Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

  • 31 940
  • 757
# 465
Как само светът се променя... Навремето е било много трудно на сама жена да преживява и отглежда децата си. Сега всички сме свободни електрони с различен потенциал и възможности, собствени възгледи за независимост.
Хубаво е човек да живее така, както той самият се чувства добре.
За всичките 25 години брак, нито един ден не съм се почувствала ограничавана. Свикнах, че ММ иска да е все около мен, но пък го прави по начин, който не ми пречи. 😊
Иначе сигурно и аз не бих искала да имам мъж около себе си.
Виж целия пост
# 466
О, и в днешно време е трудно сам да отглеждаш дете. Особено малко дете. Трябва и да работиш за двама, и да си майка-домакиня, и да си в парка, и да следиш за занимания, да не лишаваш детето от внимание. Сега като порасна всичко е далеч по-лесно.
Виж целия пост
# 467
Точно така е..неслучайно преди няколко страници обясних, защо съм се прибрала в Търново, там, където са родителите ми, и че това беше най-правилното решение с дете на 2 г., Не, че не бих се справила, но щеше да е трудно ...Ако беше сега, със син на почти 15 г, нямаше и да помисля...
Приятелките ми ме определят като силна жена, а някои открито заявяват, че не биха се оправяли без мъж и се чудят как така отхвърлям...
Мария, точно този отговор давам и аз като ми кажат, че ще съжалявам в бъдеще, че съм отхвърляла връзки. Сега ми е добре и спокойно..ще му мисля като дойде този момент, ако дойде...Няма сега да си нарушавам хармонията заради нещо, което може и да не се случи ..
Виж целия пост
# 468
То аз като имам мъж, пак 7 години бях баща и майка. Но пък имах гръб и спокойствие. Възхищавам се на майки който напълно сами си отглеждат децата. Имам две такива приятелки, едната дори не е записала бащата в акта за раждане.  И нито една не се е оплакала за нищо, колкото и трудно да им е и финансово и емоционално.
П.п ако излея така супата, моя мъж директно ще си стегне куфара. Чепата съм, обаче Air ме бие по точки. Аз като се разсърдя, млъквам и отговарям само с да и не, служебно. До ден всичко около мен е строй се преброй се. Все пак съм пчелата майка 😊
Виж целия пост
# 469
Сега жените имат правото и възможността да работят. Тогава не са я имали, били са зависими от мъжа си. Пък останалите вдовици жени какво тегло са теглили... не ща и да си помислям.
Всяка сутрин ставам с благодарност, че съм жива и здрава да си отгледаме децата, че знам и какво е иначе...
Всичко останало за мен е ненужна суета.
Виж целия пост
# 470
Доня, 🤣, да си заминава, прав му път...като му е толкова акъла..🤣...
Виж целия пост
# 471
Напълно разбирам и едната, и другата страна. Хубаво е да имаш опора в Живота, защото не е сигурно и не знаем какво ни чака, но пък ако не се чувства човек така, няма смисъл да пере гащи цял живот. Ето, майка ми, винаги съм й се чудела защо търпи татко, бог да го прости. Като си отиде и я попитах, и тя не знае. Де факто, цял живот нещастна. Но, пък, той много работеше и не я спираш за никъде и нищо, това вероятно й е било някаква сламка. Пропиляно щастие. Моя мъж, може да се каже, че ме задушава. Не иска да ходи никъде без мен, да прави нищо сам, изобщо е като малките деца. Ама май съм свикнала, напуснах точно обратното на него - гледаха ме в очите, оставяха ме да правя какво си искам, чистеха, перяха, всичко, аз само с готвене се занимавах. А сега, всичко е на мен. Но пък съм по-щастлива. Но и сама, пак ще бъда, то е въпрос на нагласа, може би. Имам приятелки, сами, без мъже, страхотно се чувстват. Други са нещастни. Трети се справят, четвърти пък едва се оправят финансово, това също има голямо, да не кажа, решаващо,значение. Не са ми казвали, че някоя майка готви по-добре от мен, ама ако кажат, мека съм, не мога да реагирам така. Не смятам обаче, че трябва да се живее с някой просто по задължение и за да не си сама, тогава е много тежко.
Колкото и да съм мека, не мога да направя като съседката, чийто мъж я напусна и я заряза ей така, след 5 години се разболя От рак и се върна тя да го гледа. Това, не. Всеки си има избори и си носи отговорността за тях. Абе, сложна тема.
Виж целия пост
# 472
Доня, 🤣, да си заминава, прав му път...като му е толкова акъла..🤣
Да бе, заради едната супа! Аз да не мислиш, че готвя като американската ми свекърва? Моя мъж обаче като добро теле си изяжда всичко. Или аз готвя хубаво.
Баба ми казваше - два остри камъка брашно не мелят. Съвместният живот е низ от уважение и компромиси. Но когато си с точният човек и има обич и уважение, ти доставя удоволствие, а не е тежест.
Виж целия пост
# 473
Ох, за готвенето... Като се събрахме да живеем заедно и един ден ми вика: "Можеш ли малко да загаряш манджите, че така съм свикнал покрай майка ми." 😂
А тя жената готвеше чудесно, само от време на време се заплесваше по някой филм. 😆
Виж целия пост
# 474
Не споря. Зависи от характер, нагласа, светоусещане на отделния човек, затова сме различни..
А "бабите" ни са били много прозорливи и опитът ги е научил на заветите, които са ни оставяли...Аз от моята прабаба няма да забравя приказката: "мъжът ти трябва да те познава напълно само от кръста надолу; от кръста нагоре - не трябва да знае всичко" 😉

шмърци 🤣🤣🤣.
Люба, и аз съм свидетел на нещастни в брака си жени, които ги е страх, да го прекратят; непонятно ми е....

Когато сложих край на брака си и чуех някой да каже "тя се е развела" (все пак живея във ВТ 🤣) директно се обръщах и заявявах "да, аз се изправих и заявих на света, че няма да търпя глупостите на мъж, пък бил той и баща на детето МИ, горда съм от това и съжалявам всяка една жена, която се примирява, само, за да е омъжена"....
Дадох му шансове, доста дълго при това, заради детето, ами, не си взе поука, не оцени, че съм готова, да плюя на себе си и заради детето да му простя. Тогава - айде чао, не ме заслужаваш! Взех детето, отидох във ВТ, искова молба и точка на брака ни. Обичах го много, но повече обичам себе си..
Виж целия пост
# 475
О, майка ми е една от "щастливките" с хубав брак. Колко съм я молила да се разведе. Като завърших и станах самостоятелна веднага се изнесох. Има жени които търпят, защото какво ще кажат хората, или са крайно несигурни в себе си.
Аз от самото начало показах, че съм си самодостатъчна. Мъж ли? Той е екстра. Но пък е хубаво да си намериш сродната душа.
Виж целия пост
# 476
Шмърци, Joy
Ние с ММ сме се учили заедно да готвим. Като гаджета ядеше и сурови манджи и казваше, че са много вкусни. Свекървата не блести с желание и умение да готви, та мъжО по-скоро ме е сравнявал с майка ми, но пък нито тя, нито свеки могат да месят, точат и правят сладкиши, а аз благодарение на интернет и Бг мама им скривам шапката там.
За съвместния живот, някога не можех да си представя да съм сама, сега с възрастта май ми е по-лесно да си го представя, но аз съм силно семейно и домошарско ориентирана, та ще ми е по-добре да има някой, за когото да сготвиш или с когото да се скараш Grinning Свеки е сама от почти 30год., ми не е лесно, по сто пъти си намира причина да звънне, че е тежко да няма с кой да си продумаш, но не бива това да е с цената на гигантски компромис със себе си и свободата си.
Виж целия пост
# 477
От есента живеем разделени по пет дни в седмицата. В началото ми беше много трудно и в емоционален, и в битов план.
Предпочитам да сме заедно през цялото време, но има и предимства. Не се караме за битовизми, само много се обичаме през уикендите. Не се дразним с някои навици у другия, които така и не успяхме да възприемем. Аз съм ужасно разсеяна, вечно губя и търся нещо. ММ е подреден и съсредоточен. Той е пристрастен към работата, никога не почива вечерите, продължава да работи до късно, домошар е, а аз постоянно правя планове нещо да правим след работа, да ходим някъде. Сега поне си знам, че никъде няма да ходим:joy:
Виж целия пост
# 478
AIR, той не ми е поставял срокове. Шефовете му ги поставяха. Най-редовно го искаха след час, два някъде си. И сега, като затръгваме на път, за половин час съм готова с катуна.
Виж целия пост
# 479
Стивън е от обяд на лагера. Явно му харесва, каза че се в запознал с момчетата и бърза да затвори. Всичко е точно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия