Историята ми е следната преди 2 години направих аборт, за който съжалявам адски много и все още не мога да си простя. Много исках бебето, но съпругът ми ме принуди да го направя (не виня никого, освен себе си). След аборта изпаднах в депресия, но постепенно се възстанових. В момента много искам да имам бебче, усещам майчинските инстикти в мен. Почти всяка вечер сънувам, че съм бременна и се чувствам изключително щастлива. Споделяла съм това със съпруга ми, но той е твърдо против да имаме бебе сега, а аз го искам ужасно много.
Пред голяма дилема съм. Много обичам мъжа ми, но много искам да имам дете.
Вариантите пред мен са два да остана с него, докато се почувства готов за дете и да се измъчвам всеки ден с мисълта колко много искам да забременея. Другият вариант е да го напусна и да направя инвитро процедура. Изборът за мен е много труден - да оставя човека, когото обичам ужасно много или да направя нещото, което ще ме направи най-щастливят човек на света. Знам, ме и при двата варианта ще има доза болка, но както казват пълно щастие няма.
Най-големият ми страх, ако реша да направя инвитро процедура е как ще обясня на детето ми, че няма баща и е създадено по изкуствен начин.
Има ли жени, които са в подобна ситуация, които са обмисляли да заченат инвитро и да бъдат самотни майки и такива, които са го направили?
Моля дайте ми съвет! Надявам се този пост да не предизвика гневни коментари и хейт.
Благодаря ви предварително!