Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

  • 31 939
  • 757
# 450
Обадиха ми се от лагера, между 1 и 2ч ще дойдат да го вземат . Свалих му Вайбър, стягаме багажа. Ох, бе... Без мъж, без дете, май и аз ще пусна телевизор да ми шуми. Идвайте да ме спасявате от самотата!
Виж целия пост
# 451
Доня, наоколо нямаш ли съседки, с които по едно кафе да изпиете? Някои виладжии поне?

Аманда, аз само в гръб го видях твоя син, но изглежда симпатяга 😄
Виж целия пост
# 452
Обадиха ми се от лагера, между 1 и 2ч ще дойдат да го вземат . Свалих му Вайбър, стягаме багажа. Ох, бе... Без мъж, без дете, май и аз ще пусна телевизор да ми шуми. Идвайте да ме спасявате от самотата!
Още малко и няма да се отървеш от нас.

Дрехите - твърдо не на сандалите. В петък си поръча дрехи онлайн. Синя дълга солей пола и бял потник към нея. На въпроса ми с какви обувки ще ги носи - с кецове. Шортите и тениските са ясни. От пети клас дрехи и обувки купувам само след нейното одобрение. Миналата година купувах дънки и блузи на санитарен минимум - всичко над пет чифта дънки и пет пуловера си плаща с нейните пари. Не ѝ е много кеф, ама трябва да се научи да цени финансите. В момента има сигурно поне 10 чифта дънки. За блузи и ризи да не говорим.

Харесала е "Дядо Горио", смята цялото произведение да прочете.
Виж целия пост
# 453
Никакви съседи нямам, на половин километър от мен има двама дядовци които гледат кокошки и градини само денем, най-близката съседка се прибира късно. Ще отида на слънчогледова фотосесия следобед . Имам работа в градината и сигурно ще се завра там.
Виж целия пост
# 454
Доня, попътувай на еднодневни дестинации, посети някои приятели , иди на шопинг в най-близкия град, направи си филмов маратон с пуканки.😊
Виж целия пост
# 455
Честит празник на всички празнуващи тези дни - рождени и имени! Живи и здрави да сте! 🍀🥰
Много хубави младежи и девойки видях, да не изброявам, че може да пропусна някого. 💕
По темите - сандали не носят отдавна. Не съм забелязала да се отразява на миризмата на краката. Аз също тази година, за първи път, още не съм обувала отворени обувки и съм изненадана от това, колко по-добре са ми стъпалата. По принцип ми е много суха кожата там и лятото положението става съвсем зле, с каквото и да се мажа. Така че - може твърдо да забравя за сандали, чехли и тн.
Виж целия пост
# 456
Доня, това, което ти предстой не е самота, а свобода 😉 Възползвай се максимално!
 Аз обожавам такива периоди, когато и детето го няма; след 13 г живот без мъж вкъщи и близо до мен, не мога да си представя присъствие на такъв, че и да се съобразявам, и да решаваме заедно 😃. През годините ми е предлаган съвместен живот, твърдо отказвах, не виждам мотива...На това гледам като затвор 😁. Дори в спалнята не мога да понасям присъствие на мъж за цяла нощ - диша ми от въздуха 🤣. .....За мъжка помощ вкъщи си плащам или викам приятели и колеги, не ми трябва някой, че да ми организира и забавленията, още пък по-малко да ми трябва присъствие на някой, че да се чувствам добре. Много съм общителна, постоянно усмихната (дори и в армията, където обръщението е на фамилии, на/за мен (ми) говорят по малко име, даже и колеги, които не са ми в близкото обкръжение), имам много контакти, но дотам.  Самодостатъчна съм си, за да ми е добре...
Ето и другата гледна точка. Знам, че за повечето от вас, това е скандално 😉.
Бракът ми беше много щастлив и след края му си казах - "абе аз мога или не мога?! Имам жилище, имам постоянна работа, имам дете, за какво ми е да се обвързвам с мъж; мога и сама да го живея този живот, не ми трябва мъж, за да съм щастлива и живея пълноценно". Не съм търсила сериозна връзка, не желая и бягам от обвързване и не смятам и да търся...
Виж целия пост
# 457
Чак пък скандално Wink Свобода си е - за всеки е различна Simple Smile
Виж целия пост
# 458
Чак скандално не. Въпрос на навик.
Една от причините да живеем в сговор с мъжа ми е, че никога не ме е ограничавал. Казвам какви намерения имам и толкова. Никога не ми е казал не за нещо. А за важните неща разчитам на него. Харесва ми, че детето се превръща в баща си, лек характер, адаптивен, ненатрапчив, с тънко чувство за хумор. У дома всеки си има задължения и няма нужда да се говори дори. Стивън пое работата на баща си това лято, плюс неговата. Така, че аз винаги съм била свободна, да излизам с приятелки, да пазарувам, да пътувам. Нито се отчитам, нито ми се задават въпроси.
Виж целия пост
# 459
Доня, може би не ме разбра. Не говоря за ограничение от мъжа - аз също никога не съм била ограничавана, а самите "ограничения", които ние си налагаме, съжителствайки с друг човек...Ето сама каза за Стивън, че няма как да отиде в Истанбул и ти го приемаш.....
Ако щеш, дори и за детето, задължение е (което се превръща за някои в удоволствие, аз не съм от тези 🤣) да приготвиш закуска...

