◯‍◯‍◯‍◯‍◯ * XXXII ЛОИ - Токио 2020 (23.07 - 08.08.21) * - Светът е олимпиада 🥇 🥈 🥉

Не знам как е при всички хора,но един треньор казваше,че ако не си поставим за цел да станем шампиони,никога няма да я постигнем. Е,малко се изхвърляше,но смисъла мисля че се разбира.

А какво се случи с двете индивид.гимнастички?

Те не успяха за съжаление.
С нетърпение очаквам Пекин 2022. Обожавам да гледам спусканията, бобслея и фигурното пързаляне

Боряна Калейн завърши на 5-то място във финала, а Катрин Тасева - 14-то място в квалификациите.

Боряна Калейн остана 5-та, а Катрин Тасева не можа да се класира за финал.

Жалко..
Това е първи олимпийски медал въобще, нали? В художествената имам предвид.

Не.

Първи златен.

Следващите игри са в Париж. Съвсем сериозно мисля да отида. На плуване, на художествената гимнастика, на леката атлетика. Дано животът даде възможност.

Аз вече нямам търпение за следващата олипиада. Добре, че ще чакаме още само 3 години. Надявам се дотогава всичко да се нормализира и да бъде проведена при пълни трибуни така, както заслужават всички участници и фенове на спорта.
Не съм голям фен на зимните спортове и по тази причина не очаквам зимните игри с такова нетърпение, с каквото очаквам летните, но ще хвърлям по едно око на някои от дисциплините, а темата задължително ще следя.

Винаги съм мразил церемониите по закриванията.
Като прескоча това, трябва да призная, че се бяха постарали японците и много добре им се получи. Много добър сценарий и програма.
В Париж ще е лудница. Вярвам, че дотогава вируса ще е само спомен и няма да има абсолютно никакви ограничения, а трибуните ще прещят от фенове.
Няма и да будуваме по нощите. Де да можеше всеки път игрите да са в Европа.

Нямам търпение за любимите ми зимни игри. Аз пък от малък още съм много голям фен на зимните спортове и въпреки, че дълги години тренирах плуване, то зимните олимпиади са ми по на сърце така да се каже. Абе няма значение, зимни или летни, все е празник.

Четох, че художествената гимнастика е под мониторинг за изваждане от олим. игри ( за следващите се имаше предвид), та този път победителите бяха от други държави, а не от една и съща държава от 5 Олимпиади-
за какво ще го държат този неясен спорт само и само една държава да добави два златни медала по подразбиране ... Поне още две Олимпиади би трябвало да има други победители, за да се успокоят нещата ...

Ама аман вече бре, сега пък Пекин, преди това зимните бяха в Ю Корея, преди това Сочи и Канада. Летните - Япония. Ние по нормално време игри не мож гледаме:) добре че следващите летни ще са в Париж….

Да бяха се сетили да питат нас...

Феноменални са тези 3 златни медали. Изпратихме най-малката делегация от 1936 г. насам но за пореден път се доказа, че не количеството, а качеството е важно.
Общо 6 медала, 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови.
Да добавим и няколкото четвърти и пети места, което също е престижно. А пък Станимира Петрова и Христо Христов бяха ощетени от съдиите.
И разбира се огромния пробив в плуването на Йосиф. Да не забравяме покрай тази златна треска, че Йосиф Миладинов направи нещо, което нито един български плувец в историята не е правил. Да спечели серия и също така да плува във финал на олимпийски игри. Момчето е само на 18 г. така че го чака бляскаво бъдеще. Това е исторически пробив в плуването, което сякаш се позабрави на фона на медалите, но това всъщност е най-голямото и трудно постижение за родния ни спорт на тази олимпиада, защото не искам да обяснявам каква е конкуренцията в световното мъжко плуване и каква е в женското карате например.

Родният ни спорт бе реанимиран!
Сега да видим дали ще извлечем правилните дивиденти и след 3 г. в Париж ще успее да надградим или поне да запазим това ниво (няма да има карате обаче).
За мен няма как тези успехи да не вкарат в залите много деца, коитто да искат да станат герои и шампиони и точно това е най-големия успех според мен.

Това безспорно е най-силната ни олимпиада от Сидни 2000 г. когато завършихме с 5 златни медала.

В крайна сметка западните съседи от Сърбия след триумфа в мъжката водна топка ни изпревариха с повече бронзови медала и така България завършва на престижното 30 място в крайното класиране по медали.
Супер сили като Испания, Швейцария, Хърватия, Швеция, Дания и Иран имат колкото нас, 3 златни медала. Разбира се като количество ни бият с доста, което е нормално.

И само вижте кои страни са зад нас в класирането по медали
Гърция, Словения, Грузия, Азербайджан, Узбекистан, Турция, Румъния (?!), Украйна (?!), Беларус, Словакия, Австрия, Израел, Индия и Португалия.
Не искам да казвам колко пари се наливат за спорт в бившите съветски републики, а сред другите страни са все тежки имена.

Това което ме притеснява са занемарените колективни спортове, които винаги са били символ на това колко силен е спорта в дадена държава. Защото едно е да имаш един силен индивидуалист, но съвсем друго и къде, къде по-сложно е да имаш силен и конкурентноспособен отбор. И ако някои колективни спортове ще си останат химера за нас, то защо така се проваляме във волейбола? Има признаци на съживяване за баскетбола ни, но ще видим дали е така в най-скоро време. А там където имахме традиции и бяхме все пак някаква сила като водната топка и хандбала нещата са отдавна тотално изтървани.
И другото което винаги ме е учудвало и не ми е давало мира. При положение, че имаме голяма традиция във волейбола (исторически погледнато въпреки, че ни лиспват големите титли и успехи ние сме дали най-много за неговото развитие в Европа и по света и навсякъде са ни признали) и имаме излаз на море, то как така така и не успяхме да направим силен тандем по плажен волейбол? Абе не може сульо и пульо (и то такива без излаз на море) да участват редовно на олимпиади и световни, а нас да ни няма никакви.
Да видим, Любо Ганев е обещал класиране за Париж 2024 г. мъжете и жените в класическия волейбол + класиране на поне един тандем (без да посочва пола) на плажен волейбол. Дано да са повече...

И леко обезпокоително е нивото на мъжете ни. Да, конкуренцията е много по-силна, но не може да разчитаме само на златните ни момичета. Дано този огромен успех в Токио освен да ги надъха повече като спортисти, нека и ги жегне малко по мъжкото его и след 3 г. във френската столица да се реабилитират доколкото могат.

За финал, много ме е яд, че нямаше публика за художествената гимнастика поне. Гледам днес в последния ден на колодрума бяха позволили публика и колоездачите се радваха на солидна фенска подкрепа.
Нашия ансамбъл и като цяло нашия отбор са на особена почит в Япония. Имаме си фенгрупи и японците щяха да ни подкрепят много мощно, така както само те умеят. Момичетата щяха да се чувстват така все едно са в зала Арена Армеец. Но уви... Нищо де, важното е, че ние и израелката срутихме втората китайска стена на Земята - тази в лобито на художествената гимнастика.