Познавах само двама Мартиновци - и двамата мъже на по 32 - 33 год.
Всичко ОК , цветя и рози ... докато с лек ужас започнах да установявам , че едва ли не всяко второ дете се казва така и не стига това , ами още и още дечица се кръщават с това име .
Преди малкия да се роди нямах контакти с други родители и съответно нямаше как да знам , че е толкова масово име
Не съжалявам , че го кръстихме така , нито пък мога да съдя някой , че е избрал това име - щом е толкова разпространено , значи е харесвано , ама ... направо си ме яд понякога .
Знам , че името не прави човека , ама хилядите Мартиновци ми идват в повече ...
Трябваше да си го кръстя Станислав ( много любимо мое име ) и да нямам тези грижи ...
Кажете по нещичко да ме успокоите
Не съм много сигурна за къде точно е темата , затова я сложих тук