
- Рейян, мога ли да вляза? Преоблякла си се. Ако имаш нужда от още нещо, ще кажа да купят. Мога ли да вляза?

- Домът не е ли твой? Аз не съм ли твоя пленница? Ще влезеш, разбира се.

- Защо си плакала?
- Как още ще ме унизите? Фалшива сватба… Баба ти ме изхвърли на площада… Този срам не стигаше ли на семейството ми?
- Рейян, какво е станало сега?

- Не ме съжалявай, Миран. Кой си ти, да ме съжаляваш? Аз не искам твоето милосърдие.
- Аз не те съжалявам.

- Не ме лъжи. Баба ти е права.Ти ме съжаляваш. Харесва ти, че съм в това положение, нали? Хем ми причини това, после ме хващаш за ръката и стана герой.
- Рейян… Аз не те съжалявам.

- Тогава защо все още съм тук? Въпреки баба си, майка си, въпреки Гьолюл, защо все още ме държиш тук? Защо не ме отпращаш, Миран? Защо? Защо не ми позволяваш да си тръгна? Кажи! Кажи!

- Защото те…

Не искам да умреш. Добре, имам малко работа. Дойдох да видя как си.















