Здравейте!
Отсега се извинявам за дългата тема, която ще споделя, но рядко пиша тук, а щом го правя, значи наистина се чувствам ужасно и не намирам решение на проблема.
На 23 години съм. Имала съм няколко сериозни връзки. В едната хванах момчето да пише на друга. В следващата отново се повтори това, след това се разделихме. След въпросните двамата имах връзка 4 години, която беше изключително тежка и трудна. Няма да навлизам в подробности за нея, а ще отбележа нещата, които според мен касаят темата:
В началото на връзката ни, може би около първия месец аз изневерих на приятеля си с "първата ми любов". Слагам в кавички, защото осъзнавам как съм се залъгвала тогава. Никога не бях изневерявала. Дори и да бях от скоро с човека, аз го преживявах ужасно и чувството за вина ме изяждаше. Отидох и му споделих всичко, а той взе решение да продължим напред. След това всичко беше нормално 6 месеца и тогава започнах да виждам в какво се забърквам. Човека с когото бях ме тормозеше психически. Имахме постоянно скандали за щяло и нещяло, даже не за ревност, бих казала, че не беше ревнив дори. Скандали за всякакви глупости и редовното беше как аз съм егоист, как не го обичам, как ще се самоубие, как ще си намери някоя която да се държи добре с него, а Бога ми до ден днешен не разбирам какъв толкова му беше проблема. Сърдеше се за всичко. Късахме постоянно за по две седмици, после идваше пред нас плачеше, молеше се, не спираше да ми звъни, идваше на работата ми. Събирахме се и след 1 седмица пак същото. С две думи - за 4 години все едно сме били заедно 2 години и половина. Една Коледа, след 3 години връзка той дойде и ми разказа една нелепа история, чийто финал беше че ми е изневерил. Бях съсипана. Изпаднах в истерия. 3 минути след разказа той започна да крещи, че аз съм била най-неразбрания човек, че той е бил пиян как може да не го разбирам, слезе и блъсна вратата на колата и ме остави - бях в шок. Както и да е, простих му. Обичах го, а и той също ми беше простил. Имаше и смелостта да ми каже, дори и че беше окрасил доста историята. Простих но не забравих, бързо започнах да изстивам към него. Разделихме се след година. Доста трудно успя да ме остави, но вече сме в ок отношения, поздравяваме се и тн.
Сега си имам друг приятел и смея да твърдя, че никога не съм имала такъв човек до себе си. Гледа ме като принцеса. Обича ме много. Разбираме се. На една вълна сме. Сам ми каза паролата за телефона си ( не съм си позволявала да я използвам ) Дори ме покани да живея при него и това скоро ще се случи. Но аз съм болестно ревнива. Той не знае, че е чак така. Казвала съм му един два пъти, като го изревнувам и то на шега уж, за да не ме помисли за луда, изговаряме го и на мен ми минава, но днес се случи нещо, което още не мога да овладея, а се опитвам. Ревнувам като някой му пише, веднага надничам да видя кой е. Като някоя жена го заговори. Абе от всичко женско, а той наистина не ми дава повод. Според мен има общо и това, че аз не съм била с толкова много мъже, а за него знам, че е бил с много жени (нищо сериозно, а за секс) и една две сериозни връзки, и това беше огромен проблем за мен в началото, дори не можех да се отпусна да спя с него, за да не би да не му хареса, нали е по-опитен... как да е, сега нямаме проблем със секса, но ревността и притесненията си останаха. Той е на нова работа и ще имат тийм билдинг в спа хотел, като ще има и жени. Като го чух направо изтръпнах, не мога да ви опиша как се почувствах. Една буца ми застана в гърлото и бях на косъм да се разплача. Още не е разбрал, но веднага ме пита защо съм начумерена. А аз стоя и гледам в телефона (през телефона) и се чудя какво да правя и как да реагирам. Има две седмици до Тийм билдинга, а аз вярвайте ми ще се побъркам дотогава, а като замине може да превъртя играта.
Моля ви кажете ми как да си помогна. Кажете ми как да реагирам и какво да направя в тази ситуация. Защо съм такава...
