Майка иска да се срещне със синът си.

Аз майката не бих я съдила. Само тя си знае какво е изживяла и какво и е коствало. Но детето и е вече мъж, не знае за съществуването и, и си мисли, че друга жена му е майка.
Би било много егоистично да обърка света му.
Ако не беше това, не виждам защо да не се срещнат поговорят, естествено ако той има желание.

Безгрешният пръв да хвърли камък.

Няма как една майка да се откаже от детето си, освен ако не е изгубено завинаги заради времето и пространството, примерно на детето да са му се изгубили следите или майката да е получила амнезия. Тя може да плаче колкото си иска, но интересно, че досега не се е интересувала активно, едва когато е видяла или е разбрала(това малко ми се губи) за това, че друга жена проявява майчинско отношение към сина й, е поискала да се свърже с него. Няма значение колко е било насилието, как се е осъществило отнемането на детето, какво е наговорил бащата и половината рода - майката е независим човек, който е способен да взема решения и да предприема действия. През цялото време е знаела къде е, с кого живее, кой го е отгледал. Дори най-големият страх за живота няма как да спре една майка от това да опитва и да опитва, и да опитва, и да опитва да възстанови контакт с детето си. В случая нещо се изкривява от разказа, спестяват се някакви неща.

Не всички създават ново семейство и дете. Тези, които го правят, го правят, защото са лабилни, защото мислят, че следващият път нещата ще вървят по друг начин, защото отново са се влюбили, защото не искат да седят сами. Причини много. Същото е с мъжете, които си зарязват децата след развод с майката, а после се женят отново и имат други деца. Втори брак след развод не е = втори развод. Второ дете след отнемане или изоставяне на първото не е = на второ отнемане или изоставяне. Обстоятелствата и хората са други втория път.

Това за предоставянето на жилище и работа с предимство не е вярно, не е било навсякъде. Майка имаше разведени колежки с деца, които се вряха в стаи под наем и мазета с десетилетия.

Родителските права не ги е давала държавата, а съдията. Не е било невъзможно разведена от партийно величие да си вземе детето, но е зависело от обстоятелствата. Съседче на моя възраст беше дадено на баща си след развода. Родителите на майката бяха нещо партийно, но родителите на мъжа и самият той бяха доста по-високо в йерархията.

Лично познавам топ адвокат, който преди 45 години взе едната си дъщеря след развода и не я остави при майката. Възможности за гледане, привързаност към място, дом, заплата на родителя, наличие на баби и лели също бяха и са фактори. Изслушва се и самото дете, свидетели, учителите. Това ако има спор.

Имах съученик, който разбра, че майка му е жива чак след като завършихме гимназия и след 1989г. От малък е лъган, че майка му е починала в самолетна катастрофа.  Бащата даже не го беше гледал особено, а го беше хвърлил на родителите си след брака с нова жена. Майка му не се е оженила и не е имала други деца, но не станаха близки след като се видяха.

Сещам се за децата на покойната Татяна Титянова, които бяха изтръгнати от дома на баба им и дядо им, осиновени от сестрата на баща им (май неправомерно) и лъгани, че осиновителката им им е майка. Това става в прехода, след 1989г.

Не бих съдила майката без да зная обстоятелствата.

А на авторката искам да кажа, че посланието от другата жена, дето писала, че се радва да го е родила може да е искрено и вярно. Докато не контактува с човека не може да знае дали пред нея е сина на майка и или друг с подобно име.

Има и други вероятности. На мен ми е много съмнителен фактът, че бабата е отдала доброволно детето на баща му. И то уж зад гърба на дъщеря си. Или и тя не е била читава, или ситуацията е била съвсем друга.
Между другото, сурогатни майки и свързаните с тях драми ги имаше и едно време.
Да подхвърля още една идея за сюжета на този сериал. Съвсем безплатно, така или иначе не вярвам авторката на темата няма да се бръкне да плати за идеите, които щедро ѝ подхвърляме.


Аз познавам няколко такива майки. Във всеки един от случаите ставаше въпрос за друг мъж. Като отделим случаите, когато децата бяха вече големи и сами можеха да вземат решение с кого от родителите да останат, остават няколко със съвсем малки деца -2-3-4-годишни, които бяха зарязани с непълноценния си баща, само защото майката беше решила да се спаси поединично със своя любовник.

