Здравейте,
Не вярвах, че ще ми се наложи някога да търся помощ в интернет, но вече имам нужда от различна гледна точка и насока.
От половин година съм с приятелката си и от тогава почти всеки ден сме заедно. До тук добре! Проблемът е там, че тя се държи така, сякаш сме "просто приятели" и не иска никакви интимни отношения. Тя е доста труден човек и отдавна съм я приел така, но за съжаление вече става непоносимо. Оправданието е, че тя до сега никога не си е имала приятел и аз съм и първия и не знае как да се държи. Мислех си, че с времето ще се научи, обаче имам чувството че заради нейните проблеми причинени от баща й, плюс леки здравословни проблеми тя не може да се отпусне и да се наслади на това, което мога да и предложа.
Имам страшно търпение и наистина много държа на нея, защото тя е страхотен човек. В моето отношение мисля, че няма проблем - грижа се за нея, карам е и си е връщам от работа, дори обядваме заедно, вечер излизаме, вечери, разходки, срещаме се с приятели, подаръци, изненади и какво ли не. Единственото което получавам като интимност обаче е прегръдка за лека нощ, като е оставям пред вкъщи. Били сме няколко пъти на вили и хотели с компания, но тя никога не иска да легне до мен и предпочита да спи при приятелка. Не че ще и направя нещо лошо, не съм такъв човек и тя го знае много добре. Смятам, че за толкова време трябваше вече да се е отпуснала. Всеки път като повдигна темата отговора е че не обича да се гушка, не съм свикнала някой да ме докосва и т.н.
Не знам какво да направя, знам че тя също много държи на мен и ме обича. Не искам да е губя, но аз имам нужда от това. Имам нужда от секс, от внимание, от това да се почувствам добре в края на деня. Съветите от мой приятели са зарежи е, тя никога няма да стане това което искаш, държанието и е все едно иска да остане монахиня. Те обаче не могат да ме разберат, че точно такъв човек винаги съм търсил до себе си. Струва ли си заради сериозността, честността и отношението да се лишавам от интимност?
Виж целия пост
Не вярвах, че ще ми се наложи някога да търся помощ в интернет, но вече имам нужда от различна гледна точка и насока.
От половин година съм с приятелката си и от тогава почти всеки ден сме заедно. До тук добре! Проблемът е там, че тя се държи така, сякаш сме "просто приятели" и не иска никакви интимни отношения. Тя е доста труден човек и отдавна съм я приел така, но за съжаление вече става непоносимо. Оправданието е, че тя до сега никога не си е имала приятел и аз съм и първия и не знае как да се държи. Мислех си, че с времето ще се научи, обаче имам чувството че заради нейните проблеми причинени от баща й, плюс леки здравословни проблеми тя не може да се отпусне и да се наслади на това, което мога да и предложа.
Имам страшно търпение и наистина много държа на нея, защото тя е страхотен човек. В моето отношение мисля, че няма проблем - грижа се за нея, карам е и си е връщам от работа, дори обядваме заедно, вечер излизаме, вечери, разходки, срещаме се с приятели, подаръци, изненади и какво ли не. Единственото което получавам като интимност обаче е прегръдка за лека нощ, като е оставям пред вкъщи. Били сме няколко пъти на вили и хотели с компания, но тя никога не иска да легне до мен и предпочита да спи при приятелка. Не че ще и направя нещо лошо, не съм такъв човек и тя го знае много добре. Смятам, че за толкова време трябваше вече да се е отпуснала. Всеки път като повдигна темата отговора е че не обича да се гушка, не съм свикнала някой да ме докосва и т.н.
Не знам какво да направя, знам че тя също много държи на мен и ме обича. Не искам да е губя, но аз имам нужда от това. Имам нужда от секс, от внимание, от това да се почувствам добре в края на деня. Съветите от мой приятели са зарежи е, тя никога няма да стане това което искаш, държанието и е все едно иска да остане монахиня. Те обаче не могат да ме разберат, че точно такъв човек винаги съм търсил до себе си. Струва ли си заради сериозността, честността и отношението да се лишавам от интимност?
