сериозно и вглъбено дете е/ и това е начин да изрази себе си?
Благодаря!