Родителските права не означават забрана за контакт. Едва ли някой е написал в съдебното решение, че на майката се забранява всякакъв контакт с детето й.  Всичко е въпрос на желание от страна на родителя да поддържа контакт с детето си. Много малко са непреодолимите външни пречки - да не знае къде живее детето, да не може да си купи билет, да не може да поиска от социалните съдействие за установяване на контакт с детето. Възможности за контакт колкото щеш. Щом не го е направила, значи не е искала.

Не знам, Анди. Познавам мъж, който отгледа двете си дъщери сам, с помощта на мйка си де.
Познавам го след развода. Родителските права са негови, а майка им не съществува в живота им. Те вече са жени.. на 25+ поели живота си.

Някои майки доброволно и осъзнато отстъпват правата. Други, с нисък морал -абдикират.

Моя съученичка беше оставена при баща си, майка ѝ взе по-голямата сестра при развода. Казвала ми е, че майката не е търсила контакт с нея. Всякакви случаи има.

За няколко месеца двама мои познати ми споделиха, че си отглеждат децата сами, защото майките са си били камшика доброволно. Едната тръгнала да се реализира в София, другата се бъгнала по духовно извисяване и явно децата ѝ пречат.

Отказът от контакт е доброволен. Той може да е възпрепятствал физически и емоционално, да е опитал и до някаква степен да е изтрил майката от съзнанието на децата си, да ги манипулира години наред, но майката няма как да я спре да търси контакт. Родителят е водещата фигура. Дъщерите може да я мразят, да я игнорират, да не я помнят дори, но тя винаги може да направи всичко по силите си да контактува с тях. Едва ли бащата и дъщерите са потънали вдън земя  и да са неоткриваеми. В крайна сметка има и социални служби, тя е можела да подаде сигнал. Какво като дъщерите са поели пътя си? Палачинката ще се обърне и за тях, ще настъпи момент, в който ще искат да я видят тази майка несъществуваща каква е, що е, толкова ли е лоша. Те също ще искат да направят своята история - ако е умряла да се уверят, ако е жива - пак да се уверят.

Понякога като чета тук, ми се струва, че пишат някакви приказни същества от друг свят... Толкова житейски истории има, толкова многопластови, с немислими обстоятелства, с непреодолими препятствия, изживяни от хора с коренно различни характери и възприятия - обаче тук сте категорични - така и така е и друго няма! Чак ми се приисква да живея в приказния ви измислен свят, където нещата са черни и бели и всичко е ясно и има решение!

Ок, какви са тези заплахи, които ще спрат една майка (в случая) да предприеме реални действия за контакт с детето си? Ще седи тя двайсет години и ще плаче във възглавницата, но няма да си мръдне пръста да го потърси? Какво може да я спре? Смъртна заплаха за нея или за някое от децата й? Смяна на имената на бащата и на детето, смяна на местожителството и изгубване на следите? Е, извинявай, ама няма как да го повярвам това нещо тя да не е могла да го потърси! Просто в един момент е свикнала да живее без него, но е изревнувала наскоро и е решила, че иска да се заяви.

Да, това. На блъф ли ти прилича? В повечето случаи, най-вероятно е, ама от друга страна и вчера един блъфиращ стовари каменна плоча на главата на партньорката си и я уби послед бял ден пред очите на хората. Малтретираната жена не знае от кой тип блъфиращи е нейният бивш.

Spiritlight, непреодолимите препятствия между жива и здрава майка и дете са по-скоро голямо изключение, отколкото правило. Има един принцип, наричат го Бръснача на Окам, накратко е следното: най-простото обяснение на един феномен обикновено е най-вярното. За да не потърсиш някого 20, 30 години обикновено това е защото не си искал да го потърсиш.
Ако това обяснение не е коректно и си има драмата, нюансите, непреодолимите обястоятелства, тогава трябва да си достатъчно смел да отидеш, да погледнеш човека в очите и да му обясниш, но и да си готов за това, че може да не ти отвори вратата към живота си. И все пак, струва ми се, повечето хора биха казали точно това на закъснялата биологична майка - ако си искала, си щяла да намериш начин.