В момента чета ... 71

  • 48 512
  • 747
# 330
Финализирах и последната книга от трилогията на Керстин Гир. Идеални са за морска почивка.
Виж целия пост
# 331
Зовът на кукувицата ми вървеше най-трудно, другите от поредицата - всяка следваща е по-добра, последната е уникална.
Прочетох "Истината за случая Хари Куебърт". Като изключим много лигавата. любовна история (чак ми накъртваше) самата загадка е просто трепач, не знам колко пъти мислех, че случаят се е разплел и на следващата страница - нищо подобно, тотален обрат. Много добра. Започнах следващата за Балтиморови, но нещо не ме увлече, та минах на последната "Изчезването на Стефани Мейлър". Също много обещаваща криминална загадка.
Виж целия пост
# 332
"Две сестри" от Давид Фоенкинос - прочетох я на един дъх и не мисля, че тази книга може да бъде прочетена по друг начин.
Повествованието е стегнато и сбито, води те право към целта без нито една излишна дума. Авторът е безпристрастен анализатор, безкрайно прецизен в дисекцията на човешката душа. Темата е една раздяла, която за единия е просто решение, а за другия - бедствие, толкова всепоглъщащо и невероятно, че води до невъзможност да се възприеме реалността.
Колко травми една след друга могат да отключат лудостта, да превърнат олицетворението на добротата в завист и мнителност, да накарат човека да съзира злонамереност и угроза, там където има протегната ръка и съчувствие?
Докъде може да се разпростре омразата на една жена, която е отхвърлена заради друга? Как да помогнем на близките си, без да разрушим собствения си живот и дали, отваряйки дома и сърцето си за чуждото страдание, не приютяваме бомба със закъснител?
Жестока книга, поразяваща с точността, с която се описва преминаването през етапите на страданието и лавината, която то повлича след себе си, имам чувството, че е описал реален клиничен случай. С една дума - потресаващо.
Виж целия пост
# 333
Изслушах "Феликс и невидимия извор", първата половина беше по-добре, оцених я на три.
Сега слушам "Любовникът" на Маргьорит Дюрас, слабо ми е отново, вероятно също три ще бъде, ако изобщо успея да я изслушам. Добре, че е кратко книжле.
На хартия - "Назови ме с твоето име" на Андре Асиман, отново много ми досади, стилът на авторът е прекрасен и до там, сюжетът е слаб, тематиката - гей, първата такава книга ми е и не ми е кой знае какъв проблем, но не е нещо уау - малко ми напомня на Франсоаз Саган - Добър ден, тъга /тя ли беше автобиографичната/, която не успях да дочета - за разглени богаташки синчета/дъщерички и техният разгулен живот, макар че идеята на автора е различна, да го представи като задълбочен интелектуалец, плитко ми е и ми прозира. Не обичам такава тематика. Иначе човекът пише прекрасно. Спрях я на около 180-та страница, имам още стотина, да видим дали ще я довърша.
"Бяла хризантема"  - много слабо начало, първите сто страници минах на вентилатор /миналата година четох Оризовата майка, апропо и нея не съм довършила и тематиката ми е близка, още си я спомням/, после обаче се засили. Ако скоро сте чели за Япония, Малайзия, Корея, Филипините и региона около началото на 20-ти век недейте, ще ви досади. Иначе става, да, но чак уау не е.
Почна да ми омръзва внучки на корейци, китайци, тибетци и всякакви там народности, които са родени в Европа и Америка, да се правят на разбирачи от тамошната култура и начин на живот. Просто американското потребление е супер раздуто и там се издава какво ли не, защото има пазар, а нашите тук превеждат на ангро. Ще започна по-внимателно да ги сортирам. Примерно по тематиката на "Изхвърлени в Америка" има много писано от мексикански автори, далеч по-достоверно, но неиздадено на български език, т.к. няма висок отзив по класациите Wink
Виж целия пост
# 334
Чета "Новолуние" (Луна # 1) на Иън Макдоналд, една от номинациите на Британските Sci-Fi награди преди няколко години. За любителите на жанра - заслужава си, наистина качествена фантастика. Макдоналд е развил няколко много интересни идеи за общество, изградено върху договорното право, без закони и с всичко, подчинено на икономическия интерес, включително правото да дишаш. Но все пак май бих искала да я погледна и в оригинал, преводът ме смущава с постоянното смесване на глаголни времена, включително в рамките на едно изречение.
Виж целия пост
# 335
Призови ме с твоето име - филм - беше страхотен, саундрак - също.
Виж целия пост
# 336
Редактирам, сбърках темата.
Виж целия пост
# 337
Прочетох "Огън в небето"( Между другото така и не разбрах защо заглавието е такова). Става въпрос за една майка, чието дете изчезва в гората. Книгата е много интересна, хубаво написана, държи ти вниманието, не искаш да я оставиш, но на края идва финала и се чудиш къде е отишъл авторът и кой за Бога е измислил тази тъпотия.
Толкова заподозрени, с възможни реални мотиви и накрая похитителят се оказва почти толкова нелеп, колкото са и мотивите му. 🤦‍♀️
Направо не знам, изнервих се. 😀
Също така на 362 стр отгоре е изписана сгрешена дата, не знам автор,редактор или преводач е спал, ама заради тази грешна дата помислих, че книгата ще завърши по съвсем различен начин и съвсем се обърках. Понеже се описва всеки един ден от изчезването на детето тази сгрешена дата е супер голям гаф.
Ще дам 3.5/5.
Продължавам с Най-богатият човек на света- Рафаел Видак.
Виж целия пост
# 338

Продължавам с Най-щастливият човек на света- Рафаел Видак.
Да нямаш впредвид "Най-богатият човек на света" на Видак? Че нея съм чела преди 2г.
Виж целия пост
# 339

Продължавам с Най-щастливият човек на света- Рафаел Видак.
Да нямаш впредвид "Най-богатият човек на света" на Видак? Че нея съм чела преди 2г.
Точно. 🤣 Тъкво влязох да редактирам. 😀
Виж целия пост
# 340
Слушам в Сторител "Трима мъже в една лодка". Нещо не ми допада. Не разбрах кое й е толкова смешното и забавното и защо го сравняват с Удхаус. Може би ако пробвам да я чета, а не да я слушам ще е по-различно или...?
Виж целия пост
# 341
Едва ли, и на мен не ми допадна, изобщо не се мъчих с нея. Не мисля, че има нещо общо с Удхаус, освен че и тя се води "английски хумор".
Виж целия пост
# 342
Просто не ти допада хуморът на Джером Джером, което не е странно, по-трудно е да разсмееш човек, отколкото да го разплачеш. Мен също не ме разсмива, както не ме разсмиват и други автори, на които близки и приятели си умират от смях. Типичен примен е "Клошмерл" от Габриел Шевалие - значи, докато го четяха, на баща ми и леля ми им избиваха сълзи от смях, а аз имам чувството, че по-тъпо нещо не съм чела.
Дочитам "Ребека" и просто не знам защо си го причинявам, ей така - да не ми остане недочетена. Много скука, много предвидими събития, не ми харесва въобще. Но не защото книгата не е хубава, има си предимства, просто не ми е по вкуса.
Виж целия пост
# 343
Аз гледах направо филма, въпреки, че много ми се искаше да я прочета, но нямам време.
Виж целия пост
# 344
О, и филмът, и книгата са отегчаващо занимание.
Дафни дю Морие уж може да пише. Куклата е по-добър опит, не мога да разбера защо Ребека е по-популярна и е предизвикала такъв бум за времето си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия