Ваканцията след ОСМИ клас - част 2!

Паниките сме две...

Е, чак пък паники. Нормално е да имаме такива притеснения и разумна доза предпазливост никога не е излишна. Децата ни не са малки, но не са и толкова големи, за да осъзнават всички опасности и да преценяват риска.
Да се надяваме, че ще бъдат   разумни и зло да не ги стига.

Доня, не си представяй, че изведнъж ще се отпуснеш да го пускаш за дълго и надалече. Пробвай да тренираш себе си най-вече, с по малко, но чести излизания, увеличаване на вечерния час с минути и т.н. Абе, опитай да отпускаш "синджира" по всички точки с малко, но системно.

Аз не съм го спряла, той не ходи . Дори днес съм му казала, че го искам цял ден на басейна, да яде, сладолед, пържени картофи, само да не е у дома. Аз не му казвам как се чувствам, тук се отпускам.

И моята дъщеря хейти частната паралелка, но не знам на какви факти почива. Явно вървят едни слухове, че децата там са с ниски балове, но не мога да кажа нищо от първа ръка. Не знам и доколко се засичат в сградата. Изобщо частната гимназия ми е малко неясна като статут и какво прави в сградата на НТБГ.

А моето ми вика: "Ти само чакаш да стана на 18 и да ме изгониш, нали?" 😂
Това сигурно защото постоянно подчертавам, че никой никому не е длъжен в тоя живот и всичко се случва само на добра воля.
Но той за сега си е домошар... и много, много сговорчив.

Доня, в някои отношения би ме било страх повече на отдалечено място
Иначе моите преди години още искаха сами на Слънчака...айде познай дали ще ги пусна още 20 години

Аз съм хибрид между Доня и Шмърци, но се правя на смела като Air😉😄

Аз съм неприятно изненадана от това какво в действителност значи "да бъдеш родител на тийнейджър" - нЕкакси не си го представях точно така. 😁
Представлявам друг модел хибрид - пускам си детето навсякъде и паралелно си се терзая до откат. Кофти, най-вече за мене.

Googlish, ти изби рибата! 😂😂😂

И аз не съм толкова коравосърдечна, колкото изглежда отстрани, ама не му казвайте - да има респект! 😆

Две сме. Пускам го....обаче си хлопам вкъщи и не знам това има ли свикване? Ако някой е минал по този път и е свикнал, моля да сподели нужното количество вино! Мерси.
Моят от вчера е съвсем като развързан, дойде си най-добрият му приятел от Германия /мисля, че заради заминаването на Константин преди 3-4 в Германия отприщи желанието му за немски език/ Вчера цял ден обикаляли, на кино ходили, вечеря в Коцето и го прибрах в 19,30ч.....и очите му не видях защото се залепиха на компа и това е. Сутринта спеше, като се прибера ще ходи по улиците сигурно още с Константин. Но аз детенцето много го харесвам. Набори са и наистина показват приятелство, за което няма граници и държави.
Трябва да водим малкия на лагер в Пампорово и ще спим там, та предложих на майката на Коцето, да го вземем с нас малко на туризъм. Хем той ще пообиколи, хем набора няма да е сам и мрънкащ колко съм стара ахаххаха
Нашето море е август, не знам дали и как ще го доживея:)
С литературата за 9-ти клас е май до под кривата круша, взела съм му две немски книги....май и там е под крушата....на сякнка де:)))) Но докато приятелят му е тук не мисля да го юркам. Не са се виждали две години и вчера ми сподели - дойде вече сърце на място....)))

Аз съм казвала - не си мислете, че съм някоя безчувствена или пък незаинтересована майка. Напротив! Но познавам добре детето си. Той от малък си върви такъв оправен, търсеше компания на по-големи, има страшно много познати, не му е никакъв проблем да създава контакти на живо или пък да се интересува до последно он-лайн или по телефон за нещо, което го вълнува. Сам се оправя и с учителите. Беше 4 ти клас, когато класният му ми се обажда да ми каже, че много му се радва, но някак си не прилича пред останалите да говори с него (синковецът с учителя) като с равен 😃...
Страх ме е и мен, и то много. (ако щете аз съм единственият родител, който носи отговорност за него и на чийто плещи падат всички последствия от неприятен инцидент, недай си боже) Но съм наясно, че няма как да спра такъв тип дете. Ако му забранявам - просто ще спре да ми казва и пак ще си прави, каквото е решил (има ресурса, познатите, екстремен е, сигурен е в себе си) , но без да знам - това, смятам, че е много по-страшното. Казвам си мнението. Двамата стигаме до решението като аз поставям някакви граници. (Вечното услови е - да не е сам, а поне няколко момчета) Оттам нататък се опитвам да му помогна и конкретно за спорта, да го обезопася максимално. Той разбира, че се притеснявам и се опитва и той да "успокоява" (вчера например ми пишеше наистина на около час).
Мисля, че този синхрон е много важен. Така той осъзнава, че, да, аз съм родителят, но този родител, на който може да сподели и двамата да седнем и измислим. Достатъчно голям е - и отговорност да поеме, и да носи последствия от действията си. Има и много "проблеми", за които не разбирам, просто защото той си ги е разрешил сам още преди да стане проблем, а после ми разказва за тях..
Моите родители, особено майка ми, беше "забраняваща". Разказвала съм ви за тайното ми море (на 17 г) - тя забрани, аз отидох, без да знае къде съм и с кого съм (уж с приятелка на селото й, пък аз с новото гадже - на морето). Ето до това не желая да се стига в отношенията ни с него.
шмърци, вкъщи е - "само да стана на 18, та да заживея сам", а аз се смея и го карам да повтори, да запиша на тел думите му и му обещавам, че ще му ги пусна на 18 г рожден ден, че и багажа ще му приготвя 🤣, ама тогава ще се натиска при мама, че е по-лесно 🤣

У нас положението беше - дЪ сейм Само дето много ме биеше, и още тогава си бях казала, че ако имам дете няма да го бия. Въпреки, че наборът се опитва всячески да изкара животното от мен, още владея положението.
Винаги говоря с него, къде е съгласен с мен, къде не, но за сега колелото върви. Уча ги от малки, че всеки трябва да живее със своите избори и последствията от тях. Както аз живея с моите и се боря. Животът е една борба и трябва да оцелеят.....или поне на това ги уча.
Баща им е по-либерта от мен, те разбира се го виждат. Всъщност, аз живея с двама 15 годишни /моето и на свеки/ и един 10 годишен...и една котка на 3,5:)))

Моят докато уж си изпълнява дневната дажба учене на думи по японски въобще няма да го бутна за задължителна литература.

Ти ли му я даде дажбата, или от училище? Интересно ми е, извинявай.
Аз така по отношение на курса. Докато ходи на курс, без да се налага да го шамаря на излизане от къщи, няма да настоявам за литературата.