Виж целия пост
Отсега се извинявам за дългата тема, която ще споделя, но рядко пиша тук, а щом го правя, значи наистина се чувствам ужасно и не намирам решение на проблема.
На 23 години съм. Имала съм няколко сериозни връзки. В едната хванах момчето да пише на друга. В следващата отново се повтори това, след това се разделихме. След въпросните двамата имах връзка 4 години, която беше изключително тежка и трудна. Няма да навлизам в подробности за нея, а ще отбележа нещата, които според мен касаят темата:
В началото на връзката ни, може би около първия месец аз изневерих на приятеля си с "първата ми любов". Слагам в кавички, защото осъзнавам как съм се залъгвала тогава. Никога не бях изневерявала. Дори и да бях от скоро с човека, аз го преживявах ужасно и чувството за вина ме изяждаше. Отидох и му споделих всичко, а той взе решение да продължим напред. След това всичко беше нормално 6 месеца и тогава започнах да виждам в какво се забърквам. Човека с когото бях ме тормозеше психически. Имахме постоянно скандали за щяло и нещяло, даже не за ревност, бих казала, че не беше ревнив дори. Скандали за всякакви глупости и редовното беше как аз съм егоист, как не го обичам, как ще се самоубие, как ще си намери някоя която да се държи добре с него, а Бога ми до ден днешен не разбирам какъв толкова му беше проблема. Сърдеше се за всичко. Късахме постоянно за по две седмици, после идваше пред нас плачеше, молеше се, не спираше да ми звъни, идваше на работата ми. Събирахме се и след 1 седмица пак същото. С две думи - за 4 години все едно сме били заедно 2 години и половина. Една Коледа, след 3 години връзка той дойде и ми разказа една нелепа история, чийто финал беше че ми е изневерил. Бях съсипана. Изпаднах в истерия. 3 минути след разказа той започна да крещи, че аз съм била най-неразбрания човек, че той е бил пиян как може да не го разбирам, слезе и блъсна вратата на колата и ме остави - бях в шок. Както и да е, простих му. Обичах го, а и той също ми беше простил. Имаше и смелостта да ми каже, дори и че беше окрасил доста историята. Простих но не забравих, бързо започнах да изстивам към него. Разделихме се след година. Доста трудно успя да ме остави, но вече сме в ок отношения, поздравяваме се и тн.
Сега си имам друг приятел и смея да твърдя, че никога не съм имала такъв човек до себе си. Гледа ме като принцеса. Обича ме много. Разбираме се. На една вълна сме. Сам ми каза паролата за телефона си ( не съм си позволявала да я използвам ) Дори ме покани да живея при него и това скоро ще се случи. Но аз съм болестно ревнива. Той не знае, че е чак така. Казвала съм му един два пъти, като го изревнувам и то на шега уж, за да не ме помисли за луда, изговаряме го и на мен ми минава, но днес се случи нещо, което още не мога да овладея, а се опитвам. Ревнувам като някой му пише, веднага надничам да видя кой е. Като някоя жена го заговори. Абе от всичко женско, а той наистина не ми дава повод. Според мен има общо и това, че аз не съм била с толкова много мъже, а за него знам, че е бил с много жени (нищо сериозно, а за секс) и една две сериозни връзки, и това беше огромен проблем за мен в началото, дори не можех да се отпусна да спя с него, за да не би да не му хареса, нали е по-опитен... как да е, сега нямаме проблем със секса, но ревността и притесненията си останаха. Той е на нова работа и ще имат тийм билдинг в спа хотел, като ще има и жени. Като го чух направо изтръпнах, не мога да ви опиша как се почувствах. Една буца ми застана в гърлото и бях на косъм да се разплача. Още не е разбрал, но веднага ме пита защо съм начумерена. А аз стоя и гледам в телефона (през телефона) и се чудя какво да правя и как да реагирам. Има две седмици до Тийм билдинга, а аз вярвайте ми ще се побъркам дотогава, а като замине може да превъртя играта.
Моля ви кажете ми как да си помогна. Кажете ми как да реагирам и какво да направя в тази ситуация. Защо съм такава...