Абе, най-важното е да сме в хармония със себе си 😉
Виж целия пост
# 460
Истанбул не е пъпа на света, не го приемам трагично. Колкото и да ми харесва. Ограничение никакво не съм си сложила. Като се запознах с мъжа ми бях финансово независима, пътувах, работех в Турция. Ясно му е било, че с ограничения няма да ме задържи. После 7 години живяхме разделени, пълна свобода на действие съм си имала. Но когато ти е хубаво с някого, обичаш и хъркането и да му готвиш... Поне аз съм силно семейно ориентирана и тези неща ги обичам, с тях показвам обичта си. И като ги няма ми липсват .
Виж целия пост
# 461
Възможно е аз в същността си да не съм семеен тип. Като се замисля дори и като омъжена почти не ми се е налагало да готвя; мъжкото тяло вършеше почти всичко; даже си мислех, че като се появи дете, ще стана по домакиня и ще ми е удоволствие домакинската работа, но не би 🤣...А с бившия бяхме почти еднакви в интереси, приятелите ни бяха едни и същи, заради дългото гаджосване, може би затова съм се чувствала, все едно съм си сама и не съм правила компромиси със себе си, мисленето си и решенията си в името на партньор...
Виж целия пост
# 462
10 години от съвместният ни живот ММ беше полицай. Нито знаех кога ще се прибере, нито кога ще го извикат на работа, за командировките да не говорим - имала съм 30 минути да събера багаж за две седмици. Като се пенсионира така се случи, че един месец бяхме нон стоп заедно. Ми задушавах се. Сега е на дежурства по 24 часа, три дни почива. И всичко се намести. Имам нужда от време само за мене си. Знам, че е на една ръка разстояние. Обичам го, но имам и нужда от въздух. Нито той ме ограничава, нито аз него. Странно е за някои, но все пак не сме сиамски близнаци.
Виж целия пост
# 463
Просто майка, и моят семеен живот бе така, но с мъж офицер 😁 във времената на големите дислокации и постоянните му командировки, с тази разлика, че аз не се занимавах с неговите багажи и не смееше да ми поставя срокове за моите, защото знае, че ще си тръгне сам ...

Хах, сетих се, когато за пръв и единствен път му готвих супа топчета. Каза ми, че била хубава, ама майка му я правела по-различно. Хванах тенджерата и я изсипах в тоалетната, казвайки му да звънне на майка си да му приготви вечерята и да му я донесе на 70 км...Аз не ядох, ама и той не яде...После му бях сърдита седмици наред..Повече супа топчета аз не направих...
Мъж и куче са, както ги научиш...
Виж целия пост
# 464
Останах сама малко след като забременях. Беше ми изключително тежко цяла бременност, отлепих плацента от рев и лежах за задържане сума месеци. Изведнъж се окопитих. Сега се чувствам 1:1 с описаното от AIR. Според мен всичко е до навик и до характер. Имала съм възможност да имаме семейство с много свестен мъж, но няколко пъти съм му отказвала. Не е моето, на този етап така се чувствам добре. Всички ми обясняват как ще съжалявам един ден. Каквото-такова, в момента това е моят избор, така се чувствам добре и спокойно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия