Здравейте на всички. Аз съм мъж на 30 години и имам нужда от вашите мнения, за което ще ви бъда благодарен.
Преди известно време приключих връзка(4 месечна, сравнително кратка като време), но още ме държи най-вече защото вложих изключително много, дадох всичко от себе си и като цяло още в началото я усетих(като очаквания), че както се казва - ТЯ ще е Човекът.
Да, навярно когато поради една или друга причина очакванията не се е оправдаят, точно от това и най-много боли.
Излишно е да казвам, че инициативата за раздяла бе от нейна страна, която в интерес на истината дойде като гръм от ясно небе. Нямаше скандали или нещо подобно, но същинското приключване не бе най-доброто на фона на хубавите моменти, които преживяхме. От това също ме боли.
С други думи, проблемът ми е, че сякаш не бяха оценени напълно моето себеотдаване, любов и чувства.
Да, Любовта не е място за оценки или да правиш неща само и само да бъдеш оценен, това е факт, но в крайна сметка като премисляш нещата във времето виждаш, че сякаш си дал повече отколкото човекът е заслужавал в действителност или по-скоро ме гложди, че когато е дошъл моментът за иницииране на раздялата - Тя не си даде сметка, така ли точно трябва да се подходи предвид и нещата които е направил и дал отсрещният човек назад във времето.
Понякога се улавям, че я ревнувам и се вкарвам в някакви сценарии - как ли е сега, дали има нов човек до себе си, дали пък тя си мисли за мен и т.н.
Въпросът ми е: Как да преодолея тези натрапчиви мисли, тази борба на егото, което се чувства наранено и прокрадващата се ревност?
Благодаря предварително!
Виж целия пост
Преди известно време приключих връзка(4 месечна, сравнително кратка като време), но още ме държи най-вече защото вложих изключително много, дадох всичко от себе си и като цяло още в началото я усетих(като очаквания), че както се казва - ТЯ ще е Човекът.
Да, навярно когато поради една или друга причина очакванията не се е оправдаят, точно от това и най-много боли.
Излишно е да казвам, че инициативата за раздяла бе от нейна страна, която в интерес на истината дойде като гръм от ясно небе. Нямаше скандали или нещо подобно, но същинското приключване не бе най-доброто на фона на хубавите моменти, които преживяхме. От това също ме боли.
С други думи, проблемът ми е, че сякаш не бяха оценени напълно моето себеотдаване, любов и чувства.
Да, Любовта не е място за оценки или да правиш неща само и само да бъдеш оценен, това е факт, но в крайна сметка като премисляш нещата във времето виждаш, че сякаш си дал повече отколкото човекът е заслужавал в действителност или по-скоро ме гложди, че когато е дошъл моментът за иницииране на раздялата - Тя не си даде сметка, така ли точно трябва да се подходи предвид и нещата които е направил и дал отсрещният човек назад във времето.
Понякога се улавям, че я ревнувам и се вкарвам в някакви сценарии - как ли е сега, дали има нов човек до себе си, дали пък тя си мисли за мен и т.н.
Въпросът ми е: Как да преодолея тези натрапчиви мисли, тази борба на егото, което се чувства наранено и прокрадващата се ревност?
Благодаря предварително!
